Зъбоболът в разбойническите държави

Да се разболееш в държави като нашата - да се разболееш в разбойническа държава - е нещо, което не бива да пожелаваш и на най-големия си враг: не е човешко да му го пожелаеш, направо е античовешко. А защо е разбойническа държавата ни ли? Ще ви кажа, макар че се съмнявам някой да не знае тъкмо това.

Заболя ме зъб. Жестоко, безпощадно, тъпо - боли, боли, боли. Но ме заболя в най-лошия възможен момент - в последната десетдневка преди заплата. По финансови причини все отлагах отиването при зъболекар: учителите със своите мизерни заплати не могат да си позволяват този лукс: когато искат и когато трябва да ходят на зъболекар. Познавам моя колежка която изтегли заем от 1000 лева (две учителски заплати) от ВСК (взаимо-спомагателна каса), за да си оправя зъбите през лятото. Има нещо ненормално в това. А учителите все пак трябва да имат известен естетически вид, включително и в устата, за да не станат за подигравка пред учениците. Не че не са станали де, ама все пак...

Та в моя случай, след като издавам цяло тримесечно списание по философия с мизерната си учителска заплата, разбира се, да отделя пари за зъби е абсурд, пълна невъзможност. И аз отлагах, отлагах. Но ето че преди два дни ме заболя зъб. Казах, в най-неподходящия момент. Да прибавя това, че парите от фонд "бели пари за черни дни" в моя случай отдавна бяха заминали за списанието. И се почна кошмарът.

Първо опитах да прогоня болката като изгоря проклетия нерв със силна домашна ракия (пазя едно шише тъкмо за такива случаи). Боли, боли, боли, не помага, кожата в устната ми кухина изгоря, ала нервът в зъба не се повлия. Най-лошото е, че зъбите обикновено почват да болят в почивен ден или вечер; мен, разбира се, ме заболя и в почивен ден, и вечер.

Когато те боли зъб ти се отщява да живееш; идва ти да се засилиш и да си удариш и разбиеш главата в стената, та да се свърши адската болка. И ето, след като издържах - още се чудя как изобщо издържах - цяла една кошмарна нощ с ужасен зъбобол, в понеделник сутринта, няма как, се озовах в кабинета на стоматолога. Интересното е, че зъбите престават да болят когато човек влезе в кабинета на стоматолог. В моя случай, понеже имам травма от детските години - тогава, първо, зъболекарските машини бяха същински машини за мъчения; в училище имахме една зъболекарка-садистка, която даже ни биеше нас, децата; заради тоя изрод аз в по-късните си години не смеех да вляза в зъболекарски кабинет, както и да е де - та заради тази моя психична травма болката ми изчезна в мига, в който видях зъболекарската машина.

Разбира се, носех си "здравно-осигурителната книжка". Живеех с илюзията, че имам "право на една безплатна пломба". В джоба си имах пет лева, които комай бяха единствените ми пари. Затова първо попитах зъболекарката колко ще ми струва цялата процедура. Ако сте забелязали, съвременните български зъболекари съвсем не обичат тоя въпрос. Може би ги е страх че като чуе цената нещастникът ще предпочете да се хвърли от покрива на жилищния блок вместо да бъде обран до шушка от зъболекар. Та моята зъболекарка - дано по някакъв начин не прочете това, че зъбът ми още не е направен и ще може да ми отмъсти! - направи една гримаса, каза, разбира се, че първо трябва да види в какво е проблемът, и тогава щели сме да се разберем.

Няма да казвам какво ми се случи на проклетия стол. За щастие беше за кратко. Поне впечатлението ми тогава беше такова, понеже на знаех още какво ме очаква нататък. Бръкна ми в мозъка няколко пъти с проклетата машина, а после сложи лекарство "за умъртвяване". След няколко часа болката щеше да утихне. Вчера вечерта ми смени лекарството; оказа се, че арсенът и бил слаб, или неефективен, нищо чудно да е бил китайски, не беше умъртвил изцяло нерва, та се наложи да го вади с упойка; абе кошмар, защо ли бях наказан така жестоко с този зъб? Може би комунистите, с които се гавря всеки ден в блога си, са подали прошение до техния началник Сатана да ми отмъсти, пращайки ми тия адски болки? Нищо чудно да е станало точно така, на нищо не мога да се учудя.

Както и да е. Най-болезненият въпрос обаче беше този за заплащането. Първия път зъболекарката ми каза: "за днес ми дължите 20 лева". Аз промълвих: ами това в здравната книжка там нещо няма ли да помогне? И тя ме уби с тия думи: имате право на една безплатна пломба, т.е. здравната каса ще ви даде 6 лева, това е само за пломбата! Но касата съвсем не поемала лечението на зъба! Пък и ако искате по-качествена пломба, даже и за нея ще трябва да си доплатите, става дума за самия материал на пломбата - ми рече зъболекарката, мило усмихната.

Срам не срам, с моите 5 лева в джоба за нищо не ставах, оставих здравната книжка и казах на лекарката, че ще отида "до банкомата" да изтегля. Като финикиец в тръс обиколих квартала с надежда да срещна някой приятел да ми даде заем. Един нямаше пари (нищо чудно, и той е учител), но вторият ми даде 20 лева, въпреки че ужасно се изложих като му поисках пари. Докато му обяснявах, че е за зъб, той ме гледаше с подозрение: дали тоя даскал не се е пропил нещо, дали пък не е мръднал, знае ли се? Даде ми ги с условие да не си купя книга с тях, това май беше шега, както и да е. Платих на зъболекарката и си тръгнах с надежда болката да олекне.

Вървейки си по пътя в един момент разбрах, че болката в зъба е нищо, че тя е истинско "цвете" в сравнение с унижението и гаврата, което ми предизвика шибаната държава с тая подигравка: представяте ли си, 30 години стаж имам (като прибавим 2 години войниклък), всеки месец ми се отклоняват от заплатата пари за "здравно осигуряване", и ето сега, като ми се наложи да правя един нищо и никакъв зъб, шибаната държава дава само 6 лева!!! Пълно разбойничество! Щом държавата ни краде така безобразно, щом тя дава тоя пример за крадене на природонаселението, що тогава се чудим, че всички ни крадат: и търговци, и производители на колбаси, и кои ли не други?! У нас всеки гледа да прецака околните - това е положението! А в резултат всички сме прецакани, ама това кой ли пък го разбира?

Ядосан от съзнанието за такава гавра, поднесена ми от загрижената за моето здраве "социална държава", в един момент съжалих, че болката от нерва в зъба бавно олеква, защото на нейно място дойде още по-гадна болка: болката от съзнанието, че държавата ме окраде така разбойнически, грозно и неблагодарно! И то тъкмо мен, мухльото, който десетки години се грижи за възпитанието и ценностите на младите граждани на тая държава!

Да кажа само какво стана снощи, при второто посещение на зъболекаря. Оказа се, че арсенът не бил "хванал", та се наложи на три пъти да ми слага упойка; иначе болката беше ужасна; ала не ме плашеше толкова самата болка в зъба в сравнение с това как ме плашеше това каква ли ще е сметката след това заради тия пусти упойки! Извади го накрая шибания нерв, даже ми го показа, доволно усмихната; поиска ми само 40 лева, понеже, както забелязах, беше усетила, че съм беден, нищо чудно да е допуснала, че съм и учител. Бях осигурил - няма да кажа как, срам ме е! - парите тоя път, платих, помолих я следващата манипулация да бъде след 10 дни, когато ще получа заплатата.

Нямало как, не ставало, сега за събота, когато ми даде час, ще трябва да осигуря, дори и да трябва да потъна вдън земя, парите за следващата манипулация "пълнене на каналчетата"; кой знае колко ли пък струва това? И най-накрая ще стигнем до манипулацията "слагане на пломбата", за която държавата ми е осигурила цели 6 лева, представяте ли си, които обаче не стигат и за най-долнокачествена пломба, та ще трябва да доплатя за по-сносна. Абе едно 100 лева най-малко ще си отидат за тоя зъб, проклет да е; трижди по-проклета да е разбойническата държава, в която съм орисан да живея. Майната й!

Някой ще каже: тоя пък защо пише това? За да ядосам такива идиоти, ще отвърна: пиша го, за да облекча бъдещите си биографи когато търсят сведения за това как е живял философът Ангел Грънчаров в ето този исторически период, в който живеем всички ние, периодът на поредната "криза", при която имаме неописуемото щастие тоя път ни "оправя" не кой да е, ами самия пръв бабаит и пич като Бойко Борисов - блазе ни! Някога Алеко е писал за това как, горкият, нямал пари да си купи и кутия цигари, но заявява, че въпреки това бил "щастливец", поне така го е определяла говеждата (не човешката!) природопопулация, в която е живеел.

Моя милост, слава Богу, преди три години отказа цигарите: отказах ги заради моите "бизнес-планове" да издавам философско списание, т.е. трябваше да икономисвам и пестя. И да карам само на боб, хляб и сирене. И ето, сега здравата съм я закъсал, както забелязахте. Не вярвам някой да ме мисли за щастливец, аз самият най-малко пък бих се определил така. По-скоро съм нещастен, но да не изпадам в меланхолия, тъпо е. Като вол си ора нивата, ето това е нещото, което ме крепи: не стоя със скръстени ръце. Правя нещо, което ми се струва важно и полезно. Разбира се, май само аз мисля така, но както и да е, у нас ако беше иначе, щеше да е ненормално, а сега всичко си е наред.

Тук у нас си е в реда на нещата никой да не подкрепи ония, които като волове се трепят да подмръднат малко работите напред. Тук, у нас всички се радват когато някой се мъчи подобно на Сизиф, тласкайки сам огромната скала по нанагорнището. Ето за да доставя малко радост на тая част от природонаселението написах този разказ; то пък точно тая част изглежда просто не чете нищо, не само блогове. Но както и да е де, нищо чудно посланието ми да стигне до тях по екстрасензорен път: нали все пак живеем в страната на чудесата?!

Добави в Svejo