Нравоучителна беседа с начинаещи мерзавци

Гледам, че моята полемика от последните дни с анонимните "пишурковци", както ги нарекох, а именно Чергар и Малоумник, е довела до неочакван резултат: За стълбовете на българската демокрация. Написали са пространно изложение, в което се обръщат главно към мен, понеже се били почувствали "засегнати" и дори "обидени". Прочетете съчинението им, интересно е. Там между другото може да се прочетат и тия слова, идещи, подобно на стонове и вопли, сякаш от дълбините на анонимните им сърца:

Г-н Грънчаров, помните ли как подкрепяхме синята идея на изборите? Ако не помните, ние имаме архив да ви припомним. Но, бат Ангеле, в цялата помия, с която ни заля и това пропусна да споменеш. Не ни долюбваш, защото задаваме неудобни въпроси, но открито ни мразиш, когато настоятелно започнем да търсим истината, макар и със зле скроена сатира… Та пак ще се обърна към господина Грънчарова. Бат Ангеле, с тези хора ли ти искаш демократин да се пишеш? С тях ли ще бъдеш авангард на свободата? Тебе питам бат Ангеле, щот с теб най-дълго се знаем, пък и ти тяхната позиция защитаваш. Казваш, че Чергар е човек на господина Седефчова, но допусни за миг да грешиш. На всички ни се случва. Възможно е и на теб, нали? Та ако твоите обвинения се окажат неверни и лъжовни, защото по погрешка си влязъл в заблуждение, а не от зла умисъл, то тогава ти как би изглеждал в очите на оногова, когото заклеймяваш така жестоко.

И така нататък, наистина е интересно какво пишат тия господа. С които на моменти съм имал най-дружески отношения, хвалил съм ги когато е трябвало, но съм ги и ругал, когато се е налагало. И те са ме ругали порядъчно, но както и да е, хора сме. Българи сме най-сетне. Аз съм на този принцип: когато някой прави нещо достойно, да го похваля, а пък когато върши мерзост, да го наругая. Не мога да правя обратното: да се умилквам на мръсниците и да хуля достойните. Не знам защо е така. Явно е сбъркано нещо в гена ми, знам ли. Щото, като се огледам наоколо, мнозинството сякаш прави тъкмо обратното. Аз обаче съм привикнал да бъда странник. Както и да е, ето какво писах на тия анонимни господа, които, признавам си, сякаш ме трогнаха с излиянието си този път:

Господа Малоумник и Чергар,

Понеже съм диалогичен човек, ще отговоря на въпросите ви. Впрочем, не знам колко човека сте вие, дето стоите зад този блог, двама, трима, десет, сто?!, та затуй ще ви смятам за двама. И двама да сте, искам да ви кажа директно в лицето, че сте страхливци - защото продължавате да се криете зад дувара на анонимността и оттам да хвърляте... нечистотии (да не употребявам противната дума). Предпочитам да ви кажа честно какво мисля за вас, та белким ви помогна да осъзнаете какво правите - и докъде сте я докарали.

Правя това, именно, отговарям ви, защото имам разнородни впечатления от вас: на моменти съм се радвал на таланта ви да пишете, т.е. продължавам да ви ценя в туй отношение; но точно затова пък не мога да ви простя мерзостите, които си позволявате да вършите в други моменти. Сякаш не сте изцяло завършени мерзавци - ето затова има смисъл да се разговаря с вас. Ако ви мразех и презирах, изобщо нямаше да разговарям с вас. Но понеже ви ценя - това, че правите мерзостчици в наши условия не е рядкост, пък и никой не е съвършен и безгрешен - съм длъжен да бъда безкомпромисен: не подобава за талантливия човек да употребява таланта си като върши мерзости.

Аз съм импулсивен човек, реагирам според призива на сърцето си - а за истината съм готов на всичко. Органически не понасям мерзостите, с които е пълен нашия т.н. "обществен живот". Затуй и всеки ден пиша в блога си. Не се смятам за безгрешен. Но си имам някои ценности, от които няма са отстъпя никога. Такива за мен са, повтарям, истината, доброто, свободата, човечността. Аз съм философ човек, сиреч, съм "ненормален" - щом такива идеални неща могат да са мотив за моето поведение. Ако бях мерзавец, щях много да съм постигнал - ала в едно друго поле; аз и сега много съм постигнал, но това малцина го разбират и ценят.

Никога не съм си позволил да обидя човек и да засегна нечие достойнство. За мерзавците обаче това не се отнася. Мерзавците нямат достойнство. За жалост, ето, оказа се, че анонимността е предпоставка за всепозволеност, а пък оня, които е способен да направи всичко, сиреч, няма задръжки, няма нищо против да направи и някоя и друга мерзостчица. Ето, и вие сторихте такава мерзост: толкова долна и груба, че в първия момент разтърках очите си от удивление; не ми се щеше да повярвам, че сте способни чак на такава мерзост. Цялото ми същество въстана срещу такава мерзост.

Разбира се, като философ и психолог добре знам, че няма немотивирана мерзост: и най-извратените не правят подлостите си ей-така, заради едното нищо. По тази причина допуснах, че вашата мерзост е стимулирана парично; няма друг по-заинтересован в случая да отмъщава на Иво Инджев от Гоце Първанов. Сметнах и продължавам да смятам, воден единствено от една психологическа достоверност, че като анонимници нямате никакъв проблем и никакви задръжки да приемете някоя и друга пачка приятно ухаещи левчета, за да сторите една-две подлостчици. Много е вероятно, че не действате по "възвишени идейни и морални подбуди" - моля, моля, не на мен тия ги разправяйте, търсете си наивници, при които могат да минат, да хванат дикиш такива приказки! Също така добре знам, че не го правите от някаква извратена склонност към правене на безсмислено зло, ето на това основание допускам, че грозната нападка срещу Иво Инджев и неговата личност е парично мотивирана; а ако е така, няма начин да не са ви платили заинтересованите кръгове около президента Гоце Първанов. Нали не се съмнявате, че тия са способни на такава мерзост?!

Щом те са способни, какво пречи вие да приемете париците, все пак е криза, още повече че петно върху вашата личност няма да падне, щото сте анонимни. Е, за съвестта в наши български условия не се налага да се говори - само мухльовците у нас си позволяват лукса да имат съвест.

А сега да престъпя към главния въпрос: защо защитих Иво Инджев? Причината е същата - както съм нетърпим спрямо манталитета и стереотипа на поведение на доказани лъжци и наглеци като Гоце Първанов, така съм длъжен да подкрепям хората, които също като мен се отвращават от мерзостта на такива типове като Първанов. Аз съм писал по тази тема преди това, ето, прочетете разсъждението ми: Гоце и Иво като морални антиподи. Нямам нищо, което да добавя към това, което съм написал тогава. Вие сами разбирате, че в нравствено отношение Иво Инджев стои на космически разстояния от мерзавците, които у нас не само триумфират, ами сякаш са всеобщо уважавани. Ала у нас, за жалост, личностите много ги мразят и много ги хулят - не знам дали сте забелязали това. А Иво Инджев е личност. Това не отричат даже и враговете му и го показват със зверската омраза спрямо него. Да, затова толкова много хора го мразят. Има други, които биха желали да го размажат както се размазва досадна муха - стига да можеха да си го позволят.

Моя милост пък е устроена така, че да уважава личностите, да им се възхищава и да ги подкрепя: и то тъкмо в моменти, в които всеки сякаш се чувства длъжен да вземе камък и да го отпрати по тях. Ето затова защищавам Иво Инджев - и не само него. Аз по абсолютно същите причини преди време защитих и Иван Костов: когато всички го хулеха, когато против него се проведе най-мизерна и долна пропагандна война и кампания от щедро платените олигархични медии, когато всички го плюеха, аз бях от малцината, които го защитиха. Защитих го защото ми е крайно неприятно да гледам безучастно когато някъде някакви наглеци разкъсват някаква личност. Човешко е в такъв случай да помогнеш на жертвата, а не, както прави мнозинството у нас, и ти да подхвърлиш своя сноп съчки на кладата, на която се пържи и гори някоя личност.

Аз съм така устроен, че не мога да правя същото, което прави склонното към подлости и мерзости мнозинство. Винаги бих подал ръка на падналия, срещу който като вълци ръмжи настървената да хапе тълпа. Защото когато срещу мен самия е ръмжала същата тая "вечно права" тълпа, около мен все се е намирала някоя личност, която ми e подавала ръка. А как са ръмжали и вили срещу мен, ох, как са ръмжали и вили срещу мен мръсниците и мерзавците в моя вече некъс живот, вие съвсем знаете това, драги ми Чергарю и Малоумнико!

И едва ли ще го узнаете някога, щото, както гледам, и вие сте устроени да вървите в единен строй в плюенето на личностите; а личностите у нас се броят на пръсти и трябва да бъдат подкрепени. За да подкрепиш една личност по някакви вътрешни и идеални подбуди самият ти трябва да си личност. Оня, който е избрал да бъде безличност - анонимността е тъкмо това - такъв няма как да подкрепя личности, такъв предпочита да пее в общия хор на безличността срещу личностите. Защото личността безкрайно превъзхожда безличията най-вече в нравствено отношение.

Ами това е в общи линии което исках да ви кажа. Не вярвам да сте ме разбрали, ще се радвам обаче да сте ме поне отчасти разбрали. Или поне да сте се позамислили малко над казаното. Грозно е да се издевателстваш над някаква личност просто ей-така, примерно, щото "тоя там" ми бил лично неприятен. Това е недопустимо. Когато някой не мисли като теб това не значи, че имаш моралното право да го ругаеш и плюеш. Можеш да спориш с идеите на другия, но личността му е свещена и суверенна, нея нямаш право да обиждаш. Това е основен и най-прост принцип, който обаче у нас съвсем не се спазва. Пиша ви тия неща защото имам усещането, че не сте безнадеждни мерзавци като Бялгазар Илич например; вие сте само начинаещи мерзавци, сякаш сте дилетанти в мерзостите. Това си ви личи. Аз затова ви и заподозрях, че някой парично е мотивирал мерзостта ви. Което е комплимент за вас: други правят мерзостите си само от душевна подлост.

Най-ценното, което имаме, е нашата личност. Него трябва най-много да пазим. Който няма какво да пази, той е готов на всякаква мерзост - особено когато някога и някъде трябва да бъде разкъсана и смазана някоя личност. Не бива да се завижда на оня, който е съхранил достойнството си - а Иво Инджев успя да излезе с чест от най-тежък жизнен казус. Той издържа най-труден нравствен тест. Ето затова го уважавам. Уважават го и много други хора.

Да, ние се наричаме демократи. Ний не пишем демокрацията в кавички. Ние не се издевателстваме спрямо свободата и спрямо свободния избор на достойните хора. Е, когато става дума за комуноидите, заради които България толкова си пати, с тях ни се налага да водим жестока и безжалостна война. Засега тия, които водим тази сякаш безкрайна война, сме малко. Но е важното, че ни има. Щото и нас ако нямаше, тогава наистина щеше да е съвсем безнадеждно.

Не че сега не е безнадеждно де... но докато около нас щъка някой свободен и достоен българин и човек, с България още не е свършено. Пълният триумф на мерзавците ще се състои едва когато успеят да разкъсат последния достоен и човечен българин - последната личност. Този ден обаче няма да дойде скоро. Да се надяваме, ама не се знае - и не е сигурно. Ала все пак в крайна сметка истината винаги побеждава лъжата, а доброто - злото. Това поне безусловно е така, но се иска време за идването на техния триумф.

И още нещо. Вий сте писали срещу подлеци като Гоце, Дмитрич и пр., хубаво, това показва, че има една добра страна във вашата същност. То показва, че все пак, на моменти, сякаш можете да различите злото от доброто, истината от лъжата, справедливостта от безпардонността. Ала ето, че има моменти, в които сте способни да се държите като първокласни мерзавци. Не бива така. Или бъдете само мерзавци, и тогава ходете при комуноидите, или станете личности - и тогава ще почнете да уважавате ония сред нас, които са способни на личностно поведение. Казах: само личността може да оцени личностното у друга личност. Безличникът се възторгва и възхищава само от безличието. И да прави мерзости за него е нещо като детска играчка: идат му "отвътре", и то съвсем спонтанно, както се казва...

А кой е виновен и кой е "невинен" не вие или аз ще отсъжда това: има си Всеблаг Съдия, който единствен има право да ни съди. Вие отсъдихте, че Иво Инджев бил "виновен", а пък себе си самооценихте като "невинни"; така не стават тия работи. Казах, само Оня ще ни съди. Ние просто сме длъжни докато сме на тази земя да внимаваме да живеем достойно.

И по-малко мерзости правете, по възможност, господа Чергар и Малоумник - опитайте, не е толкова трудно както ви се чини! Желая ви да преуспеете в това първо жизнено дело. Не сте неспасяем случай каквито са титани на аморализма като Гоце и цялата свита около него, което ви дава шанс все пак да спасите душите си. От вас само зависи това, от никой друг. И не съдете другите, бъдете безпощадни най-много към себе си. Този е пътят към душевната чистота. Всеки мръсник може да се поочисти, нужно е само да го пожелае...

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ

ЗА КОНТАКТ

Добави в Svejo