Eдин наш сънародник, казва се Ivo Dimitrov, на едно място по някакъв повод, гледам, е употребил този израз: НИЕ, НАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО ГРАЖДАНИТЕ! Прозвуча ми, не крия, твърде добре - и ето, иска ми се да поразсъждавам върху смисъла, скрит в него. Да опитаме да поразсъждаваме заедно, а? Не е толкова мъчно да се разсъждава, както на мнозина им се чини, иска се само желание, хайде да опитаме...Нали знаете как се изразяват монарсите: "Ние, Борис Трети, цар на българите...", ето така звучи началото на всяка прокламация и манифест на някое царско величество, в случая на незабравимия Цар Борис Трети. Някои си представят нещата така: има ли цар (крал и пр.), всички са негови поданици, следователно, при монархията няма как да има граждани; при республиката имало граждани, а при монархията имало само поданици - глупости на търкалета! Абе нека да не съм гражданин, но погледнете само как звучи ето това: "Поданик на Нейно величество Кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия!". И го сравнете как звучи с това: гражданин на Народна республика Болгария, а, какво ще кажете?! И на "РъБъ" да си гражданин, какво като си гражданин, пак е жалка картинка, не е ли така?
Разбира се, че поданиците на английската кралица също, погледнати от друга страна, са граждани, щото всяка демокрация се състои от управляващи и управлявани, т.е. от власт и граждани. Да си гражданин в истинския смисъл е нещо велико: разбрал си и никога няма да се откажеш от съзнанието, че нещата зависят и от теб, не стоиш безразличен спрямо случващото се, ангажиран си, интересуваш се какво става, мъчиш се да повлияеш на хода на нещата в благоприятната посока. А иначе всички формално сме все граждани, ала някои се държат така, че никакви граждани не са, понеже са като гъските: само кряскат, а не знаят какво става. Тук и дума не може да става да ги сравняваме с поданиците на някоя монархия, щото и тези последните чувстват страната си като своя, държат на нейния блясък и достолепие, а у нас на толкова много "граждани" хич, ама хич не им пука какво става и какво има да става с държавата, страната и нацията - важното е да има салатка от доматки, ракийца, кебапченца, ех, пей сърце, кво друго му е нужно на човека на тоя свят?!
Зачекнахме голяма тема: за това как се появява едно гражданско съзнание в индивидите, как се държи автентичния гражданин в решаващи моменти, как гражданското общество, обществото, съставено от граждани, влияе на властта, държи я под контрол, и то до степен, че властта много внимава как ще се приеме всяка нейна стъпка. И при това, или въпреки това, и властта, и гражданите, стоят близо до автентичната си роля: властта съвсем не е длъжна да се мазни и да угажда на гражданите, а трябва да прави само разумното и необходимото, даже то и някому да не се харесва, и то така, че дори и на мнозинството от гражданите да не харесва една и друга нейна стъпка, стига властта да я прави с ясното съзнание, че това е необходимо и полезно за общността, управниците да имат волята да следват възприетия курс. Щото в крайна сметка на такава власт гражданите един ден ще са благодарни, а ако една власт само се подмазва на гражданите и върви подир тях, тя няма как да изпълни ролята и мисията си. Много въпроси, както забелязвате, изникват тук, и то все въпроси от жизнена, първостепенна важност; и едва ли ще можем да ги изброим само, камо ли пък да им отговорим. Но и да се поставят смислени въпроси хич не е малко, напротив, това е даже по-съществената част от цялата работа.
Аз само ще акцентирам тук на нещо, което ми се чини че е особено важно: гражданите са граждани само когато са солидарни помежду си, когато са готови като един да защищават застрашени свои права или накърнени базисни ценности и интереси. В тази връзка българският пример, при който ний, българите, скачаме да направим нещо само когато ножът е опрял вече о кокала, и гръцкият случай, когато нашите южни съседи скачат да протестират кажи-речи всеки ден, и то за щяло и нещяло, тия два примера, повтарям, са много интересни, щото обособяват два крайни полюса на гражданско поведение.
Ний, българите, заради своя търпелив до крайност манталитет се вижда докъде сме я докарали, до под кривата круша сме я докарали. И все вярваме в някакви бабаити, дето щели да ни "оправят" и спасяват, и все чакаме да се случат чудеса, абе жалка работа сме, няма какво да се говори повече, то тия неща си се знаят. А пък гърците също имат дефект, щото и те като нас чакат много от държавата, привикнали са да получават някакви благинки от властта, било пенсийки, било лекарства с намалени цени, щото изглежда имат тази склонност - да се излежават на сянка в жегата, а пък държавата да им дава комай всичко наготово. Те, гърците, също са много "социални", "социалитарни" даже, то и ний сме такива, ама те се държат о другия край на тоягата: ний пасивно чакаме, а те скачат като ужилени, и скачат като един, когато някой се опита да посегне върху "придобивките" им, върху благинките им.
И ето, видя се и при тях, че така не може да се живее, че идва момент, когато кръчмарят удря чертата и се вижда, че сметката не се получава, а някой трябва да я плати; и нашите "братя" гърците сега са готови страната си да пратят на поразия, само и само благинките си да запазят; пък ето, вече почнаха да паразитират и на гърба на европейците, ала тая няма да я бъде, щото и в Европа има такава тенденция държавата да дава, а пък мнозина от гражданите и там обичат да лапат наготово: социализмът и в Европа е чумата и проказата, която всичко е способна да изопачи, изврати и ликвидира даже.
Ний пък като народ си мечтаем една-единствена съкровена мечта: да дремем в кръчмата или на дивана, некой да ни носи салатки, ракийца и кебапченца, свежи-свежи и топлички, ухаещи ароматно, а пък ний да щракаме с пръсти и да гледаме цомбите на фолк-чалга-примадоните Ивана и Гюргя. И такива да си дигнат гъза от дивана или от стола в кръчмата е невъзможно, т.е. е възможно само ако наоколо почнат бомби и снаряди да трещят и да се пръскат. Туй е съкровената мечта на мнозинството от българските "граждани", сиреч, те никакви граждани не са, ами са нещо като плужеци, като паразити, не знам вече как да ги нарека, щото такова чудо никъде го няма по света (е, някъде в Африка може и да го има де, ама не е сигурно!).Затуй на нас са ни крайно и безкрайно нужни в тоя момент личности и българи с развито гражданско съзнание, е то не единици, както е било досега, а колкото се може повече, т.е. трябва да направим нещо, та гражданското съзнание, отношение и поведение да почнат да се разпространяват и да обхващат все по-големи слоеве. Не се ли случи това, а именно, да се роди масовия тип на влюбения в свободата и в ценностите на свободния живот, на свободния пазар и на демокрацията, сиреч, типа на влюбения в тия неща българин, доникъде няма да я докараме, и все ще си стоим най-бедни и най-нещастни. Щото тъкмо тя, свободата, дава на свободните граждани всичко, и достойнство, и просперитет, и разцвет на страната, на нацията, на културата даже; без свобода нищо не се получава и всичко е крайно сиво, тъпо, объркано, безвкусно.
Казах нещо основно, струва ми се. Да завърша с това: гражданинът с развито съзнание за свобода е автентичният, истинският гражданин. Такива граждани у нас са крайно дефицитни, а много често и съвсем липсват, поради което нацията ни вегетира безжизнено и безперспективно, бе патос, ентусиазъм и плам. От нас, гражданите, доколкото ни има, зависи всичко в държавата, в страната. Ако не вземем под свой контрол нещата, ще продължава да се гаври с нас едно малцинство, узурпирало всички лостове на власт и влияние, което бива наричано "олигархия", а то всъщност си мафия: нашата, българската мафия, знайно е, е най-хубавата и най-напредналата мафия по света, щото в другите държави си имат мафия, а у нас мафията си има държава. Това е положението: ний, гражданите, трябва да си върнем държавата, да си я отвоюваме обратно от наглите узурпатори, от олигархията, от мафията, от комуноидите, щото у нас и мафия, и олигархия, и всичко се състои все от деградирали до пълна наглост и безочие комуноиди.
И едва когато го направим, когато си върнем България, когато успеем да я изкопчим от кървавите ръце на мафията и на комунистическата олигархия, едва тогава ще получим правото да се зовем така: Ний, наше величество гражданите! Тогава ще се възцари по право гражданинът, защото той при демокрацията е суверенът, не народът, гражданинът е истинският суверен.
Когато някой почне да ви убеждава, че народът бил суверенът, веднага трябва да ви прищрака в акъла, че тоя иска нещо да ви метне или прецака: повтарям, не народът, а гражданинът е истинския суверен, той и заслужава, стига да го има, да бъде назоваван и "величество", и суверен, и прочие; никакви похвали не са достатъчни за един такъв автентичен граждадин, който, за съжаление, у нас нямаме, а скоро сякаш и няма да имаме.Горко ни ако тази ситуация не започне да се променя: щото у нас сега има само жалки, безволеви, тъпи, малодушни поданици на разни самообявили се за велики, било сатрапи, било мутри, било мафиоти, било узурпатори, било олигарси и така нататък. Точно заради тях, заради тия добро не сме видели в последните 66 години, добро няма и да видим, ако не станем граждани и не изритаме тая жадна паплач от властта; та да се възцарим най-сетне, и то съвсем заслужено, ние, гражданите.
И едва тогава България ще тръгне напред, иначе никога няма да ни осени ни просперитет, ни достойнство, ни нормален живот даже...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
2 коментара:
Интересно колко човека, ще разберат написаното.
И колко от тях ще се замислят.
При всяко нещо може сравнително лесно да се говори „за” и „против”. Клишето гласи, че българинът бил с „робска психика”. Но писателят Петко Росен (Георги Чорбаджиев, 1880-1944) пише в една своя статия „Български национални черти” в сп. Философски преглед (на Димитър Михалчев) от 1931 г.:
„Как излезе българинът из своето робство? – Казват РОБ. Не зная дали повече роб или БУНТОВНИК! От начина, по който почна да реди държавата си, по ми изглежда на бунтовник, отколкото на роб. Робът като послушна маса сигурно е по-сгоден за обществен строеж, стига да има строители. Това ни доказаха румънците. Казват още: „Българинът е скрит, лъжлив и никому не се доверява”. И обясняват: защото всички са го лъгали, отвикнал е да вярва комуто да било. Мене пък ми се струва, че ТЪКМО ОБРАТНОТО Е ВЯРНО: нашият гопосдар – агата – бе доста наивен и доверчив човек. Каква ли мъка е да го излъжеш!”
Наистина има разлики между народите по отношение на търпението. Търпението невинаги е проява на глупост, робска психика и пр., то може да е и добродетел. Така например във Франция почти всички социални протести – на фермери, работници, студенти, ученици и пр. – се израждат в нещо като гражданска война. В Германия, да речем, хората много по-трудно излизат на улицата и ако излязат, се държат, общ взето, по–умерено (изключвам дежурните екстремисти, които се закачват за всеки протест.) Виждаме, че и испанците, португалците, ирландците и исландците въпреки кризата и тежките мерки за нейното преодоляване, за разлика от гърците, нямат никакво желание да протестират. Впрочем протестите в Гърция отчасти са насърчавани от правителството, за да изнудва Европа за повече пари. Гърците открай време се смятат за много хитри. Кой грък навремето беше казал, че ако в един ден не излъже незнам колко си българи, не може да спи?
Гръцките протести не са израз на някакво развито гражданско общество. Гърците са много по-изостанали от българите и румънците, поне с 70-100 години. Това е едно примитивно, ориенталско кланово общество, обладано от примитивен национализъм в духа на 19 век. Докато не си сменят политическия „елит” и поне отчасти манталитета, Гърция никога няма да се модернизира. Ако българите бяха толкова прости и безотговорни, България никога нямаше да преодолее кризите от 1990 и 1996-97, още повече че българският народ нямаше никаква вина за тези катастрофи, те бяха причинени от комунистите и от тях се беше облагодетелствала само бившата номенклатура. Но българите изтърпяха оздравителните мерки на Иван Костов 1990-1992 и 1997-2001 с ясното съзнание, че друг път няма, а не защото са с „робска психика”. Затова България до днес, въпреки чудовищно некадърните правителства 2001-2009, е сравнително стабилна, за разлика от Гърция и Румъния, които фалираха.
Публикуване на коментар