Демографията: от подема, през застоя до днешния срив - щрихи от историята на едно училище

Демографията: от подема, през застоя до днешния срив - щрих от историята на едно училище

На всички мои учители от ОУ "Васил Левски" в гр. Русе посвещавам

То е едно от най-старите училища в града ни, трето след Крайненското (1841) и Гирдапското (1858) и единственото, преминало през всички етапи на училищно-степенната образователна йерархия - от килийно (1853), взаимно-спомагателно (1863), пълноправно начално (1895), пълноправно основно (дн.7 клас - 1938), прогимназиално (дн. 8 клас - 1960), гимназиално (СОУ - 2003).

Неговата история отразява не само периодите в развитието на българското училище в общност и етапите на училищно развитие в частност, но като естествена и неразривна част от обществения организъм обема в себе си и всички проблеми на обществено -икономическото развитие, включително и вторичните, нeсъществени проблеми на социалния живот. И демографският такъв, естествено. Вглеждайки се проницателно в неговата история, изследователят му би направил точни изводи за развитието на демографския процес във всичките му стадий - от подем, през застой, до явния срив днес.

В началото, когато градът е областен център (Туна вилает) на Османската империя, то, някогашното "Свети Георгиевско училище" (дн. СОУ "Васил Левски") споделя демографската съдба на останалите училища в града ни, въпреки че махалата "Чукур чифлик" (на югоизток от днешните Автогара и ЖП-Гара) е сравнително гъсто населена и за разлика от останалите махали е с по-многобройно българско (християнско) население, което съставлява около 44% (при 36,7% за града като цяло), учениците са толкова, колкото са необходими за функционирането му, а и социалният статус на тогавашния русенец не е бил такъв че да предполага бурното му развитие в по-широки мащаби.

Интересни сведения за броя на населението и етносъстава му по това време ни дава професор, по-късно академик Николай Тодоров в книгата си "Балканският град 15-19 век (социално-икономическо и демографско развитие), Изд. "Наука и изкуство", София, 1972 год.

В таблица ("Население на градовете на Дунавския вилает според преброяване 1866 г.) за Русе е упоменато следното:

Общ брой жители - 10338, от тях:

Българи - 3885, мюсюлмани - 5355, цигани-мюсюлмани - 125, цигани-немюсюлмани - 105, евреи - 487, арменци - 378, католици - ...

Домакинствата обхващат 10338 човека, като на едно домакинство се падат около 4,41 членове (при 4,5 за целия Туна вилает), като диференцирането според вида родство показва, че семейството се състои главно от родственици по пряка линия, като малкото изключения обхващат най-близки роднини, роднини, родители и неженени братя и сестри. Броят на мъжете и жените е почти изравнен. По възрастов състав най-голямата група е тази от 15 до 49 години - най-активното в производството и обществено-политическо отношение население - 46%. Втората по големина възрастова група е тази на подрастващите - около 36,5%, най-малобройна - тази над 50-те години - 15%. За Русе е интересен фактът, че наред със Силистра броят на мъжете и жените е изравнен.

Картината коренно се променя в годините след Освобождението и особено след преместването на училището в сградата на някогашния "Бей пазар". През 1895 год. "Свети Георгиевското училище" е най-многолюдното в града ни и брои 463 ученика, а същевременно Русе е нараснал от 10338 (1866) до 29732 жители, като възрастовата група на подрастващите е вече 42%, като делът на учениците до четвърто отделение е 34 % от нея или близо 10% от общия брой на населението. Този бърз прираст на населението, характерен за България до войните (виж сборника "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В ДОКУМЕНТИ 1878-1944, том първи 1878-1912, част първа, "Просвета", 1994 год.)

Страница 599 - Брой на учениците, подлежащи на задължително обучение през учебната 1909/1910 год., от същата се води и днешната "Летописна книга на училището" ми: начални първоначални училища: момчета - 256896, момичета - 231009, или общо 487905.

Всичкото население в Царството брои 4, 329, 108 души. Подлежащите на задължително учение деца са 11,27% от населението. Раждаемост - 34,8 на хиляда.

В етническо отношение делът на българите е най-голям - 86,7%, следват турците - 10,02%, евреи - 2,8%, други - 0,5%.

С други думи: МЛАДА БЪЛГАРИЯ.

Тази тенденция се запазва, дори се наблюдава леко увеличение на населението на града ни, вследствие на леки миграционни процеси, и независимо от неизбежните катаклизми като временно преустановяване на учебната дейност, характерна за войните, сливане с други училища - периода 1927-1933 (с "Ангел Кънчев" и "Кирил и Методий"), строежа на нова сграда (1935 год. - бул. "Цар Освободител" №1), училището е достатъчно многолюдно за да функционира нормално, а градът своевременно, благодарение на благоприятното географско разположение, предприемчивостта на населението, достига предела на 50 хиляден град в навечерието на Втората световна война.

След временния икономически срив непосредствено след края на войната, който не влияе особено върху броя на населението, следва период на бурно икономическо развитие в началото на 60-те години, който довежда до засилена миграция на компактни групи население от близките и по-отдалечени села от региона, вследствие на което градът още през средата на 60-те години надхвърля 100-те хиляди, като започва изграждането на нови жилищни комплекси като "Родина"-1 и 2, "Здравец", "Дружба" - 1, 2 и 3, "Чародейка", увеличава се броя на учениците, въпреки намалената репродуктивност на населението, изключвайки от този показател кои етнически групи, като циганската и в по-малка степен турската, ориентацията на типично българското семейство е две, а в по-редки случаи - три, и в много редки - над три деца.

В този период (1960 - 1985) и много по-отчетливо в следващия (1985 - до днес) започва тенденция на застаряване на населението, като в процентно отношение броят на учениците във всички възрастови групи се свива до 16-18% от общия брой на населението.

Когато училището (от 1948 год. ОУ "Васил Левски") се премества в сградата на ул. "Гео Милев" №1 в ЖК "Дружба" - 1 през 1985 год., то става не само най-многобройното в града, а и в България, но и на Балканския полуостров като броящо 3148 ученика, като предпоставките за това са сравнителното доброто икономическо развитие на града и големия брой млади семейства, обитаващи квартала. Но тенденцията към застаряване на квартала, както и социално-икономическите промени след 10 ноември 1989 год. и особено след сгрешения икономически модел на прехода, оставил значителна част от младите хора без препитание, карайки ги да мигрират, емигрират и митарстват, населението на квартала започва не сама да застарява, но и да се топи, което довежда до значителни промени в числеността на етногрупите.

Относителният дял на младото население рязко спада, вследствие на което намалява и ученическият състав и от "Милост за "н" паралелка (заглавие на великолепната едноименна статия на тогавашния кореспондент на в. "Учителско дело" Георги КИРОВ), и въпреки че през 2003 година някогашното "Свети Георгиевско" училище става реална гимназия (СОУ) с приоритет към източните езици - китайски и японски (през настоящата година то наброява около 1800 ученика) не е фиксиран точния брой, заради текучеството на самите ученици, което може би е и една положителна тенденция, защото кому са нужни мегаучилища, според много точния израз на сегашния председател на ОбС, доц. Васил Пенчев, като изключвам делегираните бюджети, които при липса на ясни правила в самата ни държава могат да обслужат и не съвсем безкористни интереси.

Демографският срив не срина моето училище, но изличи от образователната карта много такива в града и областта ни, и особено в малките населени места, където с особена сила звучи народната поговорка "Село без школо и църква кучета го яли" и в много скоро време от много селища ще останат само топонимите им.

Както и тревожната тенденция, дай Боже да е само предупреждаваща прогноза - през 2050-а година да намалеем до 4,5 милиона души, от които едва половината автохтонни българи.

А някога чакахме с томителна надежда проплакването на десет милионният българин. Е, стигнахме до 8, 978 млн. души през 1986 год., стопихме се до 7,2 млн. днес, продължаваме да падаме до бездната.

Коментираме, прогнозираме, ще се хванемли най-после в ръце!

02 - 08.06.2010 год.

Автор: Атанас Ганчев - СОУ "Васил Левски" - гр. Русе

(Доклад, изнесен на научно-практически семинар по проблемите на демографията, състоял се в гр. Русе на 12.06.2010 год.)

Добави в Svejo