Да, на днешния ден, 2-ри юни, преди много години, в далечната 1876 г., българското малодушие уби Христо Ботев - гениалният български поет умря на 28 години под връх Вола, след като четата му, влязла в България на Козлодуйския бряг, не беше подкрепена от раята, съставена главно от треперковци, т.е. от българското стадо, добруващо под сянката на султанския ятаган. Говорят, че даже българин е предал последното убежище на четата му. Ето какво пише за тази история на едно място; знаем ги уж тия неща, ама съвсем не сме ги осмислили:През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
На 17 май към 11 часа сутринта Ботйов излезе от камарата, изсвири с рога и извика: "На оръжие момчета!" Веднага момчетата, които лежаха около вратата на хамбара, изкъртиха вратата, извадиха сандъците, счупиха ги и почнаха да вадят оръжие, дрехи, муниций и да се обличат и въоръжават, 175 души заедно с щаба. Ботйов излезе от камарата, облечен във военните си дрехи, облеклото беше от сиво сукно със зелени ширити, златни галони на ръкавите и яката, ботуши със шпори, калпак от астраган със отсечено дъно, на който имаше златен лъв.
Тогава извадих знамето от бохчицата си и го подадох на Ботйова. Той остана възхитен от него. Това знаме наистина беше величествено: приготвено от зелен копринен плат, със сърмени реси и разярен лъв в средата, ушит от сърма, на другата му страна бе ушито "Свобода или смърт" (Никола Обретенов).
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.
На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой; привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.
Това е. Историята на Ботевата чета е кратка, а пък нашето отношение към нея е съвсем безсрамно и подло. Ако някой не разбира това безсрамие и тази подлост, горко му - или блазе му! Знае ли човек вече какво да мисли...
Ботев умря за един народ, който съвсем не заслужаваше саможертвата му - и още не я заслужава. А пък сегашното фанфарно и лицемерно "празнуване" - какво всъщност празнуваме на този ден, на 2-ри юни: нашата българска склонност към подлости ли?! - е всъщност признак за неспособността ни като нация за едно очистително разкаяние, и то даже толкова години след смъртта на героя. Опитваме се по нашенски маниер да замитаме боклука под чергата - или пък да перем мръсната си национална съвест с блудкавия мазен сапун и кирливата вода на нашето непресекващо дребнаво увъртане и шикалкавене. Туй мога да кажа аз в този ден, повече не е нужно да се казва или пише. Всичко е ясно. Другото ще го напишат в най-патетични слова немислещите и безсъвестни лицемери и нагаждачи сред пишурковците. Негодници сред тях - бол!
Денят на Ботев дали пък наистина не е само ден за пране на мръсната народна съвест, ако такава изобщо е предвидена?! Щото нищо чудно и да не е предвидена - и затова даже не усещаме смисъла на тия мизерии, дето сме ги сътворили някога, в историята си, в решителни моменти като тоя с Ботевата чета. И които, за жалост, сътворяваме и творим постоянно и сега, до ден днешен, всеки ден....Впрочем, ето какво е написал за тия нагли пишурковци гениалният пророк Ботев, който сякаш е погледнал по-скоро в бъдното, а не толкова в тогашното време: Длъжностите на писателите и на журналистите. Ами какво ще кажете за това: Знаеш ли ти кои сме?. Ето оттук може да се намерят още много ботеви текстове: днешният ден е препоръчително да почетем нещо от него и да се позамислим поне малко. А които имат съвест да почувстват вина и да се разкаят за сторени от предшествениците ни непризнати и отричани досега грехове. Тия грехове ни тегнат като воденичен камък на шията. Докато не ги признаем и не се разкаем, няма как да мръднем напред. И ще си стоим приковани и затънали към тресавището на подлостта, на нашенските тарикатлъци и шмекерувания, в които сме толкова добри.
А ето и нещо за завършек; ще го оставя без коментар, щото думите са слаби да добавят нещо към непреходния им смисъл:
“Нашият народ, пишеше поетът, от ден на ден сиромашее и се парализира както нравствено, така и физически, защото управлението, което той търпи на себе си, е основано на кражби, на обири, на насилия, на убийства и на всякакъв вид разврат.”
Хвалба или присъда е това, което Ботев тогава е написал? Променили ли сме се поне на йота от онова време досега? Ето, някога сме си имали султан, а сега си имаме Доган - каква е разликата? Някога сме си имали Кириак (Стефчов), сега си имаме Гоциак (Първанов) - нима не е същото? И прочие. Ето благодатни въпроси за размисъл. Най-приятно мислене желая тъкмо на ония, които хептен не обичат да мислят...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
9 коментара:
http://e-vestnik.bg/9239/kolegi-pratete-si-esemesite-ot-borisov-koyto-ne-bil-okazval-natisk-da-gi-publikuvam/
http://e-vestnik.bg/9237/revolyutsiya-narodna-nezabavna-otchayana/
Всеки народ се нуждае от национални герои и митологеми, за да оцелява и съществува. Това е за „масите”. Но за трезво мислещите хора, особено философите с тяхната склонност към анализ, е абсолютно задължително да се освободят от натрапените клишета и да погледнат историята по хладнокръвен, балансиран и максимално обективен начин.
Изключително спорен въпрос е дали правото на самоопределение на народите обхваща и правото на малцинства да напускат рамките на държавното образувание (сепаратизъм), както се опитват да направят балканските народи през 19 век в борбата си за освобождаване от Османската империя. Повечето специалисти по международно право отхвърлят такова настъпателно право на самоопределение. Някои обаче са на мнение, че дискриминирани малцинства, чиито човешки права са нарушени и които са изключени от политическия процес, имат право на отделяне. Много сложен е също въпросът какво се разбира под народ. Балканските народи през 19 век още не са били нации във съвременния смисъл на понятието. Поради това националноосвободителната борба в никоя балканска страна не е била дело на мнозинството от народа, за което този сепаратизъм е оставал неразбираем и което е оставало пасивен наблюдател, а винаги на едно активно малцинство.
Искам да попитам дали подкрепяте сепаратизма на абхазците, на арменците в Нагорни Карабах, на албанците в Македония, на южните осетинци, на чеченците, на баските, на каталонците, на северните ирландци, на руснаците в Приднестровието, на турците в Кипър, на тамилите, на кюрдите в Турция и др. Ако утре някое малцинство в България пожелае да се отдели от българската държава, Вие на чия страна ще застанете – на българската държава или на страната на сепаратистите? Подкрепяте ли например дейността на ОМО „Илинден”?
Ако сме поклонници на Ботев излиза, че почти закономерно следва да застанем на страната на всички тези сепаратисти. (По принцип има емоционална привлекателност в позицията винаги да се застава на страната на по-слабия срещу по-силния.) От друга страна е ясно, че последователно прокараният принцип на национално самоопределение води до абсурдни и безкрайни конфликти.
Ето защо съвсем не е очевидно, че българите са проявили малодушие, като не са се присъединили към Ботевата чета.
Ако вие живеехте в 1876 г., щяхте ли да хванете Балкана или гората и да тръгнете с Ботев, и то без военна подготовка и оръжие, само с един гол ентусиазъм? Защо сега не се присъедините към някое въоръжено сепаратистко движение по света, каквито има достатъчно? Готов ли сте в името на националното самоопределение да убиете човек?
Тия въпроси към мен лично ли са, или са поставени в един по-абстрактен план? Моя милост ако е живяла тогава, предполагам, с 99% сигурност щеше да бъде и хъш в Румъния, т.е. по начало щях да съм в четата на Ботев. Достатъчно съм луд да си сложа главата в коша. За такива идиоти като мен и като ботевите четници свободата е нещо, за което си струва да се умре.
А "теорията" Ви, драги Анонимен, е изсмукана от пръстите и е крайно спекулативна; между 18-19 века и 21 век има доста голяма разлика все пак, нали? Разбира се, че национално-освободителните борби на Балканите, доколкото изобщо ги е имало, в никакъв случай не са "сепаратизъм". Османската империя е многонационална (колониална) империя, разбира се, че народите, които я съставят, ще се борят за свободата си.
Ето, Руската империя благодарение на комунизма и в лицето на СССР и днешните му останки в руската федерация, доживя до 21 век (тя е последната колониална империя), разбира се, че ония нации, които имат нужното съзнание за самоопределение - като чеченците, например - имат пълното морално и всякакво друго право да се борят за свободата си.
Това че руските империалисти ги наричат "терористи" или "сепаратисти" абсолютно нищо не означава. Случаят с кюрдите (и баските) е друг...
Ни най-малко не искам да омаловажавам подвига на Ботев и националреволюционерите, всички имаме нужда от такива примери за вдъхновение. Български политик, който излезе с теория като горната, би се самоубил политически. Патриотизмът при това е важна съставна част от консервативната идеология. Исках обаче да показа, че светът не е черно-бял и нещата са по-сложни или направо неразрешими. В някава степен тук може да се поставят сократически въпроси, но отговорът далеч не е еднозначен и ясен. Няма обективен критерии, който да ни позволи да разграничим оправдания и добър сепаратизъм от неоправдания и лошия. Какво значи империя и „неимперия”? Формално правният аспект на федерацията е модерно изобретение. Османската империя не се е състояла от субекти, обединени в „империя”. С изключение на Исландия в Европа няма еднонационални държави, въпреки че това понякога не се признава официално. Никъде държавните граници не съвпадат с нацията. Няма значение как се наричат държавите – дали империи или не.
Защо борбата на чеченците да е оправдана, а тази на баските и кюрдите да не е? Защо българите да са имали навремето право на самоопределение и отделяне от Османската империя, а кюрдите сега да нямат право да се отделят от Турция и да заживеят в собствена държава? А какво да кажем за новосъздадената държава Косово? Как така се позволи на албанците да си направят държава? Вие на кого симпатизирате – на албанците в Косово или на сърбите и Белград, които твърдят, че не могат да приемат косовската независимост? Хашим Тачи герой ли е или терорист-сепаратист? А подкрепяте ли инспирираната от комунистите колониална националноосвободителна борба в Африка и Азия през 20 век?
Наистина ли 1876 щяхте да сте с оръжие в ръка в Ботевата чета? Готов ли сте да застреляте човек и да пролеете кръв в името на националното самоопределение? Ако имахте възможност, по време на комунизма щяхте ли да застреляте например Тодор Живков в името на свободата на българския народ от СССР, дори след това да умрете?
Чувствам се като разпит в ДС, почнах да треперя вече :-) Оставете ме мен, аз съм възрастен човек вече, борете се вие, младите! Ако очаквате ние, старците, да ви поднесем свободата на тепсия, жална ни майка тогава...
По онова време българите са се били разделили на "еволюционисти", които са пледирали за постепенни реформи и мирни действия, и "революционери". Найден Геров например като еволюционист не е одобрявал дейността на Левски и Ботев. Ботев, който е бил велик поет, но неуравновесен човек, тръгва с четата в много неподоходящ момент - след потушаването на Априлското въстание. Освен това той няма военен и четнически опит. Четата първоначално е трабвало да бъде водена от Филип Тотю, но той отказва, защото преценява трезво обстановката. Нищо чудно, че на българска земя никой не се присъединява към четата. Но тези обяснения са само за специалисти, сред народа Ботев трябва да остане герой.
Интересно е, че след 1989 сред антикомунистите също имаше деление на евлоюционисти и радикали. Всеки призив към по-активни антикомунистически действия беше тълкуван от посткомунистическата пропаганда като екстремизъм. А иначе същите тези комунисти величаеха и величаят "екстремистите" Левски и Ботев. Всъщност след 1989 комунистите станаха капиталисти и днес е трудно да бъдат експроприирани по друг начин, освен с методите на Левсеки, Ботев и Ленин. Та аз питам: ако днес тръгне въоръжена чета от Козлодуй към София с цел да даде истинска свобода, да свали посткомунистите и техните агенти и да въздаде справедливост, колко души ще се присъединят към нея?
Тук трябва да се добави още нещо, което напълно опровергава несъстоятелните твърдения на Ангел Грънчаров, който с някакво садистично упорство не се уморява да укорява и принизява българите. Историкът Пламен Павлов казва следното:
„Хората от Северозападна България са едни от най-добрите българи, които сме имали и това е доказано с много факти. Упрекът за Априлското въстание и за това, че те не са участвали така, както му се е искало примерно на Ботев, е до голяма степен неоснователен, тъй като същият район двайсетина години по-рано е обхванат от много по-големи въстания. Това е причината следващото поколение да няма ресурс да направи нещо по-голямо. Родителите още пазели спомена за предишните въстания и не искали децата им да бъдат избити.“
Другарю пропагандист, избягвайте да говорите за някакво въображаемо мое "садистично упорство" да съм бил, видите ли, "укорявал и принизявал българите". Не ми приписвайте неща, които и през ума не са ми минавали. Първо се опитайте да проумеете какво точно твърдя, след това се упражнявайте да опровергавате... Вашите "опровержения" обаче са такива, че са по-скоро потвърждения на верността на моите тези, които Вие обаче не сте разбрал...
Публикуване на коментар