У нас всеки се смята в правото си да напсува всеки и резултатът е крайна интелектуална и естетическа мизерия, гарнирана с отчайваща простотия

Положението с манталитета на българина е трагично. Вероятно около 85% от населението на нашата мила страна са абсолютни простаци, без елементарно възпитание, първи седем години и т.н. Най-лошото следва: вследствие на тоталното оплюване и напсуване на всичко на практика няма нито една добра българска идея, дори в Интернет.

Интернет и форумите са място за дискусия и генератор на идеи. „В спора се ражда истината” е вярно твърдение, само ако спорещите са джентълмени и изповядват една и съща ценностна система и познания, другото е дрънкалник, говорилня. Понеже всеки се смята за компетентен да напсува всеки – резултатът е: крайна интелектуална и естетическа мизерия, гарнирана с българска посредственост.

Нищо смислено в областта на философията, техниката или живота въобще, няма да остане ненапсувано. Българите сме страшни простаци и завистници.

Пример - в даден форум пише: “Моделът на “Нокиа ХХ” е много готин. Отговор: “Ти си много прост, бе, с тоя модел”. В друг форум се дискутира как колите се движат чрез разлагане на вода. Пичът си е направил труда да преведе от английски този научен факт. Върху него се изливат неща от сорта: “Ти ли си най-големия тарикат?”; “Егати балъка”; “Къш лисиците” и т.н.

Вие представяте ли си, драги читатели - Александър Бел (бащата на телефона), ако бе споделил своята идея да се говори по „жица” в български форум? Или дискусия дали може да се отиде до Луната и да се кацне там, или да се лети със самолет? Представям си българското дискусионно пространство по тези теми - “Абе, Бел, много си дебел – земи се обеси на тази жица”; “Аз и така като викам ме чуват”. Или - “Ей, балъци, на луната не знам дали ще кацнете, ама защо не ми кацнете на КУРА (моля к-ра да не се трие). Или братя Райт (създателите на самолета) питат в български форум преди да полетят, какво мислят хората за тази идея. “Питаш кво мислим дали човек може да лети. Може, ако те прасна отзад.”

Така… приятели, ми кажете, може ли нещо да се създаде в такава среда? Може ли да има гордост? Може ли да има смели и абсурдо–революционни идеи в България?

Факт е, че ако човек иска да усети удоволствието от дискусия по дадена тема, трябва да посети чуждоезичен форум. Вижте руските, английските и немските форуми за какво иде реч. Прочетете как се обръщат хората един към друг. За дадено мнение има написани неща от сорта: “Браво”, или “Продължавайте напред”, или “Не бих се съгласил в тази част, защото”…

Много ми е тъжно като пиша тези редове, защото се чувствам като глупак в собствената си страна и на собствения си език. Как да споделя нещо или да разкажа като ще последва лавина от страшни екскременти? Правя го на друг език и се чувствам добре.

Резултатът – „форумна” и „коментарна” емиграция – чуждоезичните форуми стават по-интересни и по-богати с участието на българите там, а българското „коментарно пространство” става бедно и остава само за тези, които умеят да псуват. Странно как и в Интернет се повтаря това, което се случва в България.

Автор: Bushko

(Забележка: Мнението на този коментатор е взето от ТУК.)

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo