HUMANUS Academy: Призив за една по-голяма блогърска солидарност както израз на гражданска отговорност за страната

неделя, 30 май 2010 г.

Призив за една по-голяма блогърска солидарност както израз на гражданска отговорност за страната

Текстът по-долу е мой коментар, който току-що публикувах в блога на г-н Иво Инджев, където той е написал коментара си за деня, наречен Президентът с дългия нос и късите крака:

Моят коментар по същата тема, и то във видеоформат: Безочието на Първанов придоби и достигна вече космически измерения и висоти

В тази връзка бих предложил и на г-н Инджев да опита с правенето на видеокоментари в блога си; не е трудна "технологията" на провенето им и бих могъл на му помогна в тази насока. Блогът му ще спечели неимоверно от тази иновация - и ще се превърне в истинския смисъл в една от най-популярните медии в България.

На ония, които тихо се възмущават от моето участие тук с коментари и пр. искам за успокоението им да спомена, че с това просто практически прилагам една своя теория за т.н. "блогърско цунами". Идеята ми е проста: когато някой, примерно г-н Инджев, подхвърли в блога си някаква идея, напише или каже нещо съществено, значимо, тогава, за да не си остане всичко "глас в пустиня", е потребно блогърите, които мислят в същата координатна ценностна система, да подкрепят със свои публикации оня, който пръв е изказал нещо съществено; и тогава, малко по малко, енергията на блогърската реакции ще почне да се увеличава, за да се превърне в един момент в онова, което аз нарекох "блогърско цунами". Управляващите, пък и безочниците като Гоце Първанов, чини ми се, могат да се уплашат истински само от всекидневни блогърски цунамита, а не от това, че някой си там, пък дори и този някой да се казва Иво Инджев, всеки ден си пишел нещо в блога.

По тази причина си позволявам да призова за една по-голяма блогърска солидарност както израз на гражданска отговорност за страната. Длъжни сме нашето писане-говорене по блоговете да не си остава до нивото на мърморене и мрънкане, да не продължава да си е някакъв безсилен "глас в пустиня", а като си обединим силите, да почнем с общи акции да респектираме управляващите. Тоест да покажем, че сме граждани, понеже граждани са ония, които се подкрепят; не може да има гражданско общество в една общност, в която всеки действа според максимата "и сам войнът е войн".

Тази е моята идея, и всеки ден като подкрепям в блога си подетото от г-н Инджев или от някои други по-активни блогове, давам пример за това, че е възможно и в български условия да си сътрудничим, да си обединяваме силите в името на една обща кауза. Аз го подкрепям съвсем безкористно и по ценностни подбуди, ала от двама-трима-четирима (и някои сайтове препечатват статиите на г-н Инджев) не може да се образува "блогърско цунами".

Затова призовавам ония блогъри, които странно, гордо и непристъпно мълчат, упоени от съзерцаването на собствената си величавост: надмогнате кухата си грандомания; дайте да почнем да се подкрепяме, ако искаме изобщо с нещо да повлияем на хода на събитията!