Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Да, велик град е Париж, античната Лутеция, но всякаква носталгия по този или онзи град по света е неуместна. От една определна възраст и определено ниво на знание и мъдрост практически няма никакво значение къде се намираш, стига климатът и питейната вода да са горе-долу приемливи. Всъщност всички градове в Европа, че и по света са еднакво непоносими и отблъскващи. Видял ли си един, си видял всички. Идеалът е материално що-годе обезпечен, спокоен живот някъде далече от хората в малка вила в планината например. Иначе най-великият град на света донякъде като история и определено като местоположение вероятно е Истанбул. Ако беше останал християнски, това щеше да е градът на градовете и столицата на света. Париж с много уговорки (Сена), Лисабон, Рио де Жанейро и т.н. имат красиво природно разположение, но нищо не може да се сравнява с Босфора и Златния рог.
Шопенхауер, който на младини е пътувал доста, на старини се е подигравал на безсмислената страст на хората да се движат насам-натам. Гьоте например е пътувал в Италия, но не като глупав турист-зяпач, за да яде пица, а като поет, писател и художник. Дарвин е обиколил света с кораба „Бийгъл”, но не за да посещава ресторанти, да лежи по плажовете и да пие коктейли, а да извършва сериозна научна работа.
По време на изригването на исландския вулкан ми направи впечатление истеричната реакция на авио- и туристическите компании. Те бяха в ужас, че не могат да превозят туристите в безсмислените им похождения по света. Цялата тази туристическа индустрия е един вид мафия, която много допринася за замърсяването на околната среда. Представете си само колко керосин изгарят самолетите при полетите! Мобилността е важна, тя е важна съставна част от модерната цивилизация, но това определено е прекалено. Вярно е, че туризмът създава работни места, но и в някаква степен разваля и развращава народите и държавите. Пресен пример е Гърция със селско население, което няма никаква връзка и отношене към антична Гърция, случайно озовало се на историческо място. Гърция не произвежда абсолютно нищо друго освен туристически продукт. Това е един вид монокултура и печалните последици са налице.
В този смисъл "развратът" отново е твърде съблазнителен. Имам предвид "развратът" да се пътува. Явно имам големи склонности към този тъп "развратничене". Обичам да пътувам по света, за жалост, не мога да си го позволя. Трябва да се има предвид, че предполагаемо основание за тази склонност към такъв тип "развратничене" е десетилетната изолация от света, в която бяхме принудени да живеем. Да отидеш в Париж много години беше мечта, блян, химера, приказка...
Публикуване на коментар