Текстът по-долу е мой коментар, който току-що публикувах в блога на г-н Иво Инджев, където той е написал коментара си за деня, наречен Президентът с дългия нос и късите крака:Моят коментар по същата тема, и то във видеоформат: Безочието на Първанов придоби и достигна вече космически измерения и висоти
В тази връзка бих предложил и на г-н Инджев да опита с правенето на видеокоментари в блога си; не е трудна "технологията" на провенето им и бих могъл на му помогна в тази насока. Блогът му ще спечели неимоверно от тази иновация - и ще се превърне в истинския смисъл в една от най-популярните медии в България.
На ония, които тихо се възмущават от моето участие тук с коментари и пр. искам за успокоението им да спомена, че с това просто практически прилагам една своя теория за т.н. "блогърско цунами". Идеята ми е проста: когато някой, примерно г-н Инджев, подхвърли в блога си някаква идея, напише или каже нещо съществено, значимо, тогава, за да не си остане всичко "глас в пустиня", е потребно блогърите, които мислят в същата координатна ценностна система, да подкрепят със свои публикации оня, който пръв е изказал нещо съществено; и тогава, малко по малко, енергията на блогърската реакции ще почне да се увеличава, за да се превърне в един момент в онова, което аз нарекох "блогърско цунами". Управляващите, пък и безочниците като Гоце Първанов, чини ми се, могат да се уплашат истински само от всекидневни блогърски цунамита, а не от това, че някой си там, пък дори и този някой да се казва Иво Инджев, всеки ден си пишел нещо в блога.
По тази причина си позволявам да призова за една по-голяма блогърска солидарност както израз на гражданска отговорност за страната. Длъжни сме нашето писане-говорене по блоговете да не си остава до нивото на мърморене и мрънкане, да не продължава да си е някакъв безсилен "глас в пустиня", а като си обединим силите, да почнем с общи акции да респектираме управляващите. Тоест да покажем, че сме граждани, понеже граждани са ония, които се подкрепят; не може да има гражданско общество в една общност, в която всеки действа според максимата "и сам войнът е войн".
Тази е моята идея, и всеки ден като подкрепям в блога си подетото от г-н Инджев или от някои други по-активни блогове, давам пример за това, че е възможно и в български условия да си сътрудничим, да си обединяваме силите в името на една обща кауза. Аз го подкрепям съвсем безкористно и по ценностни подбуди, ала от двама-трима-четирима (и някои сайтове препечатват статиите на г-н Инджев) не може да се образува "блогърско цунами".
Затова призовавам ония блогъри, които странно, гордо и непристъпно мълчат, упоени от съзерцаването на собствената си величавост: надмогнате кухата си грандомания; дайте да почнем да се подкрепяме, ако искаме изобщо с нещо да повлияем на хода на събитията!
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар