Горе, непосредствено под името на блога, има лентичка, на която са сложени различни страници с най-разнообразна информация. Една от тях е КНИГИ. Да, срам не срам, налага ми се сам да си рекламирам и продавам книгите. Всъщност пък какво толкова да е срамно, не продавам... чорапогащници, а книги. За около месец успях да продам цели... 10 книги: 7 мои книги заминаха за Америка, а 3 - за Русе. Само толкова. Защо го правя ли? Ще обясня.
Първо защото сайтовете, разпространяващи и продаващи книги, все едно са се наговорили, с малки изключения, да не искат да продават моите книги. Никой не може да каже защо. Ей-така, от обикновен каприз изглежда. Глупаво е, но е факт. Освен това пък самите книжари, които се снабдяват с книги на борсата в София, не искали, по сведение от моя представител там, да вземат "непродаваеми" по тяхна преценка философски и психологически книги. Не знам дали знаете, но какво ще четат в крайна сметка читателите го решават не самите те, не дори и издателите, а... книжарите. За огромната част от тях само пазарни са мотивите дали една книга да стигне до читателя или не. За книжарското съсловие, кой знае защо, книги като моите са... непродаваеми. Защо ли? Ами защото са от... български автор. И други такива глупави мотиви ги карат да не снабдяват своите магазини с дадени книги.
И след като се убедих, че моите книги просто няма как да стигнат до своя читател, се принудих да си ги продавам сам. Преди години ги разнасях по книжарниците, лично убеждавах книжарите, че всяка книга е достойна да бъде изложена в книжарниците им, пък читателят сам да решава коя да предпочете. Страшни темерути има сред книжарите. Примерно ето един показателен случай, за да не сметнете че съм голословен. Много хора знаят книжарницата, която се намира наблизо до стълбищата за аулата в Софийския университет, но от южната страна, там, откъдето започва крилото, в което са поместени Историческия и Философския факултети. Там преди години имаше една много любезна бабичка, която продаваше книгите ми, които аз й носех на консигнация, и книгите ми се продаваха много добре. Ала в един момент бабичката остаря и на нейно място започна работа внучка й, крайно странно, а, оказа се, и злобно същество, което ме намрази от първия момент някак си инстинктивно. Възможно е и някоя моя книга да я е озлобила срещу мен, примерно по политически причини, знам ли, всичко е възможно?! Но е факт, че това същество ме мразеше и още ме мрази изключително люто. И знаете ли какво правеше тя като й занеса пакет книги? Вземаше ги с кисела физиономия, аз минавах след това чат-пат, и все не виждах своя книга изложена на витрините или на щанда. За да не дразня съществото, понеже усещах как ме мрази, съм пращал мои приятели да попитат за някоя моя книга, тя все им отговаряла: "Няма такава книга!". Бре, в един момент реших най-после да питам какво става, дали пък книгата ми не се е продала случайно? Задавайки му този въпрос, съществото ме изгледа победоносно, бръкна под рафта, и ми подаде целия пакет с книги! Дори неразопакован, в оригиналната опаковка от печатницата! Ехидно добавяйки: "Не, представете си, нито една не е продадена, можете да си ги вземете!". Няма да казвам как се развиха отношенията ми с това... животно, да, точно тази дума употребих и пред нея, защото това е цяла история. И заради този, пък и заради други такива случаи ми писна, и ето, сега продавам книгите си сам, и то тук, в блога.
Аз книгите си съм ги издал като съм теглил кредити от банки, които още изплащам. Жизнено съм заинтересован да ги продам. От тях няма да забогатея, както някой може да си помисли. Знам добре също, че "не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество". Аз не съм Недялко Йорданов или Андрей Пантев, та да ме издава издателството на ТРУД, и книгите ми, в луксозна подвързия, подобни на томовете на Т.Живков навремето, да събират праха във всяка книжарница или сергия. Аз съм неизвестен, и дори не съм касов автор. Нямам друг изход. Само една от книгите ми, последната, беше издадена с парите на неизвестен за мен човек (който в блога предложи помощта си), но аз и неговите пари трябва да връщам след като книгата се продаде. Затънал съм до гуша в дългове. Не знам как ще се оправям.
И ето, тая крехка надежда книгите ми да се продадат тук, в блога. Всеки ден в него минават напоследък по около 1500-2000 човека. За месец обаче продадох само 10 книги. Имам да продам около 3 000 книги (издал съм всяка книга в тираж 500 екземпляра). Има шанс да бъдат продадени. Но само двама читатели на блога благоволиха да си купят от мен няколко книги. И знаете ли, аз не мога да си представя как те възприемат това, което правя, не знам също как ви звучи на вас всичко това, но аз самият се чувствам превъзходно: има нещо паисиевско в цялата тази работа, съвсем сериозно говоря, пък вие си мислете каквото искате!
Да, аз, авторът, си продавам книгите, някой може да го приеме като странно, други пък като налудничаво, трети няма да пропуснат случая да ми се присмеят. Да се погаврят, да се поиздевателстват, по наш добър български табиет. Но аз се чувствам някак си в състояние, подобно на онова, в което, предполагам, се е чувствал някога Паисий, бродещ с книгата си в торбата из отечеството ни. Тогава се е искало книгата му да бъде преписана на ръка, сега поне това не се иска. Но същината е една: непосредствен контакт на автор с читател - има нещо паисиевско в това, признайте и вие! Аз лично ако си купя книга от някой по този начин ще се чувствам поласкан, че авторът лично ми я е продал. Дори мога да му поискам и автограф. Така е било дори и в 19 век. Знам примерно, че Достоевски като решава да прави "бизнес", щото човекът се е измъчил от безпаричие, набира предварително абонати за ДНЕВНИК НА ПИСАТЕЛЯ, и със събраните пари го издава, а също една част му е и печалбата. Той е титан, и не се е срамувал от това, та аз ли да се срамувам?!
А пък да видим, всичко зависи от желанието на читателите на моя блог да ме подкрепят в усилията ми. Не знам дали забелязвате, но тези мои усилия не са користни. Аз не правя блога си заради това да си продавам книгите, а го правя заради някакви ценности, в които твърдо вярвам. И всеки ден пиша като идиот не за да се лаская или за не знам си какво, а защото смятам, че това, което казвам, все трябва да бъде казано и заявено от някой. И ако читателите на блога, пък било и само заради някаква елементарна човечност и като един малък жест към мен решат да ме подкрепят в моите усилия като си купят една моя книга, това ще бъде знак за съпричастност към една обща кауза. Ето, казвайки това, усещам, че вече окончателно ще отблъсна много хора, затова да спра дотук: който може да разбира, вече е разбрал, за останалите - няма как да разберат...
(Забележка: Горната моя статия е написана и публикувана за първи път през м. август, 23-ти, преди три години, в 2007 г. Рекох да я препубликувам днес просто ей-така, и аз не знам защо - или просто защото случайно попаднах на нея, ровейки в блога си. Нека публиката да не се дразни от това, че препубликувам една ненужна статия - в крайна сметка всеки, стиснал презрително устни и хванал с два пръста нос, може да прескочи тази статия, понеже, разбира се, нормалните българи няма как да не се гнусят от такива меланхолични душевни "излияния". А иначе ситуацията, която описвам по-горе, се е променила съвсем малко, почти никак. Туйто. Все се стоим същите, промяна не се задава.)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар