Нека бъдем човеци, нека бъдем по-човечни, длъжни сме да се разбираме и уважаваме: нямаме избор да сме други освен различни

Бившия ни министър-председател очевидно, напълно осведомен за многото гей-клюки по негов адрес, прави превантивна защита „това на мен не ми се нрави”, без да уточнява това само негова лична позиция ли е, или на цялата БСП.

„Аз нямам нищо против гейовете, но да не ми се натрапват!”

„Аз съм за пълна толерантност към различните, но категорично против тяхната демонстрация!”

„Нищо лично против тях, но да си правят ненормалния секс у тях и да не парадират с това!”

Всички тези фрази са всъщност зле прикрита хомофобия.

Основната отправна точка във всички мнения, разгорещили дори и като цяло политически ориентирания блог на г-н Инджев, е че хомосексуалните живеят живот, изцяло ориентиран към функцията секс, която не е обвързана емоционално с някаква личност. С други думи, очевидно нямайки близки приятели гей, изказващите такива „толерантни фрази” не допускат по никакъв начин, че един хомосексуален има същите житейски стремежи като това да има добра кариера, да може да се самоусъвършенства, както и че може да се влюбва и има желание и нужда от това да има човек до себе си както за секс, така и за споделяне на трудните моменти в ежедневието, както и на добрите – същите нужни, които имат и хетеросексуалните. За повечето „специалисти” по хомосексуалността, гейовете са болни хора, които ежедневно и по 24 часа мислят за секс, без значение с кого, а това е дълбоко погрешно, тъй като просто не е вярно.

В тази връзка т.нар. гей-„парад” (поставям кавички, тъй като български еквивалент на думата pride като че ли повече съотвества на „шествие” или „демонстрация на гордост”), няма за цел да „демонстрира” или „парадира” специалност или елитарност на една определена сексуална ориентация (В случая - хомосексуалната).

Той има за цел да покаже, заяви и да напомни, че по същия начин, по който държавата (обществото – НИЕ) очаква нейните поданици да са съвестни граждани (да не нарушават законите, да си плащат данъците и здравните осигуровки и др.) без оглед на сексуалната им ориентация, така и същите тези хомосексуални поданици имат правото да очакват държавата (тоест – обществото) да им предостави равна възможност да бъдат щастливи, спрямо възможността, каквато тя предоставя на хетеросексуалните си поданици.

Щастието е многокомпонентна променлива, но условно можем да приемем, че за мнозина то състои от три вектора- професионална реализация, интимна връзка (семейство) и духовно израстване и държавата трябва да осигури пространство за реализация на всички тези вектори, еднакво по размери, както на хетеросексуалните, така и на хомосексуалните.

Независимо от вида й, интимната връзка между двама човека е обречена на провал, ако не е социализирана. Това важи както за мъжа и неговата любовница, така и за двама мъже, които се „виждат дискретно” без да вдигат излишна „шумотевица”. Тази „дискретност” или по-точно – криене на това кого обичаш от другите, неминуемо води връзката към ориентирана изцяло към секса, без възможност за правене на други неща заедно.

В този аспект, да можеш да социализираш връзката си е изключително важно за това тази връзка да просъществува по-дълго време. Да се „социализираш” означава да бъдеш себе си, когато си с приятелите си и най-общо – сред обществото. Да се „социализираш”, означава (хетеро) приятелите ти да знаят, че си гей и да им е приятно да бъдат с теб и приятеля ти. Да „социализираш” връзката си означава родителите и родните ти да знаят кой е приятеля ти и да знаят, че тази нощ ти си с него или да му подарят нещо за рождения му ден, както биха направили, ако имаше жена–приятелка.

Аз съм един от многото “straight looking” гей-мъже, с които мнозина от хората, включително и пишещите „специалисти” тук се срещат всеки ден на работа, в магазина или в автосервиза. Не обичам да използвам чуждици, но е трудно по друг начин как да опиша категорията на момчета и мъже, които имат типично „мъжки” професии и излъчване – от полицаи, пожарникари, строители, охранители, заварчици, готвачи до прокурори, икономисти, университетски преподаватели, учители и научни работници. Няма да ни „познаете” по нищо. Ние не се гримираме, не се държим женствено, също ходим да спортуваме, също пием бира с приятели и също понякога псуваме, когато някой си е паркирал колата пред нашата. Точно както и при хетеросексуалните, и при нас има такива с много добро образование и доходи, както и такива, които гласуват за "Атака", да речем, или за ГЕРБ. Мнозина от Вас биха се изненадали колко всъщност „мъжкари” около тях си падат по мъже.

Почти всеки от тази група споделя, че е трудно да намери подходящ партньор, защото, особено след 25-30, почти всеки от нас иска да има постоянен партньор в рязък контраст на масовата хетеросексуална представа, че гей-хората нямат желание за сериозна връзка.

Защо това е трудно? Именно заради масовия страх на болшинството от тези мъже да се „покажат”. Нерядко „показалите се” са обект на подигравки или на дискриминация например при вътрешен конкурс в някоя фирма за заемане на по-отговорна позиция.
Защото същите тези хора, които до вчера са били „печения пич от съседния офис, който успява да конфигурира сървъра за 1 час”, изведнъж се превръща в „онзи дупедавец”.
Хора, които са били сърцето на компанията и да речем наберат нужната смелост и някоя вечер доведат приятеля си на фирменото парти, изведнъж стават персона нон-грата.
Призивите на всички т.нар. „толерантни” към хомосексуалните „да си траем” и да не „демонстрираме”, всъщност казват – правете си секс там, тайничко, дискретничко и не се навирайте в очите на хората, не се натрапвайте.

Казвайки това, всъщност повечето хетеросексуални казват „да, гейовете нека да си правят секс помежду им, но не им е позволено да имат социализирана интимна връзка”. Казано с други думи – на гей не им е позволено да бъдат щастливи (доколкото дълготрайната връзка е фактор от личното щастие).

Основния аргумент за тези съвети тип „трайкане” е „хетеросексуалните не правят паради със сексуалността си, а хомосексуалните само се натрапват”. Не, това е дълбоко погрешно. Хетеросексуалните ЕЖЕДНЕВНО демонстрират сексуалността си, на тях парад не им е нужен, той е ежеминутен. Целуване на обществени места, държане за ръце по улиците, обсъждане на личните отношения на работата, еуфорията покрай сватбените тържества, от които цял град понякога разбира, че тази вечер и поне още няколко десетки години щастливците ще правят безумен секс и т.н. и т.н., са точно демонстрации и парадиране на хетеросексуалността, а не на нещо друго. За безбройните билбордове тип „спиртна напитка и диня” пък да не говорим. Там дори не и за „намек” не става дума, ами направо за „натвърдек”.

Втори основен аргумент на противниците на различността е, че, видиш ли, ако децата видят как двама батковци се целуват на улицата (не само по време на парад, а изобщо), видиш ли, това ще ги поквари и те ще се „заразят” с хомосексуалност.
Човешката сексуалност е вътрешноприсъща характеристика, която не се „прихваща”. Ако беше така, всички хомосексуални би трябвало да бъдат хетеросексуални – нали са отгледани в хетеросексуално общество, в хетеросексуални семейства?

И не, противно на клишето, повечето хомосексуални мъже не са били сексуално насилвани като малки, нито пък са израстнали в „лоши семейства”, нито пък са „подражавали” на някого, за да „станат такива”. И обратно, децата, отгледани в хомосексуални семейства, не показват повишен процент на хомосексуалност спрямо децата, отгледани в хетеросексуални такива (Според няколко много обхватни изследвания от последните няколко години в Англия и други държави).

Хомосексуалността, както и хетеросексуалността, не са въпрос на личен избор.
Това не е избор какви дрехи да си купиш, за кого да гласуваш или какво да вечеряш.
Ако хората можеха да „избират” сексуалността си, при сегашната ситуация на Балканите, мнозина НЕ биха избрали да бъдат хомосексуални, ако можеха да го направят. Аналогично, ако сексуалността можеше да се избира, мнозина хетеросексуални биха могли да „изберат” да станат хомосексуални за година-две и после да „станат” пак хомосексуални. Това е невъзможно.

Тук, в Испания, както и в мнозина други европейски държави, обществото е проумяло, че всъщност няма нищо „особено” или „противно” някой да бъде щастлив с този, с когото иска да бъде щастлив.

Като направя противовес със ситуацията в една арабска държава, в която живях и работих близо две години като доста отговорен специалист – да, в България не отиваш в затвора, ако си гей, както там.

Само че: в България продължава да се използва думата „хомосексуалист”от водещи медии. В България лидера на Атака си позволява от парламентарната трибуна да заявява, че хомосексуалните хора са „зависими” и поради това няма как да са добри политици (странно, че именно в неговата партия има най-много „гей-скандали” и странно по каква логика един хетеросексуален мъж е по-малко зависим от една скрита история за трипер, прихванат от ученичка, отколкоко един хомосексуален, да речем).
В България интернет-форумите преливат от всяващи омраза към хомосексуалните хора постинги. В България няма как да не чуеш злобно изсъскване „мръсен педераст” ако вървиш прегърнал приятеля си повече от две преки.

В едно изречение, в 21-век в В България, страна-членка на ЕС, „педераст” е синоним на „некачествен човек”, на „човек от по-нисша категория”.

Същевременно един доста известен чалга-клуб е ситуиран точно срещу националния парламент. От множество чалга-телевизонни и политически предавания децата биват облъчвани от образи на доста разголени и предизвикателни жени (на които малките момичета подражават) и на „лоши момчета” с много мускули, които се гордеят, че не говорят чужди езици, но въпреки това се разбирали перфектно с чужди министър-председатели (заради които много млади момчета си казват – защо да се образовам, като с далавера мога да стигна далеч (по примера на миналото на хората с мускулите, които сега са „отговорни бизнесмени”, застрояващи крайбрежни алеи, а други дори и в Министерския съвет работят)).

Странно защо, българското общество е безкрайно търпимо към всички тези явления, водещи до прогресивно оскотяване на нацията, и безкрайно нетърпимо към опита на една сравнително малка група хора да живее малко по-щастливо и да не се налага да живее цял живот „дискретно”, доколкото да живееш с някого далеш не се изчерпва с това да се затваряш с него/нея за половин час в някаква стая, а има далеч по-сложни и широки обществени измерения.

И в обобщение:

- Хомосексуалност е имало във всички човешки общества без изключение, всред всички социални групи, в приблизително равен процент. Това не е ново, нито пък разрастващо се социално явление. Хомосексуалността не е заплаха за броя на бъдещите данъкоплатци. Хомосексуалността не е „заразна” точно както не е и хетеросексуалността, очевидно.

- Призовавам всички специалисти по гейове, педери, педерасти и тн да си представят поне за момент, че живеят в едно хипотетично общество, в което е неморално или дори опасно да целунат приятелката си на улицата или да я прегърнат както и да си представят как биха се чувствали, ако в продължение на десетки години се налага да крият кого обичат, защото биха загубили определен социален статус. Щяха ли да стоят безучастни и да оставят любовта на живота им да си тръгне просто защото й е писнало да крият за тази „връзка” от роднините, приятелите и колегите си?

Такива, подчертавам, хетеросексуални общества, съществуват.

Намират се малко след Турция и на юг от Русия, както и в различни региони на Африка.
Тези, които твърдят, че хомосексуалните в България са всъщност добре, ги призовавам да отидат в някоя от тези държави заедно с приятелката си и да започнат да я целуват на улицата или да я прегърнат, или да й хванат ръката.

След като им се случат определени случки с местните „толерантни” граждани, може би ще придобият поне малко представа за начина, по който мнозина хомосексуални се чувстват в България днес.

Автор: Петър Петров

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Добави в Svejo