Материалът ти, Сандо, е чудесен! Кратко и много точно напипване на "сърцето" на проблемите на "проблемна" България. Нещо, което, за съжаление, мнозина се правят че не забелязват. А ето го и резултатът - бла, бла...Това момче съм го забелязал и в други блогове, тъжна работа, просто то е красноречив продукт на "създаденото" през този преход, синоним на комплексарщината и на тъпотията българска, уж минаваща за "бурното недоволство" на младите. На тези млади, които са стогодишни старци по начин на мислене и усещане.
А иначе Борис Христов е голям поет, несравним с Левчев и неговите днешни последователи и подлоги, окупирали един-два кръга в българската литература и превърнали я в доходоносен занаят и място за почелене на пари. Прочетете някои от прехвалените романи и ще почувствате отвращение, срам и погнуса, и то не толкова от написаното, което е бездарно (пишат за, извинете, "сране", за "мириса на гаджето, когато сере", о, хиляди извинения, но това е от роман, публикуван в двадесет държави в света с помощта на пари на данъкоплатеца; пишат за "чекии", за "изчукване" и тъй нататък!) ами за мълчаливото съгласие и одобрение на уж културната ни общественост към тези ерзац-явления у нас.
Лошото е, че тези момчета и момичета са завладели с помощта на спонсорите и вдъхновителите си целия книжен пазар, парцелирали са медиите, ако, както го пишеш и ти в друга своя статия, не са сред наградените, то те са сред членовете на журито, хора като Михаил Неделчев и сие ги превъзнасят и заедно печелят ли печелят награди, специализации в чужбина, конкурси за преводи и те всъщност представляват лицето на нашата литература в странство.
А какво е това лице? Какъв е отзвукът? Но тези хора това не ги интересува, важното е да върви алъш-веришът, да позхранват и егото си и бездънния си стомах, да работят на пет-шест работи и синекурни длъжности както едно време и да си траят за истинското състояние на страната. Докато истинските творци тънат в мизерия и умират като пилци, тези охранени и самооблащаващи се "елитни писатели" разхождат модните си костьоми, не по мярка, по коктейли и пирове по време на чума. И гледат в устата ония, които им подхвърлят кокъла.
Затова жестът на Борис Христов е плющящ! И браво на теб, Сандо, защото само ти засега го коментираш, а всички други се правят на утрепани. Защото този отказ е отказ от статуквото, от цялата тази простотия, сервилност и мръсотия, която ни залива вече десетилетия наред.Аз знам, почувствал съм го на гърба си как сега ще гракнат тези "избрани" незнайно от кого, всъщност знаем ги, днешни "писатели", как ще търсят и, естествено, ще намерят петънца в битието на Борис Христов - само и само за да омаловажат направеното от него - айде бе, айсиктир, ще ми се прави на герой!
Но плесницата е факт. И макар че, както казваш ти, една птичка пролет не прави, понякога тази птичка може да се превърне и в бяла лястовица, нали, Сандо?! Поне в нашите мисли, мислите на хората, които все още обичаме оня самотен човек на Борис Христов, отколкото звъна на финикийските знаци.
(Забележка. Текстът, публикуван по-горе, е от анонимен автор и е коментар към статията, чиито линк съм дал най-отгоре. Моя милост съчини заглавието, използвайки фрази и мотиви от самия текст.)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар