Няма как, попаднах тази сутрин в блога на Борис Тодоров на песента на Висоцки (Он не вернулся из боя), развълнувах се много, и ето, сядам да пиша, за да изразя вълнението си; просто не мога да го удържа вътре в душата си; ако не му дам външен израз, ще се пръсна от овладялата ме силна емоция.Смятах да не пиша нищо нито за 8-ми, нито за 9-ти май (две дати, на които се празнува края на битката за Германия, на първата дата празнува Западът, на другата - руснаците и техните послушници из Източна Европа, такива като Гоце Първанов), но ето че се налага да пиша.
Същият този Б.Тодоров е успял да намери една снимка, която казва и показва много; ето как той обяснява изображението на нея:
Така се предвиждало да изглежда сградата на Двореца на съветите, когато към СССР бъде присъединена и последната република на света, но със започването на войната стрежът бил прекратен, а след войната не бил довършен и основите на сградата - разрушени. В главата на Ленин трябвало да бъде кабинета на Сталин и Световното правителство. Трудно открих тази илюстрация...
Прочетете и неговите разсъждения за войната, към които човек нищо не може да добави: напълно е прав. Особено което се касае за нашите, за българските ефекти, които преживяхме заради "победата на Съветската Армия във Великата война". Платихме страшна цена, тая победа, дето се казва, беше не просто пирова, тя ни излезе на носа; човек не може да намери точните думи, за да проясни каква цена платихме ние, българите, а пък какво остава да каже каква цена платиха руснаците, източноевропейците, каква цена плати светът!
Ужас, същински кошмар е случилото се тогава, във войната, пък и после нея; затуй тия, дето говорят патетични думи за "великата победа", тия, дето се кичат с ордени в тоя ден, са подобни на тлъстите чакали и лешояди, дето се разхождат из бойното поле, преяли от трупно месо. Важни обаче са тия младежи и мъже, дето не се върнаха от битките на войната, тия, дето останаха по бойните й поля, на които костите им още лежат нейде в огромните поля между Москва и Берлин, между Лондон и Берлин, между Екватора и Берлин, между Токио и Калифорния, между Токио и Манджурия, между Токио и Австралия...
Исках да пиша за нещо, което е в гърдите ми, а оказва се, че с думи е най-трудно да се изрази едно чувство, а особено пък една идея, израсла върху чувството. Висоцки в песента си е казал всичко. Често и постоянно се забравя точно това: човешката страна на войната; понеже това най-брутално античовешко явление, вършено уж от човеци, въпреки всичко има своите личностни и човешки измерения; които ние, "мирните жители", които не сме преживели - и слава Богу! - кошмара на войната, трудно можем да си представим или да усетим. А сме длъжни да се вживеем и да постигнем тези човешки измерения на войната, на смъртта, на непресекващия ужас, какъвто е една безчовечна война, в която се леят реки и морета човешка кръв - и в която полята са осеяни с разкъсана човешка плът, а пък страхът, непрестанният кошмар държи всички в костеливите си ръце.
А в същото време на "великите стратези" като Сталин и Хитлер изобщо не им минава през ума, че случващото се в една война има някакви страшни, непоносими за разсъдъка, противочовешки измерения. А ние не бива да бъдем безчувствени като кръволоците Сталин и Хитлер; ако искаме да съхраним своята човечност, трябва да усетим със сърцата си душите и духовете на ония, които са били там най-обикновено "пушечно месо", които в ония години са играели онази жестока и абсурдна игра, наречена война, бидейки също като нас човешки същества, със своите човешки нужди и потребности, потребности от топлина, от милост, от любов. Не са ги получили, безумието, наречено война, не им ги е дало; десетки милиони човешки същества са изгорели в пламъците на войната, а душите им, душите им дали са намерили покой, след като тия хора са измрели неизвестно за какво?! Ето, тук е възела на проблема: за какво са измрели тия хора, за какво те изгоряха в безжалостната и безсмислена война?
Оказва се, че най-малко мислим тъкмо за най-важното. Ето, пита ли се някой за точния смисъл на случилото се в периода 1939-1945 г.? Как можем да живеем, без да сме постигнали този смисъл?Войната никога няма особен смисъл, щото и безумието няма смисъл; войната по принцип е лудост, а най-лудешка, лишена от всякакъв смисъл е т.н. "втора световна война". Две кошмарни и еднакво безчовечни тоталитарни системи - комунистическата и националсоциялистическата, хитлеристката, фашистката - са се счепкали в битката си за надмощие, за заврадяване на света, за изкореняване на човешката свобода и на демокрацията. Двата звяра, настръхнали един срещу друг, подпалват войната като съюзници; заедно като хищници премазват и разкъсват Полша. Комунизмът и националсоциализмът са толкова безчовечни, че сякаш се надпреварват в безчовечността си; те водят още по-страшна битка помежду си относно това коя от двете кошмарни системи е способна на по-голяма безчовечност и бруталност; комунизмът изглежда спечели бляскаво това състезание.
Ще дам един пример от войната: Катин. Катин казва всичко. Даже хитлеристите са се възмутили от стореното тогава там от комунистическите масови убийци на Сталин и Берия. Хитлеристите чак такова нещо, да обезглавят, да избият елита на цяла една нация, не са правили никога - и не са си го помислили да го направят; да не забравяме, че не друга страна, ами Франция, наред с цяла Западна Европа (без Англия) е била окупирана от тях; нима немците са устроили някакъв френски Катин?!
Няма такова нещо, онова, което отличава хитлеризма от сталинизма, е че първият има някакъв, пък макар и изроден, пиетет към интелектуалното, към човешката сила и мощ, към свръхчовешкото у човека, докато комунизмът-ленинизмът-сталинизмът е една тотална дива и тъпа ненавист спрямо всичко човешко - особено пък срещу интелектуалното, личностното, срещу духовното, особено пък срещу културата. Хитлеризмът е нещо като тумор в тялото на една духовно възвисена нация, той е аномалия, но все пак е културна, а не дивашка аномалия. Докато сталинизмът и комунизмът е чиста бесовщина, той е най-диво първобитно, даже инстинктивно, нерафинирано варварство; комунизмът е човешка патология, той е изцяло античовечна доктрина, която с нищо не може да бъде оправдана.
И това е така, понеже комунизмът има достатъчно историческо време за да покаже цялата си антихуманна същност - и като идея, и като начин на мислене, и като съзнание, и като историческо действие, като практика, като поредица от страшни ексцесии, масови убийства, кошмарно-жестоко пресоване на човешките души, довело до оскотяване на цели нации, генерации, дори континенти. Най-малкото жертвите, които бяха поднесени пред кървавия комунистически пиедестал, бяха многократно повече от тия жертви, които национал-социализмът причини; става дума за над 120 милиона жертви, избити от комунистите по света, руски, китайски, испански, български, кубински, камбоджански комунисти и комунисти от къде ли не; комунизмът вилня много десетилетия във всяко кътче на планетата, докато фашизмът-хитлеризмът се прояви все пак в едно ограничено в географския смисъл пространство.
Пиша тия неща не за да оневинявам нацизмо-социализма, не защото той ми е по-симпатичен или прочие. А пиша това, защото има една коварна илюзия, една лъжлива митология, която наследихме от Втората световна война: а именно, видите ли, че Съветският съюз, сиреч, че комунистите, били от "добрите", а пък единствено "лошите" били нацистите, националсоциалистите, фашистите. Не е вярно това, сталиновите хуни (да ме прощават хуните за несправедливата обида, щото горките хуни не са били и не са могли да бъдат чак толкова жестоки като сталинисто-комунистите!) съвсем не са по-добри от нацистите, най-малкото са същите като тях, а, както виждаме, сталинските убийци са многократно по-жестоки: как тогава да са от "добрите"?!
Това, че Сталин временно е бил съюзник на така омразните му западните демокрации, на Америка и Англия, съвсем не бива да води до механичното признание, че, видите ли, бил принадлежал към "добрите"; Сталин си е кроял своите пъклени лудешки планове след победата над Германия да завоюва целия свят, а най-напред танковете му да достигнат Ламанша. И е цяло чудо, че Съединените щати с цялата своя мощ след войната, пък и по време на т.н. "студена война", успяха все пак да озаптят, да прекършат апетитите на комунистите към световно господство, да пресекат лакомията на Сталин и на неговите наследници. И то най-вече Америка плати жестока цена за илюзията, за лъжата, че Сталин и войските му били, виждате ли, от "добрите".
Но ето че днес тази лъжа, че СССР, Сталин, комунистите по време на войната били от "добрите", продължава да трови милиони съзнания. Сталинско-комунистическите орди не са били и не са могли да бъдат нечии "освободители", щото тиранията, която се установяваше там, където стъпваше руски ботуш, беше многократно по-жестока от всеки възможен хитлеризъм и нацизъм: бедна им е фантазията на хитлеристите на какво са способни комунистите! Комунистите нямат никакви задръжки в зверствата си, щото не признават никакъв морал; комунизмът буйстваше така неудържимо, защото той е пълен ценностен нихилизъм; нищо свято няма за комунистите; при комунизма всичко е наопаки, при него злото е добро и доброто е зло; лъжата е истина, истината е лъжа, а от това по-страшни последици не може изобщо да има. Пример давам веднага. Нали знаете какво са правили комунистическите орди в победения, в току-що превзетия Берлин и в ония части на Германия, които са били под руски ботуш?! Не знаете ли, ох, милите, те пък не знаели?! Ами изнасилвали са жените, момичетата, майките, бабите дори, ето това са правили; масово, по комунистически мащабно блудстване, по-жестоко дори от убиването! Точно това са правили "победителите", които при това, представете си, били от "добрите": садистичните изнасилвачи били от "добрите", това може ли здравият ум някак да го побере?!
Тия, които ликвидираха без остатък свободата и демокрацията в цяла Източна Европа, били "освободители", майчице мила?! Има ли някой още, който да вярва в такива лъжи - освен горкият Гоце Първанов, болният комунистически мозък, който оня ден награди последните живи "активни борци против фашизма и капитализма" с новоучреден медал! Не, непоправими са тия кратуни, които продължават като Гоце да вярват в брадати лъжи - като тази, че "съветските освободители" били от "добрите"!!!
В редовете на "великата сталинова армия" прекаляването с водка, наказателните батальони, които разстрелват всеки, който се е огънал на фронта и е погледнал назад, сиреч, страхът, кошмарния комунистически "морал", поставящ всичко тъкмо наопаки, т.е. заместващ доброто със злото, а истината с лъжата, ирационалните животински и зверски атавизми са довели до това, че тя е била най-страшна комунистическа орда, в която няма място за личностно отношение, за човечност, за доброта; или доколкото е имало, те са били оценявани като аномалия, а пък носителите им обикновено са получавали известно какво: пуля в лоб, куршум даже не в челото, а в тила (както са избити жертвите при Катин!). Ония, които са се противопоставяли на пиянските ексцесии на ордите изнасилвачи в капитулиралия Берлин знаете ли каква съдба ги е сполитала? Помислете малко и ще разберете сами какво е могло сполети ония, които са дръзнали да се противопоставят на "забавите" на "освободителите" в победения Берлин и из онази част от Германия, в която е стъпил съветския ботуш...
И онова, което все пак е съществувало и в двата зверски военни стана, което е блещукало, пък макар и потиснато, пък макар и в немилост, е било онова, с което аз започнах: някакви искрици човечност, блещукащи макар и слабо в мътните съзнания на човешките същества, превърнати от две варварски доктрини в машини за убиване, не в нещо друго. Аз смятам, че има нещо човешко в дълбините даже на най-жестокия убиец, изнасилвач и прочие, особено като той убива и изнасилва в пожара на безумието, наречено война, понеже войната е все пак някакъв "социален феномен". А социумът е способен да оправдае всяко зверство с "най-хуманни подбуди". Затова тия хора в двата военни стана са били способни на такива страшни ексцесии: да убиват без капка жалост, защото войната като "социален феномен" оправдава убийството, превръща го от убийство в "героизъм"; който повече убива на война, той е по-голям герой, нали така, драги ми Гоце Сидефчович? Нали си историк, ти ги знаеш най-добре тия работи! Нали затова без да ти трепне окото даваш ордени и медали на убийци...
Та да завърша мисълта си: това, за което пее Висоцки, е онова, за което си струва да отдадем почит: в най-голямото противочовешко явление, каквото е войната, изпълнено с убийства и кръвопролития, е имало място и за нещо човешко и човечно. То трябва да бъде чествано, за него трябва да ни се свиват сърцата в тоя ден, то трябва да бъде почитано. А не самата война, не самата "победа" - победа над какво и в името на какво?! Та нали човешкият живот е най-голяма ценност: нима тогава нещо може да оправдае ритуалното принасяне в жертва пред олтара на войната на живота на толкова милиони човешки същества?!Ето, такава човешка реакция е чувството на празнота, обзело войника, когато приятелят му не се е върнал от боя. Вникнете малко, сякаш това се е случило на вас самите: вчера беше тук, до мен, подаваше ми цигара да запалим заедно, срещах погледа му, а днес вече го няма, сякаш изчезна, "изпари" се като дим - ето този абсурд на войната - а и войната е някаква, пък макар и най-изродена, форма на живот! - пред загадката на който човешкото съзнание немее, е онова, за което трябва да си дадем сметка в този ден. И като усетим това да проявим достойнството да се поклоним мислено поне пред сенките и душите на човешките същества, които, макар и поставени в най-ужасни античовешки условия на войната, все пак са съхранили ония искрици човечност, благодарение на която светът все пак оцеля - и благодарение на която въпреки всичко ще пребъде и занапред!
(Забележка: Като пишех текста си, и то точно тук, накрая, синът ми дойде да ме повика да погледам парада в Москва; отидох; Путин и Медведев сияеха; Гоце, разбира се, също беше там; тия тримата никога не могат да разберат това, което тук пиша; и такива като тях не могат да го разберат; щото те са омесени от същото тесто, от което са омесени и Сталин, и Хитлер. Слава Богу че по света има много хора, които са органически различни от тоя "човешки" тип!)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
12 коментара:
Фантастична, изстрадана статия.
Тук може много да се каже като коментар. „Пиететът” на фашистите към интелектуалното е мит. Вярно е, че на Запад – във Франция, Холандия, Белгия, Скандинавия и пр. - фашистите не унищожават така целенасочено елита, но това се дължи на расовата теория на Хитлер, според която западновропейците са все пак по-висша раса. За сметка на това в източните славянски територии хитлеристите вилнеят с пълна сила. Полският елит е абсолютно целенасочено унищожаван от тях, точно както правят и болшевиките. Да не говорим за евреите, които често са били интелектуално издигнати и са принадлежали към елита на съответните окупирани държави. Наистина е трудно да се проумее как един „Kulturvolk“ – „културен народ” като германския може да падне така ниско, но трябва да приемем фактите такива, каквито са. Иначе за България като съюзник на Германия безусловно щеше да е по-добре да беше победила Германия, а не СССР.
Мнозина сериозни историци вече признават, че Сталин е бил готов да нападне Хитлер през лятото на 1941 и Хитлер просто не е имал избор, освен да се опита да го изпревари. А първоначалното отстъпление на Червената армия не се дължи толкова на изненадата, неподготвеността и пр., а на простия факт, че Червената армия, както целият съветски народ, е била деморализирана от сталиновите репресии и първоначално ОТКАЗВА ДА СЕ БИЕ. Германците са били посрещани като освободители на само от украинците, но и от руснаците! Огромната грешка на Хитлер се състои в това, че не се възползва от тези нагласи, а заслепен идеологически, започва в окупираните съветски територии още по-откровени репресии дори от Сталин.
Изнасилването на германките от войници на Червената армия изглежда не е било съвсем спонтанен акт, а донякъде е стимулирано и направлявано отгоре. Показателно е, че изнасилванията са най-масови и най-брутални в източните германски провинции (Прусия, днешна Полша), като целта на Сталин е била да прогони 12-милионното германско население оттам. Разбира се, и отсам Одер руснаците не са „прощавали” на германките с прочутото „Фрау, ком”.
Пацифисткият патос е нещо възвишено, големи мислители в миналото като Кант са били против войната и са се надявали на вечен мир. Струва ми се, че в случая трябва да разграничаваме нашите високи теоретични идеали от суровата практическа действителност, без, разбира се, да изпадаме в милитаризъм. Светът за съжаление не така устроен, както ни се иска. Част от консервативната нагласа е да се приема светът такъв, какъвто е. Сериозният консервативен американски мислител и анализатор J. R. Nyquist пише (http://www.financialsense.com/stormwatch/geo/pastanalysis/2010/0430.html):
„Войната е самопротиворечива проява. Както са казвали старите римляни: „Ако искаш мир, готви се за война.”...Желанието са власт не е трудно да се разбере...Историята на човечеството е пълна с войни, и това няма да се промени, защото хората или искат да се издигнат, или да попречат на издигането на други, или искат да вземат нещо, което другите имат, или искат да премахнат някаква заплаха. Затова мирът често е неприемлив за някои и войната е средство да бъде сменен неприемлив мир с по-приемлив.
Има още нещо...Мирът между нациите би изисквал унификация, водеща до единство на идеите, което би завършило в задущаващо еднообразие и стагнация. Жизнеността произтича от разнообразието...Затова мир, който прави възможен прогреса, се осигурява най-добре чрез взаимни ограничения, създадени от баланс на силите...Ето защо Европа беше по-жизнена, по-здрава, когато национализмът беше на мода, докато днес Европа стагнира под ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМА на Европайския съюз. Готови ли са младите хора на Европа да умрат за Европейския съюз? Преди 100 години младежта на Европа беше готова да умре за своята нация...Първата световна война беше трагична и ужасна, но Европа не беше унищожена. Унищожението на Европа се случва днес, под знамето на единството и мира, при режим, наблягащ на ЕДИНСТВОТО НА ИДЕИТЕ (т.е. политическата коректност)...това не е разнообразие и само гарантира мирното превземане на Европа от мюсюлманите...Основният проблем е, че силата е омагьосан кръг или по-скоро спирала, освен ако нейното приложение не се контролира по максимално точен начин. Войните трябва да са кратки, иначе струват повече от стойността си. Разбира се, ако става дума за война между цивилизовани държави...Хищникът може да бъда удържан чрез заплахата на страшна сила. Но фанатикът не може да бъде удържан въобще (защото не е съвсем рационален)...Мирните нации, веднъж възбудени, са по-склонни към крайности от нациите-хищници. Отговорът на Америка на 11 септември 2001 е пример. Самата провокация беше внимателно калкулирана, за да въвлече САЩ в конфликт с мюсюлманския свят. САЩ навлязоха в Ирак и Афганистан. По-нататък вражеските стратези биха искали да видят САЩ във война с Иран...защото война с Иран би довела американската финансова система до ОКОНЧАТЕЛЕН крах...Израелците и американците ще се намерят в невъзможна позиция, каквото и да направят или не направят...”
Голям и сложен въпрос е как става така, че германците - един културен народ въпреки наличието и на много не дотам издигантги личности в него (българите въобще не могат да си представят какви хора има в Германия - нека отидат например в Берлинския квартал Хелерсдорф-Марцан, където от 250 000 жители 50 000 са тотални изроди, там се гласува са посткомунистите, другите партии са маргинални) - стига до положението да се подаде на един безскрупулен диктатор като Хитлер. Обсъждането на този феномен би отвело прекалено далече. Но да не забравяме все пак, че националсоциализмът е отговор на комунизма, не обратното. Друг съществен момент е, че националсоциализмът се установява в голяма и мощна страна като Германия. Каквато и диктатура да се установи в една относително слаба и малка страна, тя не може да има такива пагубни последици за човечеството. Един Салазар в Португалия дори да искаше, не можеше да бъде Хитлер. Големият физик с еврейска кръв, датчанинът Нилс Бор (към чиито научен принос между другото съм скептичен, както и към цялата квантова механика, но това е друга тема) беще казал, че се радва, че принадлежи на малък народ, който не е бил в състояние да извърши големи глупости в историята. Същото се отнася и за комунизма. Ако комунмизмът не беше победил в Русия, а в Монако например, опасността за човечеството щеше да е много по-малка.
Войната въобще и в частност Втората световна война може да получи смислено обяснение - всичко зависи от гледната точка и от наличната база знания. Не съм военолюбец но съгласете се, че когато десетилетия или столетия ви притискат до стената и ви обричат на маргинално съществуване и забрава - просто единственото решение за това е война. Може да се каже, че моят род без да е политически ангажиран е заличен напълно вследствие на комунистическото нашествие към Европа - същата Европа която е родина на всички психо терористични доктрини включително и комунизма. Втората световна война не може и не бива да бъде разглеждана като отделно събитие. Втората световна война бележи края на цяла поредица от войни започващи след "великата" френска революция (която също си има своето обяснение). Загивайки бавно аз съм търсил и намерил своето обяснение за европейския антагонизъм и може би някога ще го публикувам. Тук просто искам да изразя мнение, че ако истинските причини за която и да е война не бъдат казани, анализирани, обяснени, то антагонизмът ще продължи и войната рано или късно ще се повтори. Няма смисъл от заклеймяване без безпристрастно анализиране на причините. Наистина жалко за милионите погубени животи, но - точно в името на тяхната памет си заслужава да се стигне до истината.
Аз съм в USA над 13 години и което постоянно ме учудва и изумява е, че европейците (било руснаци, било германци или българи) въобще не се сещат, че извън тях съществува и друг свят също от милиони хора и с върхови технологии. Руснаците си мислят че света се състои от тях, а германците - също. Най-смешното е, че бай Ганьо им приглася. Той па кой е? Във вицовете си той е... света? Улави хора. Света е много по-голям от Европа и ако се наложи отново ще ви го припомни, самозабравили се селяндури.
Благодарение на промените след 10.10.1989 г. и получаването на достъп до архивите макар и само на някои държавни институции, български историци чрез публикуване на редица изследователски трудове успяха да направят достояние на широката публика "героичното" участие на балканските интернационалисти в плановете на Сталин.
*Драмското въстание 1941
*България и Гърция: От разрив към помирение 1944-1964
*Гръцката политемиграция в България 1946 - 1989
проф. д-р ист.н. Георги Даскалов
От тези и други трудове българския читател разбира, че Сталин трудно може да бъде определен като участник в някаква коалиция срещу националсоциалистическа Германия. Визирам периодът 1941-1953 г. Колаборацията между Гръцки, Български, Сръбски, Скопски и Албански комунисти за испълнение на старият проект на Коминтерна за създаването на Македонска нация и държава като свързващо звено на една Съветска Балканска Комунистическа Федерация между изброените държави. Разбира се всички кроежи на Коминтерна са били известни на Англия и САЩ - но за тях българската публика научава едва сега. 1941-1953 г. съюзникът в антихитлеристката коалиция, Сталин, чрез своите послушници на балканите, води терористична война срещу Гърция която в периода 1946-1949 г. прераства в гражданска война. На практика в периода 1944-1953 г. Сталин води война срещу Англия и САЩ които воюват срещу Хитлер в Гърция. Терористичната война е толкова успешна, че се стига до куриозни взаимоотношения между воюващите страни. Германия влиза в споразумение с Англия и САЩ за поетапно изтегляне на германските войскови части от Гърция така, че освободените позиции да бъдат заети от Английски войски - с единствената цел тези територии да не попаднат в ръцете на терористите интернационалисти. Разбира се не бих могъл, а и нямам намерение да преразказвам съдържанието на тези трудове, но не мога да не отбележа и върхът на комунистическата наглост. След 9.ІХ.1944 г. българските комунисти изпращат войски които участват в антихитлеристката коалиция - като едновремено с това България води терористична война срещу своите нови съюзници - Английските войски в Гърция. С поведението на България, Сърбия и Албания се занимава Съветът за сигурност при ООН. Куриозно положение нали? С цялото си безочие и наглост комунистическите юнаци в Париж са искали да бъдат признати за съвоюваща страна в антихитлериската коалиция. След отлъчаването на Сърбия през 1948 г. за терористичната война срещу Гърция е отговарял - тарабата. Георги Димитров е трябвало да предизвика военен конфликт на Балканите който би оправдал постоянното присъствие на Съветски военни части на Балканите до днес. Заради провалянето на този план тарабата е поканен в Москва и отсвирен завинаги. Единственото което спира Сталин да отложи плановете си за завладяване на света е атомната бомба и последвалата надпревара във въоръжаването довела до икономическият крах на комунизма. Иначе определено през целият период се води война - от северна Корея през Африка до латинска Америка, Виетнам и Камбоджа и комунистическите партии в Европа. Тази война продължава вече почти две хиляди години, продължава и днес, ще продължи и в бъдещето.
На 13 години USA ще кажа, че тъкмо американците са „коне с капаци”, които не знаят и не подозират за съществуването на външния свят. А точно малки нации като българите си дават най-ясна сметка за съществуването и на други държави и народи. Колко вярна е представата им за тях, е отделен въпрос. Мнозина американски консерватори, т.е. републиканци дори се гордеят с факта, че никога не са напускали родното си място. Средният американец се интересува само от събитията в неговото населено място, а ако е по-голямо – само в неговия квартал или улица. Това за съжаление вече се усеща и у американския политически елит. Старите елити от Източното крайбрежие бяха много по-наясно със света и особено с Европа. Новите американски политици знаят все по-малко и поради увеличаване ролята на Западното крайбрежие гледат все повече към Азия и Мексико.
Колкото до върховите технологии – да, има ги още в USA и това е силата им. Но трябва да признаем, че както комунизмът рухна 1989, така „капитализмът” рухна 2010. САЩ и ЕС са във фалит. Това е краят на една епоха и на капитализма, както го знаехме. Без да навлизам в подробности, ще кажа само, че в последните години ного размишлявах върху съвременния капитализъм и стигнах до изключително нерадостни заключения. Това за съжаление вече не е „капитализмът на протестантакста етика” на Макс Вебер, а едно общество на безсмисления необуздан консуматизъм и на кредитната експанзия, практически лишено от морални ценности и задръжки. Не може да има „благоденствие за всички”. Маркс в някаква степен се оказа прав в прогнозата си за края на капитализма. Изключвам останалите нелепости на марксизма. Но алтернативата на този сегашен вече напълно извратен капитализъм не е социализмът, а връщането към изконните капиталистчиески ценности на трудолюбието, спестовността, скромността, а за САЩ и към ценностите на отците-основатели. За съжаление това едва ли е възможно, ето защо пътят за всички нас е вече само един: надолу.
Г-н Грънчаров,
Нямате никакво право, да оценявате ордените на хората дищали барута и пепелта на войната. Нямате право и да съдите победителите. В тази страшна война, победиха по-добрите хора, носителите на по-добрите ЧОВЕШКИ качества. Хора, водени от военноначалници като Жуков, Рокосовски, Конев, Патън, Аизенхауер,Нимиц. Това не бе война между фашизма и комунизма. Това бе война на западния католицизъм, срещу източното православие. Комунизмът и фашизмът бяха философиите (създадени от такива като Вас, защото и Вие сте философ по образование), които бяха използвани фиктивно, за противопоставят двата християнски свята. Победи по-добрият, не по добре икономически развитият, просто по-добрият. Аз не одобравям Сталин, кавказец с амбиции за величие(един подобен има в днешна Грузия), нито Хитлер, австриец с амбиции за величие. Аз се отвращавам от виновниците за "Катин", но се отвращавам и от виновницте за "Освиенцим", за които Вие нищо не пишете във Ващета статия. Не пишете и за факта, че след 1-вата световна война, Германия е била съкрушена икономически, и че именно Англия е финансирала възтановяването и по времето на Хитлер.Над 85% от финансирането на Германската икономика по времето на фащизма идва от английски банки. Не пишете и за факта, че през 1945 година, около един милион немски войници преминават в английската окопационна зона, и Чърчил е настоявял след подписване на документите за фащистката капитолация, веднага да бъдат "ударени" съветските войски. И благодарение на Айзенхауер това не се е осъществило....Има много неща, които аз съм сигурен че на Вас са Ви известни, но Вие специално не ги споменавате в този "труд". Силата на перото Ви задължава да бъдете обективен, в противен случай, се превръщате в един от онези "философи", които са най-виновни за всички войни и незгоди по земята...... Относно рисунката, която сте публикували: имало е такава идея, но тя никога не е започната. Но има снимки, не рисунки, как Хитлер е започнал строителството на град "Германия", близо до Нюремберг.(http://www.google.com/imgres?imgurl=http://www.nyc-architecture.com/ARCH/ger-Welthauptstadt_Germania.jpg&imgrefurl=http://www.nyc-architecture.com/ARCH/Notes-Fascist-GER.htm&h=406&w=700&sz=80&tbnid=mm_7EpVInn5rSM:&tbnh=81&tbnw=140&prev=/images%3Fq%3Dgermania&hl=en&usg=__YzT9cEJl23SxPNP6isbhGiIZA60=&ei=Vb7xS4HzG4GClAelpr23CA&sa=X&oi=image_result&resnum=4&ct=image&ved=0CDUQ9QEwAw)
Само искам да Ви забележа, че видеоклипът, който сте поставили под песента на Висоцки, е от американски филм с Кусак, което говори пак за някакъв вид манипулация. Ще си позволя, с извинение, да Ви изпратя една песен на Висоцки за войната, и се вслушайте в последните думи, (знам че владеете руски прекрасно, учейки в Птербург), които са и отговорът на поставеният от Вас по-горе въпрос. http://www.youtube.com/watch?v=fcLRHuNsrGU
Добре ще е да спсзвате мотото на Ващият блог.
Хубаво написано! Между руските "освободители" и немските войници не може да се прави никакво сравнение. Вижте оригинални снимки и ще се ориентирате - униформа, външен вид, лична хигиена и най-вече израз на очите. Докато за германските военачалници запазването на личния състав е било приоритет, то за руснаците загубите на жива сила е без всякакво значение. След войната цялата европейска част на Русия е "обезмъжена", а за Германия не е така. Резултатът от това е многостранен и твърде неочакван.
Моля да ми позволите малко да развеселя иначе така сериозната компания, по повод на въпроса, че видите ли американците не били наясно с външната обстановка в света. По този повод ще ви разкажа един мой действителен случай. По тъжно за мен, стечение на обстоятелствата, познавах един двоен агент на ДС - на шесто и на ВКР. По време когато предстоеше да го назначат за шпец на завода за производство на кафемелачки в Сопот, американците заловиха оръжейна пратка от кафемелачки предназначена за терористичен режим. ДС агентът възмутено възропта пред мен: "Та защо гледат нас.., нали те самите продават оръжие за милиарди на терористични режими". Засмях се и отговорих: "Там е работата, че ако ти ги хванеш, не можеш нищо да им направиш - но ако те те хванат.., могат да ти зачервят задника". Толкова по въпроса за малките и големите държави.., и принадлежността към определени коалиции или групи. Междупрочем руснаците в ООН, и до сега успешно налагат вето върху всякакви санкции срещу Сирийския режим...
Публикуване на коментар