Всеки, който има какво да каже за времето на "епохалния български преход", би следвало да го каже и напише, та да се знае и помни

Пък и да разберем какви сме, да се познаем, да се оценим колко струваме - и като индивиди, и като народ - да се погнусим поне малко от своето малодушие, от своята низост, та белким се поправим поне малко: за да потръгнем по-уверено напред. Тази сутрин гледам, че Невена Гюрова е написала две публикации, които ми направиха впечатление; първата е под заглавието Безпомнене. И за онези 45, и за последните 20. И за всичките откак има нова българска държава, а втората: Първанов - посредствен и комплексиран дребен завистник, като тия две публикации са много свързани - в първата та обещава да опише своето възприятие на преживяното, на близкото минало, а пък с втората поставя началота на реализацията си на това намерение. Та там между другото пише и това:

Мисля си дали да не сторя като Евгени Тодоров с великолепните му "Записки по българския преход... този скапан начин на живот". Те се родиха пред очите ми от постингите по темата в блога му... Не е реалистично да се изсилвам с намерение за книга, а да започна тук да разказвам нещата, които знам и помня. Мисля, че ще го направя. Мълчах около година, защото ми се отврати да пиша за мизерното ни днес. Но миналото си струва.

Във връзка с това рекох да подхвърля една реплика, та да я насърча в хубавото й намерение:

Ние в Пловдив сме доста по-напреднали от софиянци в туй отношение, както изглежда; в интерес на истината, преди да излезе книгата на Евгений Тодоров за прехода, от печат излезе моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), в която моя милост разказа за това как у нас премина т.н. преход, като какви се показахме в него и пр.

Та ний с Евгений дадохме пример, и ми се струва, че всеки, който има какво да каже за това време, би следвало да го каже и напише, та да се знае и помни. Така преживяното става "история"; желая ти успех в намерението да опишеш своето възприятие на миналото!

Това й написах, щото у нас когато някой запретне ръкави да прави нещо, мнозинството стои, зяпа и почва да гледа сеир, ала никой, опази Боже, не дръзва да подкрепи човека поне с една добра дума. А пък ония, които ще се провикнат, ще го сторят така, че да обезсърчат ентусиаста, дето е решил да направи нещо потребно.

Та, между другото, вчера гостувах на Евгений Тодоров в неговото предаване АКЦЕНТИ по Пловдивската обществена ТВ; поговорихме си по много теми; днес ще сложа клипче със запис на предаването, та който се интересува, да го гледа ако иска.

След предаването Е.Тодоров, с който се знаем много преди 1989 г., ми подари екземпляр от новата си книга НАРЪЧНИК НА НОСТАЛГИКА: как си живеехме при другаря Живков. Там ми написа посвещението:

На Ангел - с уважение; и да не се предава!

Като прочета книгата му, непременно ще пиша за нея, разбира се: трябва да се подкрепяме, а пък Евгений е един от малкото истински благородни хора, които познавам.

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Добави в Svejo