Формулата "човек е разумно същество и живее сред разумни същества" е доста спорна; тя по-скоро трябва да се приема като възможност, а не като осъществена, сбъдната реалност; но както и да е де.
Че нямат и не могат да имат "права" животните, разбира се, е така. Но те са единствените наши събратя по живот, и на това основание човекът е длъжен да се отнася към тях като че ли имаха същите права. И човекът, и животното, са живи същества, на базата на тази тяхна общност особено по отношение на "правото на живот" би следвало да имат "равни права", сиреч, човекът да прояви великодушие и да зачете правото на животните да живеят, щом и Бог им е дал живота.
Но човекът няма право да се издевателства над животните на основата на някакви присвоени от него допълнителни "права". Спорът между "кучелюбците" и "кучемразците" е на тази основа, но и двете страни, всъщност, се базират на едно и също, на еднакво присвоено "право на издавателстване" над животните, в случая, спрямо кучетата.
Щото е спорно кое по същество е по-страшно издевателство: да отрежеш краката на едно куче или да откъснеш едно природно същество, каквото е кучето, от естествената му среда, и да го затвориш между четирите стени на панела; да го тормозиш постоянно с "любовта" си, да го тероризираш, да го използваш за играчка и за забавление, и то цял живот, мислейки, че животното е много щастливо от това; ала то едва ли е толкова щастливо от бруталното насилие, на което е подложено...
Та излиза, че "кучелюбците" също така се издевателстват над кучетата, ала по един несъзнаван, "любвеобилен", по-префинен начин, докато "кучемразците" сякаш са поне по-честни, а и в някакъв смисъл по-реалистично гледат на проблема; щото в днешни условия е същинска перверзия тази прекомерна привързаност на някои хора към кучетата, която всъщност не е друго, а непрестанен терор над тях от страна на техните самозвани "любители"...
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
3 коментара:
# Longanlon казва:
May 13th, 2010 at 8:52 am
Ангеле, знам че не го осъзнаваш, но нямаш нито един валиден аргумент в коментара си. Повтаряш трябва това, трябва онова, но никъде не виждеам доказателство защо трябва. Намесваш богове, природа право на живот и т.н. само че така и не казваш какво общо има това с темата, след като горе ясно доказах, че човек има права не защото е създаден об бог или природа, а защото е разумен и живее в общество от разумни хора.
# Ангел Грънчаров казва:
May 13th, 2010 at 9:07 am
Интересно… моят коментар се състои само от аргументи, а ти не го забелязваш :-) Кой решава дали едни аргументи са “валидни” или не е вече друг въпрос. Твоята теза обаче, че човекът безусловно е “разумно същество”, е твърде уязвима. Ако се позамислиш що е разум, с изненада ще откриеш, че качеството “разумност” го притежават съвсем не всички човешки същества, а то е присъщо на едно нищожно малцинство сред човешкия род. Хората може да са “умни”, “мислещи”, “разсъдливи”, “съзнаващи”, дори “разбиращи” същества - макар и тия епитети да бележат качества, които съвсем не са присъщи в еднаква степен на всички човешки същества! - но особено пък качеството разумност е така рядко срещащо сред нас, хората, че е много голям риск да наречеш хората “разумни същества”. Това е не само твоя грешка, то е грешка и на Хобс, и на Лок, и на Русо, и на всички прекалени рационалисти, на които обаче Кант им подрязва корените, щото много хвърчат и често не си дават сметка какво казват.
Явно и ти си към тази порода хора, които са поклоници на “непобедимия разум” на човека, които вярват в науката, обявявайки я неоснователно за единствена хранителка на разума, ала как тогава ще обясниш, че “разумният” човек е направил и продължава да прави толкова много глупости, безразсъдства, простотии и много други такива НЕРАЗУМНИ неща?
Написал сте колосална глупост. Породите, които се гледат по домовете, са специално селектирани за тази цел. Кучето от хилядолетия насам е привикнало да живее с човека. То не е див вълк. Вашият аргумент би бил валиден ако някой така затвори вълк.
А във всички цивилизовани страни животните имат права. Това обаче българите трудно го възприемат, за което свидетелстват този текст и поредната повърня на маймуноподобния Петър Стойков, който е едно от най-редките лайна в българската блогосфера.
Зависи. Пешо е много умен, но няма никакво въображение и понякога това го ограничава. А не винаги животът е черно и бяло. Той дава едни примери, Вие - други - косвено доказателство на неговата теза, че ценността на едно животно се определя от отношението на човека към него, т.е. много субективно... Имаме едни възприятия към домашните животни и други към селскостопанските. Културна нагласа, това е всичко. Затова се шокираме (не и Пешо), когато видим по-различно отношение.
Публикуване на коментар