Блогърът Ал.Александров е написал интересен текст, озаглавен "ВЯРВАМ В ТЕБЕ, ГЕНЕРАЛЕ МОЙ" - ЕДНО ПИСМО ДО НАШИТЕ ПАЛАЧИ. Съветвам ви да го прочетете, твърденията му предразполагат към размисъл - и към невесели мисли. Ако това последното изобщо може да е някакъв стимул някой да прочете текста, щото у нас предимно се четат неща, които предразполагат към щракане с пръсти, а не към, представете си, "невесели мисли". Там, между другото, този човек пише следното:... Съжалявам, но мисля, че съм изгубил тотално вяра в българските политици. Когато онзи странен дядка се дотътри от Мадрид и Костов му предаде властта без бой, за мен (но не и за средния българин) беше очевидно, че човек без висше образование, без професия и без никакъв опит в политиката не би могъл да ръководи цяла една държава. Освен това ми стана ясна и цялата схема на политическия Декамерон, в която участват съвсем лоялно всички политически сили без изключение и която действа безотказно вече 20 години.
Признавам също така, че съм - простете ме за ефемизма – скептично настроен и към сегашния премиер, но не заради произхода, образованието, езика, кариерата или нещо друго, свързано с достопочтената му персона, колкото заради очевидното му бездействие. Защото колкото и да се вдига пушилка около инсценирани полицейски акции и прочие мероприятия, мен и околните ми това по никакъв начин не ни грее, а освен това е невъзможно някой някога да компенсира вече стореното зло с медийни изяви и нагли фрази.
Рекох да подхвърля една реплика, да попитам нещо, свързано с тия горчиви размисли - което отприщи следната дискусия:
Ангел Грънчаров: Един въпрос, само да попитам, за всеки случай: какъв вид бой трябваше да упражни Костов за да не даде властта на Симеона, след като по демократичен начин величеството получи властта си от народа? Диктатура ли следваше да обяви Костов тогава, обяснете ми, щото умът ми не го проумява - не трябвало било да дава властта без бой?! Хм?
САНДО каза: В случая под "Без бой" разбирам напълно пасивната позиция на Костов и липсата на адекватна предизборна кампания. Освен това едва ли някому е убягнало дългото мълчание на Костов, след като Симеон спечели изборите. От тези необясними действия/бездействия стигам до извода, че всичко е било плод на предварителни спогодби. Всъщност съм сигурен, че цялата "линия" е начертана още от времето на Перестройката, а хваналите се под ръка Костов/Доган на анти-жанвиденовската манифестация в началото на 1997 г. и цялостната безнаказаност за министрите на Жан Виденов показват колко близки са били всъщност всички мними врагове в тази мнима държава.
Belomore каза: С голямо съжаление - към родината и сънародниците си, към справедливостта като универсална ценност (ако все още е, както се надявам), към близките и себе си дори, трябва за пореден път да кажа, че си изцяло прав, Сандо.
Времето тече, "преходът", животите ни също, единствената статична константа е омертата на свинските черва, наречени благозвучно политическа класа, дето нито е политическа, нито класа.
Затова и нямам друг логичен избор освен да бъда изцяло съгласен с усещането ти относно "предначертанието" на безнаказаността и архинесправедливостта на прехода.Нищо сложно и неясно няма в подобни, на пръв поглед, конспиративни теории. Просто едни хора са се събрали и са се разбрали - правим, каквото правим, говорим, каквото говорим пред публиката, но едни на други отговорност няма да си търсим и рахата няма да си разваляме. А наивната и непораснала публика, винаги когато може, ще я държим в състояние, в което да не вижда слабата актьорска игра на сцената.
Било чрез страх, било чрез профанизирани зрелища, но винаги гарнирано с ужасно много лъжи.
Така, като страничен ефект, наивността и простодушието на българина, вместо да бъдат негово предимство в изграждането на спретнат, пък било и скромен, общ дом, станаха негов кобен камък, дърпащ го постоянно към дъното.
За мен е особено тъжно, че на фона на цялата тази наивна слепота, повечето от еднооките избират да се погнусят от "хората", да се разграничат от тях, да ги обвинят злорадо за собственото им нещастие, което, верно или не (това не го коментирам) е просто най-лесното.
А най-тъжното е, че в конкретиката на деня, днес - 12.06.2010 г., не виждам как и откъде може да се случи промяна в тази зловредна констелация.
Продължавам да се надявам и аз не знам вече на какво, с някаква удивително тъпа упоритост, като си намирам сам десетки благозвучни оправдания, за да не загубя последните зрънца от вярата си.
Ангел Грънчаров каза: Не споделям, драги Сандо, Вашето мнение по този въпрос, но както и да е, мислете си го всичко това, щом сте убеден в него...
Да се приравняват Доган и Костов, по моя преценка, и то на фона на всичко случило се в тази наша държава след 1989 г. ми се вижда плод на изцяло несъстоятелно сектантско-конспиритивистко мислене, което не ми импонира с нищо... Пък и то, от друга страна, е изцяло изгодно на тия, срещу които уж е насочено...
САНДО каза: Не, тук по никакъв начин не приравнявам никого и никак дори не излагам конспиративни теории. Във всяка една държава се обособява политическа класа, в която съществува вътрешна етика, подчинена на идеята, че "гарван гарвану око не вади". Така например, когато във френската национална асамблея бе подложено на гласуване предложението тогавашният президент Жак Ширак да бъде задължен да свидетелствува по делото Клиърстрийм, социалистите подкрепиха без никакво угризение на съвестта десницата и защитиха Ширак. Освен това поне във Франция всички политически кадри, били те леви или десни, произлизат от едни и същи политически школи и избират път за политическа кариера според убежденията си или, май в повечето случаи, според приятелските кръгове и реалните възможности за политическа изява.
Та, моята теория не е сектантска или конспиративна, ами чисто съглашенческа, а Вашата пък се опира на идеализирания образ на честния рицар-политик, погнал де-що има дракони от патриотизъм и други подобни чисти чувства и настроения. И всичко това в условията на една идеална демокрация без удари под пояса, без славитрифонизирани медии, без рицарите и драконите да делят общи интереси, без да се купуват гласове и строят хотели и т.н.
Костов може да е най-сполучливият български премиер, но това не го прави рицар и не виждам как можем да си затворим очите пред някои изключително неудачни елементи от биографията му. Защо например не подведе нито един жанвиденовски министър под съдебна отговорност? Защо не отвори досиетата? Защо наложи Филчев за главен прокурор? Защо се покри след изборния провал?Освен това съм убеден - и това не е сравнение, ами констатация - че на онази манифестация наистина Костов крачеше заедно с Доган.
Единствената разлика при нашите политици е, че освен собствените си дела не движат почти нищо друго, защото са аматьори и защото моралните им принципи са от болшевишки характер и се намират в зависимост от моментната форма в левия или в десния крачол. Повярвайте ми, имам чудесна база за сравнение и щастието да гласувам (в чужбина де) за професионални политици, които пипат здраво и си вършат работата. И мога да ви гарантирам, че когато кметството чисти безплатно фасадите на къщите от драсканици, когато навсякъде цъфтят цветя и зелените площи са идеално поддържани, когато сутринта видите улицата си разкопана, а до вечерта вече е заравнена и асфалтирана отново, като преди това в пощенската кутия получите писмено извинение за причинените неудобства, когато ежедневно се правят подобрения на градоустройствения план и когато непрекъснато се организират културни прояви, тогава човек наистина е доволен да живее в гражданско общество, т.е. да се радва на благата, но и да изпълнява гражданските си задължения.
Сравнете сега тази утопична за българските представи картинка с реалното положение и ще разберете защо съм толкова песимистично настроен за бъдещетото на България.
Ангел Грънчаров каза: Пишете:
"Вашата (представа) пък се опира на идеализирания образ на честния рицар-политик, погнал де-що има дракони от патриотизъм и други подобни чисти чувства и настроения. И всичко това в условията на една идеална демокрация без удари под пояса, без славитрифонизирани медии, без рицарите и драконите да делят общи инереси, без да се купуват гласове и строят хотели и т.н."
Което показва единствено, че съвсем не сте запознат с моята представа и с моите възгледи. Съвсем не Ви е адекватна представата за моята представа :-) Само това мога да кажа по този въпрос.
Да оставим Костов настрана, аз не мога да разбера защо всеки политически разговор все до Костов опира. Впрочем, по въпроса за Костов Вашето мнение изцяло съвпада с това на толкова недолюбвания от Вас Слави Трифонов; впрочем, ченгесариатът от ДС направи нужното Костов да бъде оплют до такава степен, че днес се смята за проява на лош вкус да кажеш една добра дума за Костов :-)
Аз просто не подкрепям толкова популярната теза, че "всички ДО ЕДИН са маскари". Когато се приеме, че всичките ни политици са еднакво лоши и опорочени, тогава, при липсата на критерий за сравняване, изцяло отпада възможността за всякаква оценка. Това размива отговорността: всички са виновни, ерго, никой не е виновен. Сам без да искате и без да съзнавате това подкрепяте този нихилистичен възглед, който влиза в рязък дисонанс с останалите Ви възгледи (доколкото съм запознат с тях - и често съм изказвал подкрепата си за много Ваши тези и анализи).
Щото ако всичко, без никакво изключение, е така лошо, мръсно и опорочено, тогава какъв смисъл има изобщо да се говори?! С говорене нищо не може да се промени, тогава отчаяният, обезверен и уморен от ропота на такива интелектуалци народ се превръща изцяло в стадо, а пък апашите в политиката точно това чакат, та да правят необезпокоявано поразиите си - при приятния ромон на такива намръщени, всичко отричащи и от всичко недоволни интелектуалци.
Излиза, че днешната българска интелектуалщина съвсем не е по-добра от българската мутризирана действителност и изцяло подпомага, като прилежна слугиня, триумфите й...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на сп. ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
11 коментара:
Откъс от моя (Стоян) проектостатия за митовете в българската политика, която отлежава в чекмеджето в очакване на „по-добри времена”:
Митът, че „всички политици са еднакви”
В случая става дума за упорито повтаряната теза, че всички политици в България са еднакво некомпетентни и/или еднакво корумпирани. Това явление не е от вчера. Както пише навремето Кирил Христов:
"Откакто има в България политически партии и откак те имат печатни органи, всяка партия пише едно и също, че всички останали хора са безчестни, вагабонти, крадци, мерзавци, убийци, само нейните членове са честни. Каквото правителство и да дойде на власт, всички други партии ще се струпат отгоре му и ще изкарат, че министрите му са най-долни хора: че крадат и убиват, че вършат всички престъпления. Правителството върши същото с опозицията. Това вече близо половина век се втълпява в главите на нашия простичък добродушен народ: че го управляват глупци и разбойници. Детската душа на българският народ е отровена от разрушителното дело на българския партиен печат, който е винаги бил в ръцете на долни и негодни хора. Чудно ли е, че той изпитва желание да скочи и да смачка всички?"
Подобни генерализации не издържат критика. Надали някой би си позволил да твърди например, че всички лекари, всички певци или всички стругари са некадърни (а може би и корумпирани). Причината е ясна: това просто не отговяра на истината. Нещо повече, подобни обобщения биха били считани за много обидни от представителите на различните професии. Само по отношение на политиците това някак си се приема. Разбира се, във всяка професия има повече или по-малко компетентни хора. Повечето оперни певци очевидно не са изпълнители от ранга на Борис Христов, Николай Гяуров или Мария Калас. Затова и повечето певци са хористи, а не солисти. По същия начин повечето политици са второразредни, малцина са „солистите” - елитните политици на върха. Дори само по силата на статистиката може лесно да се докаже, че е малко вероятно всички български политици след 1989 да са в еднаква степен неспособни. От 1990 насам в Народното събрание са избирани общо над 2000 души, някои от тях, разбира се, повече от веднъж. Но и след отчитането на този факт оставащите депутати представляват една доста голяма и навярно сравнително представителна извадка от целокупното общество. Дори да допуснем, че е извършвана антиселекция, т.е. подбирани са специално хора с отрицателни качества, е почти изключено между тях да не се е промъкнал случайно и някой свестен човек. Медиите обаче навсякъде по света са фиксирани върху отрицателните черти на действителността. Съвършени хора няма, но съществуват достатъчно примери на способни, трудолюбиви, честни, неподкупни и скромни в личния си живот политици, но те рядко или никога не се изтъкват от медиите, тъй като кой знае защо се счита, че това не е интересно за аудиторията.
От съществено значение е тези качествени политици и съответните политически партии да бъдат разпознати от избирателите и те да бъдат избирани и преизбирани, за да се създаде желаната приемственост в политиката. За съжаление не съществува прост и еднозначен метод за откриване на такива личности. Както при всички политически анализи, и тук са необходими здрав разум и критичен ум, логика, усет, политическа култура и разностранни познания. За целта не е достатъчно да се разчита само на информацията на повече или по-малко „утвърдените” български и чуждестранни медии, защото няма гаранции за тяхната обективност и надпартийност. Трябва да се търсят и ползват също източници, скептично настроени към официално разпостраняваните версии на политическите събития, като обаче се претегля внимателно и тяхната достоверност и надеждност. Новата информация не бива да се приема безкритично, а да се сравнява с факти, чиято истинност вече е установена. Важно е също така да се има предвид, че особено в условията на посткомунистическата действителност понякога се наблюдават драстични опити за съзнателно системно охулване и очерняне точно на такива качествени политици и партии чрез медиите.
Пишете:
"Вашата (представа) пък се опира на идеализирания образ на честния рицар-политик, погнал де-що има дракони от патриотизъм и други подобни чисти чувства и настроения. И всичко това в условията на една идеална демокрация без удари под пояса, без славитрифонизирани медии, без рицарите и драконите да делят общи инереси, без да се купуват гласове и строят хотели и т.н."
Което показва единствено, че съвсем не сте запознат с моята представа и с моите възгледи. Съвсем не Ви е адекватна представата за моята представа :-) Само това мога да кажа по този въпрос.
Да оставим Костов настрана, аз не мога да разбера защо всеки политически разговор все до Костов опира. Впрочем, по въпроса за Костов Вашето мнение изцяло съвпада с това на толкова недолюбвания от Вас Слави Трифонов; впрочем, ченгесариатът от ДС направи нужното Костов да бъде оплют до такава степен, че днес се смята за проява на лош вкус да кажеш една добра дума за Костов :-)
Аз просто не подкрепям толкова популярната теза, че "всички ДО ЕДИН са маскари". Когато се приеме, че всичките ни политици са еднакво лоши и опорочени, тогава, при липсата на критерий за сравняване, изцяло отпада възможността за всякаква оценка. Това размива отговорността: всички са виновни, ерго, никой не е виновен. Сам без да искате и без да съзнавате това подкрепяте този нихилистичен възглед, който влиза в рязък дисонанс с останалите Ви възгледи (доколкото съм запознат с тях - и често съм изказвал подкрепата си за много Ваши тези и анализи).
Щото ако всичко, без никакво изключение, е така лошо, мръсно и опорочено, тогава какъв смисъл има изобщо да се говори?! С говорене нищо не може да се промени, тогава отчаяният, обезверен и уморен от ропота на такива интелектуалци народ се превръща изцяло в стадо, а пък апашите в политиката точно това чакат, та да правят необезпокоявано поразиите си - при приятния ромон на такива намръщени, всичко отричащи и от всичко недоволни интелектуалци.
Излиза, че днешната българска интелектуалщина, оказва се, съвсем не е по-добра от българската мутризирана действителност и изцяло подпомага, като прилежна слугиня, триумфите й...
13 юни 2010 04:59
Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
Една малка поправка, ако е възможно. Ако благоволите да се замислите ще видите, че е важна за едно по-добро съответствие на възгледите ни с действителността. Не "най-сполучливия", а най-малко несполучливия управник.
13 юни 2010 06:23
Blogger Пламен Бочев каза...
Господин Грънчаров, ако погледнете, дори и с просто око, първия коментар под тази статия, едва ли е възможно да не забележите "защо всеки политически разговор все до Костов опира". :)
А и трудно би могла да се отрече отрече непробиваемата Ви логика: Ако не се идеализира домашния Ви любимец, "всички ДО ЕДИН са маскари".
Съгласен съм с Вас, че темата на Сандо не е (само) за "НЕГО", въпреки това вярвам в непресъхващата Ви способност да насочите всяка тема в "правилната" посока.
13 юни 2010 06:55
Blogger neri каза...
az imam ideya ne mojem li da osadim nashite "opranitsi" deto ni opraviha taka hubavo 20 che i poveche godini tova si e jiv genotsid sryamo nasheto pokolenie
13 юни 2010 07:46
Анонимен Анонимен каза...
Blogger Кръстю каза...
Сандо, няма да повтарям казани работи, искам само да кажа, че това е най-...сериозното и солидно нещо писано от теб откакто те чета. Разбира се, според мен:)Поздравления!
13 юни 2010 08:45
Blogger САНДО каза...
Искрено се радвам, че и Belomore и Пламен, с които друг път ми се е случвало дори да водя и доста упорити спорове, ме подкрепят и споделят мнението ми.
С господин Грънчаров пък имаме еднаква позиция спрямо комунизма и неговите производни, но ето че днес влизаме в спор за качествата на опозицията.
Първо, не мога да се съглася с обвиненията в нихилизъм. Вярно, сигурно е нужна голяма доза обезвереност и разочарование, за да напусне човек родината си и да стане емигрант, но ако наистина е нихилист, той би трябвало да престане да гласува или дори да води социален живот и да прави политически коментари.
Второ, в желанието си да "борим" остатъците от тоталитарния режим, които очевидно са основна причина за сегашното състояние на народ и държава, господин Грънчаров отказва всички форми на критика - в това число и конструктивната, обективната и благопожелателната - спрямо собствените си убеждения. Само че, господин Грънчаров, правото на мнение е в основата на демокрацията и никой не може да ме убеди в противното, а обективната критика към даден политик пък е далеч по ценна от всички хвалебствия, особено когато идва от
негов гласоподавател (в блога си не само открито подкрепям Синята коалиция, но и това е всъщност единствената политическа сила в България, която някога съм подкрепял).
Трето, не е справедливо в един текст от личен характер, посветен изцяло на мой най-близък човек, да се хващате, господин Грънчаров, за едно изречение и едно име и да пренебрегвате основната тема, а именно непрекъснатата приемственост на пост-тоталитарната управленческа структура, довела до сегашното състояние на държавата и до безброй лични трагедии като тази на баща ми инашето семейство.
Не, всички не са маскари, защото самите ние не сме маскари, но за сметка на това обаче нито един от българските управници не се опита да излезе от коловозите на "прехода" и да управлява България като съвременна и модерната европейска страна.
Четвърто и последно. Баща ми изпитваше физическа непоносимост към комуноидите и това впрочем бе една от причините да напуснем България. По образование беше филолог и журналист, а като спортист (плувец) е печелил републикански титли и е участвал на международни състезания. Въпреки будния си дух и открито изявените си антикомунистически позиции обаче(никога не е бил и не е искал да става член на БКП или нейните производни)баща ми с охота признаваше, че психиката му е обременена от десетилетия комунистическа обработка и че неговото поколение е неспособно да предложи качествена алтернатива за бъдещето на страната. Така е и другояче не може да бъде - докато политическата класа е изградена от "бивши" членове на БКП и ДС или хора, оформили се като личности в условията на тоталитаризма, България ще е все така в преход и безпътица.
Бъдете искрен като баща ми и признайте с чест, господин Грънчаров, че въпреки всичко комунизмът живее у вас и че дори и да искате нещата да се променят, Вие нямате никаква представа как това би могло да се осъществи!
13 юни 2010 10:40
Анонимен Анонимен каза...
Сандо,
Тук малко попресилваш нещата.Не искам да защитавам никого,но можеш ли да виниш всички обикновени членове на оная партия?Онова менгеме,наречено социализъм,в страна без никаква информация беше нещо страшно и същевременно обикновено,ние го приемахме като даденост.А и човешкият живот е един и всички сме грешни. А и с какво,например,едни пълни мошеници като днешните крадци в България,са по-добри от един от ония хорица,имали нещастието да се родят и изкарат по-голямата си съзнателна част от живота при комунизма? Но това е тема за много,много по-дълъг разговор. Мисълта ми е за рецептата. Как и какво може да направи човек в страна,където от много,много години начин на живот е прекарването на другия,подливането на вода на ближния,доносничеството,подлизурството...Разбира се,и други народи ги имат тези "качества",но при нас те са в такава степен,че те втриса. Та как можеш да накараш един човек нормално да живее,без шмекерии,без далавери?Ето,и аз като теб съм емигрант и виждам неща,които ме потрисат.Нормалните страни в Европа в момента са заляни от български и румънски просяци,от нашенци-далавераджии,които предлагат наляво и надясно подкупи на служители в кметствата,в службите,просто нашенска работа,и лошото е,че някъде хващат дикиш. ЕИ ме е страх, че вместо Европа да ни научи на нещо,май ние ще я научим на нашенския начин на живот. Та какво искаш ти от един човек,който цял живот, а и го е предал това на поколението си, е бил крадец и мошеник.Как ще го промениш? Как ще го накараш да бъде нормален гражданин?Аз съм убеден - на първо място трябва да се премахне мизерията,второ всеки,който краде,дори и мъничко,да бъде аут от чиновничеството и администрацията,трето - който е на власт, да не бъде толкова алчен. Има и други неща,но като за начало тези стигат,нали? Само че кой и как да го "внедри" у нас,свикналите на аванта,на пререждане,на изблъскване на другия,на мимикрия.колцина са като баща ти да признаят вътрешното си усещане?И сами да дадат път на друг? А не както е като по правило у нас началникът винаги назначава некадърник под себе си,за да не го засенчи. Ето,малки неща,но ГОЛЕМИ,нали?
13 юни 2010 12:59
Blogger Пламен Бочев каза...
Към последния (засега) анонимем коментатор.
Сандо едва ли ще си направи безсмисления труд да отговаря на анонимни писания. Всеки се ражда с името си. И причините да се крие зад завесата на анонимността, за мен са повече от съмнителни. На мен обаче не ми пречи, г-н Анонимен, да цитирам това Ваше "не защитавам никого,но можеш ли да виниш всички обикновени членове на оная партия?", съчетано пак с Вашето "а и с какво,например,едни пълни мошеници като днешните крадци в България, са по-добри от един от ония хорица,имали нещастието да се родят и изкарат по-голямата си съзнателна част от живота при комунизма?".
"Ония хорица,имали нещастието да се родят и изкарат по-голямата си съзнателна част от живота при комунизма", Вие, другарю анонимен, припознавате във "всички обикновени членове на оная партия".
Това съвсем не е така!
Целият ми живот, включително и до днешната дата, премина и продължава да си отива под вещия геноцид на "оная партия". Но дори и тогава, когато, уважаеми анонимни другарю, Партията беше официално на власт, а не, както днес, да продължава да дърпа конците, скрита в сенчестите си олигархически дупки, не е принуждавала "обикновения човечец" да се моли за партийно билетче, водещо към "земния рай". И тогава това си беше единствено въпрос на ЛИЧЕН ИЗБОР. На избора дали да живееш достойно или да се продадеш така, както се продава проститутка. И до днес България се управлява от бивши политически (и не само) проститутки, от настоящи такива и от синовете и дъщерите на първите и вторите.
Сандо не само, че не пресилва нещата, а тъкмо обратното - изказът му е евфемистичен.
Затова, ако някой е пропуснал да прочете заглавието на публикацията, бих му припомнил, че тук става дума за ПАЛАЧИ.
И за трагедия.
И за една престъпна тиква, превърната по приказен начин и в каляска за кастата на палачите, и в генерал-палач, и в поредния символ, легитимиран от търпението и овчеглавието на агнетата.
13 юни 2010 14:28
Blogger САНДО каза...
Пламене,ще отговоря на Анонимния, защото всъщност той за мен не е никак анонимен и нашите спорове в повечето случаи не се водят в блогосферата.
Освен това го разбирам и му съчувствам - представете си само колко доблест наистина е нужна на човек да признае, че е жертва на тоталитарен режим, че най-хубавите години от живота му са отишли напразно, че тепърва трябва да започва всичко отначало, или с други думи казано - обрали са го материално, интелектуално, чувствено и всякак! Остава му единствено физическото оцеляване, което често също е поставено под въпрос от ордите бандити, от лошото здравеопазване, от неизправната техника, от некачествената храна и т.н.
Не виня жертвата за това, че е жертва, не я карам да се отрича от себе си, ами посочвам основната причина за настоящата безизходица. В историята дисконтинуитетът се нарича "революция". При нас революция не е имало, така че сегашното положение е всъщност логичното следствие и продължение на "стария" режим. Т.е. всичко си е постарому, със същия манталитет и със същите политици, възпитани по болшевишки.
Съжалявам, но е напълно нормално едно поколение от лузъри да не може да предложи друго освен сегашното дередже.
А идеята, че в България сред тези хора все партийни възпитаници съществуват класически герои от типа "добри и лоши", но видиш ли лошите са измамили добрите, ми се вижда прекалено наивно и достойно за произведение от времето на немския романтизъм, но не и за обективен исторически анализ.
За да има промяна, трябва да се постигне еволюция на манталитета. Без промяна на светоусещането и мисленето и след 100 години пак ще сме тук и пак ще сме си същите, а поколенията ще се следват и възпроизвеждат, както казва Пламен - и от синовете и дъщерите, и от внуците и внучките и т.н.
13 юни 2010 15:01
Blogger Ангел Грънчаров каза...
Драги г-н Александров,
Логиката Ви, че всички живели в комунизма - все пак не аз съм си избирал годината и деня на раждане, та да ме упреквате за това, че съм се родил един-кога си?! - сиреч, 5-6 милиона ли сме, колко сме, не знам (?!) сме все "обремени от комунизъм", е, признайте, твърде странна, меко казано; или това се отнася по-специално само за мен?! Благодаря за комплимента! :-)
Несериозно е да се казват такива неща. Живелите комунизма като мен са имали шанса да се погнусят от него много повече от ония, за които комунизмът е нещо непознато, познато само "на книга" - и най-вече непреживяно. Истински разбираме само онова, което сме преживели и изстрадали. Мисля, че не е редно на обиждате няколко поколения само за това, че не са имали Вашия късмет да се родят когато комунизмът вече си е "отивал"; впрочем, той още е жив в главите на мнозина, а пък моя милост като психолог, всекидневно общуващ с много българи от най-различни генерации, може да Ви увери, че "комуноидността", или поне склонността към такава се среща еднакво сред най-различните поколения и тя не зависи от възрастовия признак. Тя, струва ми се, се предава генетически и нищо чудно учените, ако изследват по-специално български или руски мозъци, да открият един ден някакъв неизвестен на науката сега ген на комуноидността!
От друга страна ще излезе, че Вие, европеецът, без да си давате сметка какво по-точно правите, си позволявате да провеждате някаква възрастова сегрегация или дискриминация - отричайки правото на нас, родилите се по-рано, да ненавиждаме комунизма поне колкото Вас - които пък изобщо не сте го живели. Признайте, че логиката Ви е твърде объркана и води до доста неприятни за Вас следствия :-)
Аз смятам, че отдавна мина времето, в което дадени хора се тупкаха в гърдите и когато всеки кресльо излизаше с претенцията, че е "най-голям антикомунист", а пък всички останали ги наричаше "комунисти". Тогава изтъкваха "приноса си в борбата срещу комунизма", сега Ви пък изтъквате основанието, че сте по-млади! :-)
Смятам, че разговарям с интелигентен човек, ала ето че емоцията Ви подведе.
Още много би могло да се каже по Вашето интересно изложение, ала да спра дотук, щото никога не може всичко да се каже :-) Недоизказаното винаги е по-значимо от казаното - и особено пък от написаното :-)
Имам толкова да пиша по тази тема, но ще бъда кратък.Бях доста време "вътре" в нещата, за които се говори сега в материала на Сандо, а и в коментарите.Твърдо мога да кажа,че Сандо е прав.
Каква е обаче разликата между неговия начин на мислене и този на някои от коментиращите? Разликата е,че Сандо е имал, а и има възможността да живее в едно НОРМАЛНО общество и страна, докато опонентите му,в случая засега опонентът му,продължава да живее в кочината,наречена България.И това не го казвам от злорадство или пък с надменност.Просто се опитвам да обясня,разбира се,според мен,нещата. Защото когато си опръскан от калта на съседните прасета, ти не можеш,дори и да си интелигентен,като споменатия господин,да излезеш от калъпа. Калъпа,приятели, е страшно нещо! Той те приучава на търпение, на послушание, на идеализиране, на уж вярност за цял живот към "нашия" човек,на нашия "вожд". И когато се озовеш в нормалния свят, виждаш цялото безсмислие на балканската си ориентация, на безнадеждния си нашенски манталитет.Докато членът на нармалното гражданско общество има една "ориентация" - лична свобода, тоест неприкосновено лично пространство, в което трудно допуска "богове". Но той има и още нещо - и солидарност,хайде да я наречем поне мъничко човечност към непознатия до теб или край теб.Има ли го това у нас,българите? Ето на този въпрос си отговорете,г-н Грънчаров,а не скачайте заради този или онзи. Или по-точно,скочете заради човека,обикновения човек до Вас,който двадесет години живее като скот,или пък скочете просто заради себе си.Скоро четох Ваш материал как със свито сърце сте пътували за София,за да отложите още във времето плащането на поредния брой от списанието Ви. Не виждате ли нещо общо в тази Ваша, а и НАША безизходица,с това,което е почумствал бащата на Сандо, за да напише това писмо?Да си призная,и аз съм писал,може би в мислите си, подобни писма. И зная,ах,как зная, как кърви сърцето в такъв момент, как целият свят сякаш се срутва мърху теб.защото ти цял живот си живял почтено и кротко,мислел си,че ето,утре,ето в други ден нещата ще тръгнат нормално,че ти просто ще имаш мъничко време да се порадваш на...себе си, а не все да чакаш,все да оцеляваш,все да стягаш колана...Просто искаш мъничко нормален живот,нищо повече. А срещу теб има една стена.Накъдето и да тръгнеш,каквото и да предприемеш,стената е пред теб. И няма мърдане. И няма спасение. А в това време ония, евентуалните получатели на твоята МОЛБА за достоен миг живот,тоест политиците,тоест всевластните в България,живот си живеят. И трупат ли трупат имане.Ето,сега чета за Гиньо Ганев,какъв "гарант" на бедните ще бъде той,след като той,"бедният",продава имоти-апартаменти по морето,за да пълни бездънния си джоб.
Но да привършвам.
Сандо е напипал ядката на този проклет и уникален в световен мащаб български преход - вълмото,преплетеното вълбо на българската политическа олигархия,което вече 20 година души и изсмуква сетните сили на българина.Всичко останало е просто ала-бала,приятели!
8:35
13 юни 2010 08:27
Анонимен К.Георгиев каза...
Хайде стига пораженски статии. Омръзна ми от мрънкане и бездействие. Особено бездействието. Такива статии обикновено се свеждат до:
1. Всичко е загубено.
2. Нищо не можем да направим.
3. Някой друг е виновен.
Не мога да понеса повече оправдания и мрънкане. Наситих им се за толкова години. Ако всеки, който беше критикувал правителството поне веднъж в живота си бе отишъл на митинг и бе изразил гражданската си позиция сега нямаше да сме в това положение.
Или приемете, че ще ви управлява поредния предател и замълчете или направете нещо по въпроса. Бездействието е фатално.
Света не се движи от масите. Едва 3-4% от населението са активните в променянето на историческите събития. Щом виждате проблемите, които другите не виждат хайде направете нещо де. Стига празни приказки само.
Другите народи може да са много по-добре от нас, защото са си го извоювали. Предстои ни битка, където трябва да извоюваме положението си. Няма да я спечелим с мрънкане.
13 юни 2010 0
Ангел Грънчаров каза...
Драги г-н Александров,
Логиката Ви, че всички живели в комунизма - все пак не аз съм си избирал годината и деня на раждане, та да ме упреквате за това, че съм се родил един-кога си?! - сиреч, 5-6 милиона ли сме, колко сме, не знам (?!) сме все "обремени от комунизъм", е, признайте, твърде странна, меко казано; или това се отнася по-специално само за мен?! Благодаря за комплимента! :-)
Несериозно е да се казват такива неща. Живелите комунизма като мен са имали шанса да се погнусят от него много повече от ония, за които комунизмът е нещо непознато, познато само "на книга" - и най-вече непреживяно. Истински разбираме само онова, което сме преживели и изстрадали. Мисля, че не е редно на обиждате няколко поколения само за това, че не са имали Вашия късмет да се родят когато комунизмът вече си е "отивал"; впрочем, той още е жив в главите на мнозина, а пък моя милост като психолог, всекидневно общуващ с много българи от най-различни генерации, може да Ви увери, че "комуноидността", или поне склонността към такава се среща еднакво сред най-различните поколения и тя не зависи от възрастовия признак. Тя, струва ми се, се предава генетически и нищо чудно учените, ако изследват по-специално български или руски мозъци, да открият един ден някакъв неизвестен на науката сега ген на комуноидността!
От друга страна ще излезе, че Вие, европеецът, без да си давате сметка какво по-точно правите, си позволявате да провеждате някаква възрастова сегрегация или дискриминация - отричайки правото на нас, родилите се по-рано, да ненавиждаме комунизма поне колкото Вас - които пък изобщо не сте го живели. Признайте, че логиката Ви е твърде объркана и води до доста неприятни за Вас следствия :-)
Аз смятам, че отдавна мина времето, в което дадени хора се тупкаха в гърдите и когато всеки кресльо излизаше с претенцията, че е "най-голям антикомунист", а пък всички останали ги наричаше "комунисти". Тогава изтъкваха "приноса си в борбата срещу комунизма", сега Ви пък изтъквате основанието, че сте по-млади! :-)
Смятам, че разговарям с интелигентен човек, ала ето че емоцията Ви подведе.
Още много би могло да се каже по Вашето интересно изложение, ала да спра дотук, щото никога не може всичко да се каже :-) Недоизказаното винаги е по-значимо от казаното - и особено пък от написаното :-)
Ангел Грънчаров каза...
Впрочем, някой пък от изказалите се по-горе разви някакъв "географския детерминизъм", с една дума тия, дето живеят в "кочината, наречена България" били нам кви си, а пък тия, дето имали щастието да избягат от спомената кочинка, били нам кви си. Мисля, че на такива смехотворни тези не е нужно да се обръща внимание, но като куриоз тук я изтъквам. Впрочем, та разгорещилия се опонент с аргумента за кочинката искам да кажа, че не кочината определя свинския манталитет на свинете, и че една свиня, като напусне кочинката си, навсякъде със себе си носи своята свинщина - тогава защо обръщаме внимание на кочината, а не на интересуващата ни свинщина?! Прекрасен пример за това как материалистите подменят следствие с причина и всичко тълкуват точно наопаки на реалното, на истинското
Публикуване на коментар