По повод на някои ширещи се настроения срещу наближаващия гей-парад в София вчера написах следния текст: Призивите да се забрани гей-парада съвсем не се връзват с реакциите против намерението на властта да наложи "нравствен контрол" върху блоговете. Тази сутрин попадам на нещо интересно: сайта на проявата на 26 юни, която ще започне от Моста на влюбените. И там открих страница, където са публикувани писма от посолствата на Великобритания, Норвегия, Холандия, Испания, САЩ, Франция, в които е интересно да се зачете човек; примерно ето какво е написал посланикът на САЩ:
Да прегърнем различията и насърчим толерантността
Изявление на Посланика на Съединените американски щати Джеймс Уорлик, 23 юни 2010 г.
Преди четири десетилетия събитията в „Стоунуол" в Ню Йорк слагат начало на движението за правата на хомосексуалистите в САЩ. Днес тази нестихваща борба е прераснала в световно движение, което има за цел да гарантира на всеки правото на живот без насилие и страх, независимо от това, кой е той и кого обича.
Президентът Обама обяви юни за Месец на хомосексуалността, бисексуалността и транссексуалността в Съединените американски щати. Ние отбелязваме това събитие, като отново потвърждаваме своята ангажираност за премахване на дискриминацията въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност и за гарантиране на равни права за всички. Също така ние удвояваме усилията си за създаване на свят, в който всеки гражданин се радва на уважение в обществото и на еднакви свободи и равнопоставеност пред закона.
Парадът на гордостта в София, който ще се проведе на 26-ти юни, представлява възможност за издигане на тази важна кауза. Приемането на различията, насърчаването на толерантността и борбата с предубежденията и дискриминацията са в основата на зачитането на фундаменталните права на човека. Изказвам признателност на организаторите на третия поред Парад на гордостта в София за тяхната работа в защита на човешките права и отправям най-добри пожелания за успешни и мирни чествания.
Джеймс Уорлик, Посланик на Съединените американски щати
Интересни са и писмата на другите посланици - за да видим как мислят съвременните цивилизовани хора от света по въпроси, които у нас са предмет на една ширеща се и крайно тъпа непримиримост и невежество. След като за политиците у нас е крайно трудно да заемат твърда позиция по въпроса - и затова предпочитат тихо и вежливо да мълчат сякаш не знаят за какво става дума, или сякаш стоят над "такива въпроси", щото ги е страх да не загубят избиратели! - днес виждам, че ДСБ е подходила твърде деликатно, като е реагирала с нарочно писмо на един представител на своето ръководство - Радан Кънев - което е интересно да се прочете.
На мен ми прозвуча сравнително добре, думите са премерени и най-внимателно подбирани - за да не бъдат засегнати някои по-особени чувства на потенциалния електорат; но общо взето, казах, писмото звучи добре, излъчва интелигентност, култура, търпимост, диалогичност. Бравос на г-н Кънев! Не е добре обаче това, че писмото е написано от единствено число, т.е. не ангажира с нищо цялото ръководство на ДСБ; явно и там има дълбоки разногласия по "щекотливия" особено за политиците въпрос. Но въпреки това мога да добавя, че съвсем не им завиждам на политиците у нас - не могат искрено да кажат каквото мислят, а са длъжни да се съобразяват и нагаждат към съществуващите нагласи на избирателите.
Винаги политикът трябва да се пита: "А какво ще си помислят избирателите като казвам това или онова?! Дали няма да отблъсна някой заради тия мои думи?!"; но какво да се прави, такава е тяхната участ. На всички не могат да угодят, ала се опитват. Всяко благо на този свят се заплаща с известна доза унижения. Затуй за да си добър политик следва да си по-безчувствен, което пък вреди; но както и да е, това е отделна тема.
Виждаме от представените два примера - позицията на дипломатите от западните страни и на един член на ръководството на една българска, макар и дясна партия - че политиците от западните страни говорят значително по-смело. И не усукват, а казват каквото мислят. Но и техният електорат е по-друг, по-културен, по-мислещ - та затова могат да си позволят лукса да защищават най-вече някакви ценности, а не криворазбраните интереси на тоя или оня "гласоподавател", когото да трябва да съблазняват. И комуто да трябва да се умилкват...
Да прегърнем различията и насърчим толерантността
Изявление на Посланика на Съединените американски щати Джеймс Уорлик, 23 юни 2010 г.
Преди четири десетилетия събитията в „Стоунуол" в Ню Йорк слагат начало на движението за правата на хомосексуалистите в САЩ. Днес тази нестихваща борба е прераснала в световно движение, което има за цел да гарантира на всеки правото на живот без насилие и страх, независимо от това, кой е той и кого обича.
Президентът Обама обяви юни за Месец на хомосексуалността, бисексуалността и транссексуалността в Съединените американски щати. Ние отбелязваме това събитие, като отново потвърждаваме своята ангажираност за премахване на дискриминацията въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност и за гарантиране на равни права за всички. Също така ние удвояваме усилията си за създаване на свят, в който всеки гражданин се радва на уважение в обществото и на еднакви свободи и равнопоставеност пред закона.
Парадът на гордостта в София, който ще се проведе на 26-ти юни, представлява възможност за издигане на тази важна кауза. Приемането на различията, насърчаването на толерантността и борбата с предубежденията и дискриминацията са в основата на зачитането на фундаменталните права на човека. Изказвам признателност на организаторите на третия поред Парад на гордостта в София за тяхната работа в защита на човешките права и отправям най-добри пожелания за успешни и мирни чествания.
Джеймс Уорлик, Посланик на Съединените американски щати
Интересни са и писмата на другите посланици - за да видим как мислят съвременните цивилизовани хора от света по въпроси, които у нас са предмет на една ширеща се и крайно тъпа непримиримост и невежество. След като за политиците у нас е крайно трудно да заемат твърда позиция по въпроса - и затова предпочитат тихо и вежливо да мълчат сякаш не знаят за какво става дума, или сякаш стоят над "такива въпроси", щото ги е страх да не загубят избиратели! - днес виждам, че ДСБ е подходила твърде деликатно, като е реагирала с нарочно писмо на един представител на своето ръководство - Радан Кънев - което е интересно да се прочете.
На мен ми прозвуча сравнително добре, думите са премерени и най-внимателно подбирани - за да не бъдат засегнати някои по-особени чувства на потенциалния електорат; но общо взето, казах, писмото звучи добре, излъчва интелигентност, култура, търпимост, диалогичност. Бравос на г-н Кънев! Не е добре обаче това, че писмото е написано от единствено число, т.е. не ангажира с нищо цялото ръководство на ДСБ; явно и там има дълбоки разногласия по "щекотливия" особено за политиците въпрос. Но въпреки това мога да добавя, че съвсем не им завиждам на политиците у нас - не могат искрено да кажат каквото мислят, а са длъжни да се съобразяват и нагаждат към съществуващите нагласи на избирателите.
Винаги политикът трябва да се пита: "А какво ще си помислят избирателите като казвам това или онова?! Дали няма да отблъсна някой заради тия мои думи?!"; но какво да се прави, такава е тяхната участ. На всички не могат да угодят, ала се опитват. Всяко благо на този свят се заплаща с известна доза унижения. Затуй за да си добър политик следва да си по-безчувствен, което пък вреди; но както и да е, това е отделна тема.
Виждаме от представените два примера - позицията на дипломатите от западните страни и на един член на ръководството на една българска, макар и дясна партия - че политиците от западните страни говорят значително по-смело. И не усукват, а казват каквото мислят. Но и техният електорат е по-друг, по-културен, по-мислещ - та затова могат да си позволят лукса да защищават най-вече някакви ценности, а не криворазбраните интереси на тоя или оня "гласоподавател", когото да трябва да съблазняват. И комуто да трябва да се умилкват...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
4 коментара:
Знаем, че в класическата древност, особено в древна Гърция, хомосексуализмът, общо взето, не се е смятал за отклонение, а едва ли не за норма. Макар че ако не се лъжа Аристотел в Никомаховата етика го отхвърля. Друг е въпросът дали държавата трябва активно да стимулира подобни прояви. Също така не виждам защо политическите партии трябва да имат позиция по абсолютно всяко обществено явление. Една партия може и да не взима непрекъснато отношение към всяко и всичко.
Но аз бих искал да видя анкета не сред ръководствата, а сред членовете и симпатизантите на десните и левите политически партии в България за отношението им към гей-парада. Тогава ще се види дали левите наистина са леви. Педерастите, лесбийките, наркоманите и проститутките, доколкото гласуват, са електорат именно на левите. И още нещо: не е редно един такъв парад да се прави в дясна, консервативна София. Българската столица, за разлика от червените западноевропейски столици, е консервативна. Затова нека хомосексуалистите да си провеждат парада в някоя червена крепост, не в София.
Не смятам, че хомосексуалните са "електорат именно на левите", стига това да не е игра с думите :-) То е горе-долу същото да твърдим, че тия, дето са леваци (държат писалките с лява ръка като пишат) гласуват за левите, а пък, съответно, десняците гласуват за десните партии. Хомосексуалните като всички останали граждани имат най-различни политически предпочитания, пристрастия, убеждения. Не можете да съблазните всички хомосексуални да гласуват за БСП само на основанието, че лидерът й е гей, а пък приятелят му е евродепутат...
Вече има и официална позиция на партия ДСБ.
http://www.sofiapride.info/bg/component/k2/item/30-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%E2%80%9E%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%E2%80%9C-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B4-2010
Толкоз ли е трудно човек да проумее за себе си, че по своята биологична същност е бисексуален и полигамен със всичките му разновидности, обусловени от физиологични, психични и социални фактори?
Толкоз ли е трудно да приеме, че всеки има същите права, каквито има самият той и че няма право нито да наднича в чужди паници и гащи, нито да съди другите?
Търпимост и толерантност към другите, каквито и да са те, стига да не са престъпници.
Аз лично не виждам смисъл от подобна показност на различията.
Сексуалният живот на един индивид е интимен акт, а не обществен.За мен такива прояви са обществено значими единствено, че се провеждат с цел отвличане на вниманието на обществото от същинските му проблеми.
Да надуваме свирката, пък нека влакът да гори, ако ще и с хора в него.
Публикуване на коментар