От вчера публикувам онлайн своята последна книга със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България. Тя ще може да се намери ТУК. Много приятели ме съветваха да направя така, че достъп до книгата да имат ония, които платят известна символична сума пари (която да отиде за издаването на книгата), но аз предпочетох да се откажа от тази възможност; струва ми се, че по-добрият вариант е да се разчита на добрата воля и съвест на благодарни читатели, които, след като почетат от книгата, ако евентуално открият, че едно такова четиво ще е полезно да излезе и в книжен вариант, от чисто съзнание за дълг да помогнат за издаването й. Този според мен е верният път.Пък по този начин и ще си направя един малък текст. Той ще ми покаже важни неща за морала и съзнанието на нашия съвременник. Имам лоши предчувствия, ала се надявам те да не се сбъднат. Наивниците като мен изглежда са съвсем непоправими...
Аз по принцип съм привърженик на схващането, че "безплатни" неща в този наш човешки свят няма и не може да има, че всяко нещо си има цена, която зависи от труда, вложен при създаването му, от потребността и необходимостта му, от търсенето и предлагането и пр. Разбира се, да подари човек нещо на неблагодарното човечество е възможно - и като се замисля, отривам, че фактически в живота си едва ли нещо друго съм правил; пък това важи не само за мен, а за много хора. Примерно един учител: нима мизерната заплата е отплата за оня труд в полза на младите и на обществото, който той влага?!
И така нататък за останалите професии: оказва се, че у нас свестните, кадърни и работливи хора се "раздават", и, респективно, са незооценени и ощетени, а пък, съответно, са облагодетелствани предимно некадърните, мързеливите, опорочените. Може би затова и нямаме особен напредък: не ценим труда, постиженията и приноса на истински талантливите личности, а обсипваме с незаслужена слава и всякакви благинки предимно най-наглите некадърници. Нима не е вярно, че у нас все още продължават да лапат на държавната трапеза тъкмо "елитните" представители на байтодоровата "духовна аристокрация", или комунистическата "напредничава ентелегенция", която тоя простак създаде - и която още властва, окупирала всички възлови места за влияние и за смучене на благинки.
А пък останалите, които правят нещо ценно, мизерстват в бедност и унижения: на тях по всеобщото мнение се смята, че е справеливо кучетата да им ядат главата; винаги е било така у нас, така е, и така, изглежда, ще си продължава да бъде. Народът от бездуховни мизерници и личностни лилипути се познава по това, че не цени, повтарям, най-талантливите и достойните си люде. И затова такъв народ е осъден на вечна бедност и мизерия, на безкрайно безсмислено вегетиране: защото не цени истинското, а се отдава на всякакви тарикатлъци и далавери, та белким изхитри битието, ама така не стават тия работи...
А как наистина стават съм се постарал да кажа в книгата си. Ама кой ли в днешно време го интересува това? Всички са вперили очи в Бойко, който се перчи както се перчи и неговият елитен слугинаж (министрите и пр.), а пък всички са окадени и омаяни от тамяна на временната слава. Истински ценните хора у нас, които правят нещо стойностно, в същото време са оставени да ровят в тъмното като къртици - понеже работят за вечното, а не за временното; ала, както се знае, животът рано или късно, у нас специално най-често прекалено много късно, но винаги поставя всяко нещо на мястото му.
Пък цялата цена за този непростим лукс да пилеем най-ценното, което изобщо имаме и можем да имаме - личностно-духовния потенциал на нацията! - я плащат наивниците, плаща я немислещата сган, която сега гледа с блеснали от телешки възторг очи своите бляскави кумири на днешния ден - и изобщо не се сеща за ония, благодарение на които един ден все нещо ще постигнем, но които сега обсипваме единствено с най-грозна неблагодарност...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
1 коментар:
Прочетете (отново) "Възхвала на глупостта" от Еразъм Ротердамски и ще се посмеете. Философите си остават нещастни и бедни, просперират тъпаците, които и без това са си щастливи. Може би е по-добре всички да станем тъпи, но щастливи свине. Мисленето май не води до нищо добро.
Публикуване на коментар