Излиза, че наш "бог" в днешно време не е Христос, а... Бойко Борисов, щом за Бога изобщо не се сещаме, а славим само Премиера-Слънце?!

Вчера, по време на обичайната ми разходка, сякаш краката сами ме изведоха до една черква, която се намира в квартала зад "Военна болница" в Пловдив; впрочем, на оградата на тази болница има паметна плоча, на която пише, че в нея е починал на 15.10.1937 година големият български писател Йордан Йовков. За първи път виждам тази черква - тя е скрита между къщите, а пък и в този квартал почти не съм ходил - и даже не погледнах как се нарича храмът. Какво ми направи впечатление ли? Ето какво:

Градината около храма е поддържана в чудесно състояние, има много цветя, тревичката окосена, свежо-зелена, има даже малко фонтанче, пейки, а пък да се седи под лозниците сигурно е много приятно. Улучих кажи-речи началото на неделното богослужение, което не ми се беше случвало, признавам си, отдавна - и стоях до края.

Храмът вътре беше обновен, с мраморни плочи, с особени, руска направа свещници - личи си че са руски по изображенията на бронзови двуглави орли, руският герб, с които свещниците пищно са украсени; откак си имаме владика руски възпитаник много руски неща могат да се срещнат из храмовете на пловдивската митрополия - при това свещниците имаха отдушник с кюнци, за да не се кадят стенописите. Трябва да отбележа, че народецът, който видях в помещението на храма, не беше много, може би бяха 50-тина човека, може и толкова да е нямало. Сред богомолците имаше и неколцина по-млади, за които ставането към 8 часа в неделя е равносилно на нравствен подвиг, ала ето, че тия момчета и момичета бяха там още преди мен.

Свещеникът, който водеше богослужението, беше млад, с черна коса, пееше сравнително добре, имаше плътен, наситен глас, но, да си призная, на моменти сякаш звучеше леко фалшиво; поне така на мен ми се стори. Но това не е упрек, щото все пак не може всички свещеници да са превъзходни певци и пр. Мен ме интересуваше излъчването на духовника, щото все ми се иска да срещна в днешно време свещеник, който да излъчва нещо автентично християнско; не усетих, за жалост, нещо такова и тука. Но дано грехът да е на моето възприятие, не бях в бляскаво разположение на духа и нищо чудно да не съм могъл да се настроя така, че да усетя и почувствам точното духовно излъчване на този млад свещеник. Някак си, признавам си чистосърдечно, този свещеник ми изглеждаше "типично български", сиреч, недуховно; но, подчертавам, това може да е било погрешно първо впечатление, плод на някакъв предразсъдък. Амбицирах се обаче да ходя и друг път в тази черква, за да установя точната атмосфера в него, която няма как да не се дължи най-вече на излъчването на свещеника. А иначе този богослужител явно беше кадърен, оправен, дето се казва, поддържаше си храма и всичко около него, както казах, в отлично състояние; един вид влага душата си. Та нищо чудно да греша по отношение на това, което казах одеве, за излъчването му имам предвид. Но пиша това, което съм възприел, така, както съм го възприел.

Най-интересното беше, че богослужението се съпровождаше от чудно хорово изпълнение, хорът припяваше на свещеника така умело, един вид "професионално", без никаква забележка, дотам, че в един момент се усъмних дали било свещеникът, било владиката-модернист да са направили така, щото службата да се съпровожда от запис ("плейбек") на хоровия съпровод на богослужението; направих няколко крачки напред и видях, че явно има истински хор, понеже мернах диригента, по-скоро диригентката, което, признавам си, доста ме учуди: такъв превъзходен хор и то в една квартална черква?! Огромната част от въздействието на богослужението се дължеше на чудесното изпълнение на хора, а пък свещеникът все пак се вписваше в него, абе какво да кажа, не бива човек да е излишно придирчив. Аз съм много субективен, и сигурно съм се заблудил относно това, което писах по-горе за духовното излъчване на свещеника.

Обезпокоен съм обаче от своето душевно състояние по време на богослужението: не можах да се пренастроя и да почувствам тайния, мистичен смисъл на литургията; умът ми пречеше; замислях се за това-онова, а пък мисленето в този момент е севсем непотребно. Явно душата ми доста се е деформирала от тази философия, от пребиваването в тази прагматична всекидневност, в тази ужасна, зле влияеща даже за духовните хора, за какъвто уж се имам, среда, в която живеем. Пък и това, че не помня откога не съм бил на неделно богослужение, си е дало своето отражение; този блог ми изяжда страшно много време и ме е пристрастил към временните, ефимерните, преходните и несъществените всекидневни неща, а ме е отклонил от съзерцанието и преживяването на истинските, на безкрайно ценните, на духовните неща.

Та явно трябва нещо да направя за спасението на душата си от робуването и погибелта, които й носи материалното, "светското". Трябва да ходя на неделни богослужения, но как да ходя, като нашият квартал, "Тракия", казват, вече наближавал 100 000 жители, пък няма и една източно-православна черква (строи се, но строежът съвсем е запустял, около него вече растат огромни дървета, които закриват почти напълно стърчащите ръждясали железа и скелета, а пък "дядо" владика от ходене по приеми на Гергов и на другите чорбаджии и от презряна светска суетня около бизнесделата на църквата, няма време, горкият, да отдели и известно внимание на строежа на църквата). А пък католическият храм в кв. "Тракия", както писах по-преди, се посещава само от четири (!) богомолки, постоянно е заключен, да влезе човек да запали свещ там е абсурд, а свещеникът се грижи главно за това да не се окаля и напраши бляскавия паркет на храма! Срам!

Ох, ето че пак не можах да напиша онова, което е най-важното, отклоних се. Гледах също така богомолците в храма, и се питах какви са тия днешни българи, които все пак ходят в черква, все пак почитат Бога. Както обикновено там имаше предимно възрастни хора, на средна възраст бяха по-малко, а най-малко бяха младите; деца сякаш съвсем нямаше, явно никой днешен българин няма да заведе детето си на черква, и то в неделя; най-много да ги водим само на Великден или Рождество, но и това не е сигурно. Как един човек като порасте ще ходи на черква, щом като родителите му не са го приучили към това докато е бил дете?

Днешните младежи затова в мнозинството си са така арогантни, невъзпитани, нихилисти, една от причините също е това, че религията у нас и по-скоро църквата, съвсем са занемарили възпитателната си, нравоучителна, роля. Кога ли ще почне да се поправя това никой не знае. Казах, владиците ни днес са предимно активни бизнесмени, които са се впуснали да правят пари от църковните имоти - за какво ли им са тия толкова пари на църквата? Някой да е чул някъде да е отворено църковно училище или трапезария за бедните? Аз не съм чул, може да съм оглушал, но може и изобщо да няма такъв случай...

Описвам тия свои впечатления и размисли, понеже се замислих и няма да се успокоя докато не ги изложа "на хартия", както се казва. Пък и трябва да се пише за тия неща, понеже почти никой не се вълнува от тях. Ето, всички мислят и пишат предимно за вчерашния рожден ден на Премиера-Слънце, но кой ли ще ти се загрижи за такива подробности, че вчера е бил неделен ден, в който вярващият народ отива в храма, за да отдаде почит на своя Бог. Вятър работа са тия неща, така се смята поголовно у нас за църквата, нравите, училището. Храмовете пустеят, а всички постоянно славословят "Великия кормчия" - аман от простотия!

Излиза, че наш Бог в днешно време не е Христос, а... Бойко Борисов; ето, неделя е, а ние мислим в неделния ден предимно за него, а не за своя Бог! Вярно, рожденик бил, ама в другите дни на годината като не е рожденик каво правим? Пак за него мислим, пак от него се възторгваме всекидневно - все едно че сме някаква тъмна средноазиатска деспотия! Това е ужасно, господа лицемери и подлизурковци, освестете се поне малко! Аман от тази презряна нашенска тъпотия и безкултурие най-сетне!

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на сп. ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ

ЗА КОНТАКТ

Добави в Svejo