Г-н Инджев, поздравявам Ви за личностната, гражданска и журналистическа смелост и достойнство да пишете тъкмо за онова, което за други пишещи хора е прекалено "трънлива" и затова отбягвана област, т.е. за онова, за което другите предпочитат да мълчат. Или ако пишат, писането им да бъде половинчато, с усуквания, "нежно", "коленопреклонно", та да не разгневят "първия чиновник на республиката ни", властелинът, който, ако ти е обиден с нещичко, най-малкото няма да те вземе на правителствения самолет при поредния безплатен за приближените му воайаж в чужбина. Да не говорим за това, че няма да те покани на официалните приеми, дето водката се лее из ведра, пушат се пури тип "Фидел Кастро" - и дето човек, в крайна сметка, може хубавичко да си натъпче джобовете с пасти.Това, че сте написал и издавате книгата "Президент на РЪБЪ", е достойно за адмириране. Приемете моите най-сърдечни поздравления! Непременно ще си я набавя и ще я изчета с интерес.
Искам обаче да изкажа едно "съображение", което въпреки всичко, според мен, би следвало да се има пред вид по този повод. И което мен лично ме смущава. Ще се постарая да бъда пределно ясен, та дано бъда разбран. Щото обикновено мнозина, като не успеят да разберат нещо, щото, за да се разберат някои неща, се иска да се мисли, си позволяват да се отвращават от толкова неприятния човек, който ги мъчи и изтезава да мислят.
Аз си падам малко нещо "моралист", та в тази връзка искам да изкажа едно на пръв поглед странно твърдение: с тази своя книга Вие оказвате незаслужена с нищо чест на г-н Президента на республиката ни. Смущава ме това, че Вие, личност с доказан авторитет и нравствени качества, сиреч, личност с голям потенциал, сте третирали в книгата си един крещящ по безличността и по безнравствеността си случай. Аз бих дори го квалифицирал този случай като патологичен - именно в това отношение, личностно и нравствено. Някак си Вашия предмет, който описвате и оценявате в книгата си, не е на Вашето ниво, липсва адекватност, в някакъв смисъл Вие се принизявате, като се занимавате с този субект, който нанесе толкова вреди на страната и нацията. Той не заслужава Вашия жест, понеже Вие с книгата си един вид го увековечавате, понеже и след 100 години, когато нас отдавна няма да ни има, благодарение на Вашата книга хората ще знаят, че е имало някакъв си там "Георги от Сирищник", който имал честта да бъде президент на България, и то тъкмо във времето, в което Иво Инджев е бил един от най-влиятелните български журналисти.
Аз лично смятам, че Гоце Първанов (гоцэ пэрванавый, както един Ваш читател отдавна предлага да бъде писано името му, и то по съвсем убедителни, впрочем, причини) непременно ще бъде поласкан, като разбере, че неговата крещяща безличност е предмет на перото не на кой да е, а на самия Иво Инджев. Малодушните и безлични хора като Първанов крайно много се ласкаят от подобни незаслужени жестове. Защото когато Вие вече бяхте Иво Инджев - и си останахте Иво Инджев! - той беше никому неизвестен млад кариерист от някакъв си "националистически" комитет за спасяване на комунизма в Кърджали! Според мен убийственото - убийствено тъкмо защото е най-адекватно, справедливо и заслужено! - отношение към лицето, към особата "Георги Първанов" е пълното й игнориране; щото безличниците са крайно тщеславни, по това се удостоверява безличността им. Ако за Гоце още отсега цялата българска публичност почне най-упорито да мълчи - ние всички се изприказвахме и изписахме за него в тия вече 10 година, да е имало някакъв ефект, Гоце да се е поправил в нещичко?! - сигурен съм, че Гоце няма да понесе това мълчание и ще се пръсне от незадоволената си потребност от слава и тщеславие. А ако продължаваме да говорим и пишем за него, ние с това продължаваме да го и ласкаем. Безличниците, крещящо баналните "личности", образцов случай за които е тъкмо лицето Георги Първанов, обичат да им се отделя внимание така, както краставият обича да бъде почесван. А пък ако внимание им отделят личности от Вашия калибър, смятам, че удоволствието за тях е най-силно. Така си мисля де, изхождайки от не съвсем лесни за обясняване психологически основания.
Виждате, че случаят е твърде коварен в двузначността и в двусмислието си. От една страна истината за нанеслата толкова вреди от всякакво естество противодържавна дейност на "държавника" Първанов трябва да бъде казвана на висок глас, щото ако се мълчи, то мълчанието за такива е нещо като балсам: понеже в мълчанието престъпленията им могат да останат скрити. В тоя смисъл е за приветстване фактът, че Вие и още неколцина други имате смелостта да продължавате да изнасяте истината за Първанов и неговата свита - щото пораженията на България ги нанесе не Първанов собственоръчно, а цялата ентусиазирана от неговото възкачване на престола комуно-ченгесаро-разбойническо-олигархична мафия, най-ясен израз на която беше т.н. тристранна крадлива коалиция. В този смисъл това, което правите с блога си, пък сега и с книгата си, пишейки за безобразията на Първанов и неговата клика, е достойно за адмириране. Но от друга страна, както вече казах, едно злокобно мълчание, изпълнено с неизвестност и вещаещо неминуемо възмездие, би имало една друга, може би по-оздравителна роля, понеже безличниците, като се споменава наляво и надясно името им, най-вероятно са твърде поласкани - понеже незаслужената чест е равностойна на комплимент за тях. Разбира се, Първанов би се радвал повече ако медиите поголовно го хвалеха - не че това не беше така в изминалите години на разцвет на олигархичния строй у нас! - но пък от друга страна колко струват хвалбите и подлизурковщините на щедро платените от олигархията слугински медии?!Едно голямо нищо са те, а пък ето, вниманието, което им оказват личности и журналисти от голям калибър като Вас, предполагам, особено силно ги ласкае, щото един вид, както казаха, по този начин ги "увековечавате". Онова, за което най-много мечтае безличност от ранга на Гоце Първанов, предполагам, е въздигането й до един незаслужен "исторически" пиедестал; една книга, посветена лично на него, е нещо такова - така ми се чини на мен, е нещо такова не в моите, а в очите на Първанов и на подлизурковците около него. Които тия дни го ласкаят, предполагам, така: "Другарю Първанов, е, най-сърдечни поздравления: влязохте окончателно в историята щом не кой да е, а самия Иво Инджев е написал цяла една книга за Вас!". И Гоцето се разтапя от умиление, щото мръсниците няма как да нямат един мръснишки морал. И ний трябва, когато оценяваме едно или друго нещо, свързано с нравствени уроди като Първанов, да изхождаме от техните преобърнати представи за редно и нередно, а не от нашите. Това, което е добро за огромната част от човечеството, за яростните мръсници е най-голямо зло; а злото за нас е добро за тях; онова, което е истина за тях, е лъжа за нас, ала лъжата за такива е самата истина и прочие.
И дайте сега да размислим какво се получава в очите на Първанов и мафиотско-ченгесаро-болшевишката гвардия около него?
Иво Инджев е написал книга, в която излага някои твърде неприятни истини за Първанов и неговите покровители и кукловоди. Да, ама тия истини за Първанов и свитата му не се истини, те, разбира се, са "лъжи", "клевети", "оцапване". Ако Иво Инджев беше написал една поредица от пищни лъжи за Първанов и първановщината в българската политика (да допуснем за миг, че мафията и олигархията бяха успели да купят - с много пари - перото на г-н Инджев!), то тогава Иво Инджев, предполагам, щеше немедлено да получи орден "Стара планина" с брилянти и кървавочервени рубини! Това, че Иво Инджев не пожела да си продаде съвестта на Първанковците в техните очи е най-голямата възможна глупост, която този Иво Инджев е сторил в живота си; иначе и досега щеше да си добрува в битивито, а нищо чудно и бенетето да се беше въздигнал, а защо не вече да беше станал и шеф на туй бенете?! Та виждате как нещата изглеждат коренно различно в очите на комуно-мутро-мафиотите от свитата на Първанов, да не говорим пък за това как изглеждат те в очите на кремълските господари на Първанов и приближените му.
Става думи за различни, даже съвсем несъвместими координатни ценностни системи. Разбира се, всеки сам избира от коя страна да застане и на кой да служи. Всеки от нас избира дали да си продаде душата на Сатана, или пък да върви, макар и с препъвания, по пътя, водещ към Бога. Ония, които застанат на страната на истината и доброто, и то по ясни ценностни подбуди, в очите на безнравствената смрад изглеждат кръгли наивници и глупаци. И тя получава някакво перверзно удоволствие че противниците й са така "деградирали", са чак толкова "глупави". Достойното според Първанов и приближените му Ваше поведение щеше да е да бяхте паднали на колене и да бяхте молили Негова милост да ви прости неудобния въпрос, който зададохте навремето в ефира на битивито. Не го сторихте. Погнусихте се. Получихте си "заслуженото". Нито една медия не пожела да Ви вземе на работа. Заради едничката истина и заради някакъв си там морал загубихте много.Понеже стана дълго това мое неподредено разсъждение, ще завърша със следното. Да си представим с какво изражение на лицето безличникът Първанов ще вземе в ръцете си Вашата книга. Ще сбърчи вежди под двупръстовото си на ширина чело, увенчано с буен като четина перчем, подържан старателно, та да прилича на сталиновия, а с перверзните си устенца ще изобрази една гримаса на отвращение и погнуса. Ала вътрешно ще ликува: сърцето първаново не е толкова "социално-отговорно", и затова то ще се разтупти от прикрит иначе възторг. А пък през ума първанов, доколкото за такава субстанция изобщо може да се говори при пълни материалисти като наший Президент, ще мине следната мисъл:
"Абе нищо чудно и да съм съвсем велик, щом самият Иво Инджев е написал цяла една книга за мен!? Историческа личност съм станал, бравос, бравос на мен! Да, най-вероятно е така! Ех, да можеше мама да сподели ликуването ми в тоя момент! Ала аз трябва, за жалост, да го пазя в тайна: щото врагът не спи! Но и за таваришч Сталин са написали много неласкави книги, и какво от това?! Увековечиха го за вечни времена! И аз вече заставам в редичката на непомръкващата слава, наблизо до моя кумир другаря Сталин - щом даже Иво Инджев благоволи да напише цяла една книга за мен! Ех, колко съм бил велик, аз пък не го знаех до този момент; леле, туриха ме в една редичка наблизо и редом до блажения таваришч Сталин!".
Ето това смятам ще си помисли Гоце. Не може да си помисли друго. Ако не си помисли това значи нищо не разбирам от психология и ще замлъкна завинаги.
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
8 коментара:
И в казаното от уважавания г-н Ангел Грънчаров има много истина. Френските журналисти например 2-3 години ингорираха тотално Льо Пен. При всичките му други ексцеси – той е един блестящ ерудит, енциклопедия на френската култура и лидер, която отстоява все пак някакви политически идеи, а не се върти като калайджия. Да не споменем и с една дума гоцэ сырыщныка- струва си да опитаме, но дали наглец и престъпник като него няма да вилнее повече, ако мълчим?
Posted by Стамбо | май 29, 2010, 9:04
Идеята, която подхвърля Стамбо – да се игнорира тотално таваришч гоцэ сырыштниковый – си заслужава да бъде обсъдена. Разбира се, пълното му игнориране от всички медии е невъзможно – где такава чест и съвест у българските медии?! – но ако в средите на демократичната преовропейска общност се наложи пълно мълчание около името му, дали това няма да е по-успешна стратегия. Един вид: под достойнството ни е да говорим за онуй безнравствено насекомо, що да се самоунижаваме като говорим за него или се възмущаваме от него. Какво спечелихме като години наред се възмущавахме и го осъждахме?! Нима се промени с нещо?! Нима стана по-добър, нима почна да „съблюдава“ изискванията на морала? Нима престана да лъже?! Не, нема такова нещо, напротив, още по-нагъл ставаше и продължава да се държи все по-нагло. Игнорирането при това положение дали няма да помогне повече, та белким предстане да се саморазпасва тоя политически хулиган?! Струва си да се помисли върху такъв един вариант. Ето, подхвърля се как да говорим и пише за него (името му), така, че да изразим пълното си презрение към тоя лъжльо; предложиха се варианти. А не е ли израз на максимална степен на презрение за него изобщо и съвсем да не се говори и пише? И който продължава да говори и да пише за него, дали с това няма да продължи да четка егото на безличника от Сырыштниками?! Аз лично се колебая, но ми се струва, че има жестока, непоклатима логика в една идея за пълно игнориране на гоцэ, която подхвърли уважаемия СТАМБО?!
Your comment is awaiting moderation.
Posted by Ангел Грънчаров | май 29, 2010, 9:49
Г. Първанов: В България стават странни неща
29.05.2010 11:00
БГНЕС
Стават странни неща в България, така президентът Георги Първанов коментира мненията, че България се превръща в полицейска държава, предаде репортер на БГНЕС. "Не може да не ви прави впечатление, че покрай онези необходими действия на полицията, които трябва да респектират престъпността, успоредно с това сме свидетели на доста радикални действия, които прехвърлят границата и които са част точно от този стремеж да се внуши, да се създаде страх в обществото”, каза Първанов. Президентът беше категоричен, че темата е много сериозна и ще направи коментар по нея в близките седмици или месеци. Това той каза при откриването на храм "Вси Светии” в село Витановци, Пернишко. Очаквайте подробности. /БГНЕС /
Погледнете статията "Сфальсифицировал ли коммунистический режим свою смерть?":
http://inoforum.ru/inostrannaya_pressa/sfalsificiroval_li_kommunisticheskij_rezhim_svoyu_smert/
Анатоли Голицин за дългосрочната комунистическа стратегия.
Г-н Грънчаров, г-н Инджев ясно написа в предишния си пост, че е „старо журналистическо куче“ и е съвсем нормално когато му замирише на прикриване на истината да търси да разбере каква е и да информира публиката ако я намери.
Морализаторството е друга супа. Тук става въпрос за разследваща журналистика.
Posted by Атанас Чобанов | май 29, 2010, 13:39
Г-н Чобанов, без това, което наричате „морализаторстване“, всичко отива по дяволите. „Морализаторстването“ се опира на соченето на някакви ценностни ориентири; без тези последните журналистиката става „парцалистика“. „Разследващата журналистика“, ако не отстоява някакви морални норми и принципи, ако не работи за истината, губи смисъла си; самата истина е ценност, ерго, е морална категория. И за къде сме тогава без „морализаторстването“?!
Аз лично съм забелязал, че всички тия (имам предвид от средите на демократите), които в тия 20 години са ме обявали за „абстрактен“ и „вреден“ моралист, т.е. за които моралността е била нещо третостепенно, в поведението си след това са показвали, че в нравствено отношение са досущ същите като комунистите; заради такива доведохме демокрацията си до положението, в което се намира сега. Крайно време е да се осъзнае, че нравствената константа на случващото се е онова, от което изобщо зависят и смисъла, и посоката.
Ако мутроченгесариатът е възпитан в „теорията“, че моралът е „буржоазна отживелизца“, то защо в такъв случай Вие му пригласяте?!
Posted by Ангел Грънчаров | май 29, 2010, 17:43
Така е,Г-н Грънчаров,много сте прав,но са малко тези,които разсъждават като Вас,безпределно малко. Определените от Вас като „демократи“ ,не са никакви демократи,всички до един,по списък се оказаха служители на „мутроченгесериата“. Определението Ви е също на място. Но ние не ги знаехме тези неща. . Излъгаха ни и връщане назад няма, в режим на тихи обороти сме. Антикомунизма в България е сведен до новото на вечеринка. Нито има организаци,нито протести,н-и-щ-о ! Ето,вземете само блога на Г-н Инджев,колко са последователите му(ни). Прочетет следващия ми коментар,ако решите,че си заслужава.
Posted by Gen. Vlasov | май 30, 2010, 0:51
Коментари
1.
Maria_
около 19 часа
Никой не описва гоце по-добре от Ангел Грънчаров
Бръщолевене на злобар и комплексар - това са драсканиците ти ангелчо.....
Публикуване на коментар