Б.Борисов клекна под натиска на Путин - и предаде българския интерес заради руския

Препечатано от тук: Бойко Борисов предаде България

Автор: Едвин Сугарев

През 2009 г. описах в един коментар как напуснах България за няколко дни – и когато се върнах, страната вече я нямаше – имаше Задунайская губерния.

Днес положението е същото, както и поводът за това горчиво заключение. Тогава то бе свързано с палачинковото обръщане на мнението на премиера Бойко Борисов след неговия разговор с тогавашния президент и днешен премиер на Русия Владимир Путин – по повод тъй наречените “руски енергийни проекти” в страната ни – най-тежкото наследство от управлението на тройната коалиция, гарантиращо ни тотална енергийна, а следователно и политическа зависимост. Ако си спомняте, още с идването си на власт той ги беше замразил. След разговора в Гданск ги извади от фризера.

Днес обръщането на думите е аналогично – с тази разлика, че вече не е нужна среща между двамата премиери с черни пояси – достатъчен е само един телефонен разговор. И с още една: този път обръщането вече има чисто водевилен характер, а надеждата, че новото правителство може да промени нещо и да изтрие срама от битността на България като троянски кон на Русия в Европа, вече я няма никаква. И вече е безпощадно ясно, че генералът на народа не е герой и не е “спасител” български, а просто поредния комедиант, сроден с Жорж Ганчев или Симеон Сакскобургготски – и че ГЕРБ не е дясна партия, а добре законспириран руски политически проект.

Всичко започна именно от Путин: на 4 юли Бойко Борисов заяви, че: “В момента с Владимир Путин имаме много добър диалог, той ме разбира по-добре от българските политици.” И, разбира се, демонстрира нулева сетивност за нравствената уязвимост на това твърдение: да се разбираш добре с Путин означава точно същото, което би означавало доброто разбирателство примерно с Хитлер или Сталин.

Поводът за това изявление бе телефонния разговор, на който двамата се договарят за посещението на вицепремиера Виктор Зубков – чиято цел е да се изчистят проблемите около руските енергийни проекти – прословутия “голям шлем” на президента Първанов. Случи се предвидимото: Зубков пристигна и проблемите бяха изчистени, а българския национален интерес – предаден за пореден път: бяха договорени “пътните карти” за газопровода “Южен поток” и АЕЦ “Белене”.

Само броени дни преди това Бойко Борисов публично заяви – и то пред посланиците на ЕС, че България се отказва от проекта “Бургас – Александропулис” и замразява АЕЦ “Белене” – като в същото време зам. министъра на външните работи Марин Райков определи “Южен поток” като проблематичен проект, а конкурентния “Набуко” – като приоритетен за страната ни – и не беше опроверган по никакъв начин от българския премиер.

Това неочаквано преобръщане на мнението очевидно е дошло малко в повече на политическите партньори, след като американският посланик Джеймс Уорлик публично изрази недоумението си от промяната на позициите по отношение на АЕЦ “Белене” с думите: “Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект“.

Вече е съвсем очевидно, че не само са взети такива решения – но и че се изпълняват със стахановски темпове – и то в най-вредния за страната ни вариант. Очевидно е, че става дума за пакетна сделка, в която руснаците се съгласяват за някои отстъпки – но при изричното условие да запазят монополните си позиции в българските енергийни доставки – и да им бъде гарантирано изпълнението на поне два от трите геостратегически енергийни проекта в България: АЕЦ “Белене” и “Южен поток”. Това поискаха те и затова заместникът на Путин бе проводен спешно в Задунайская, за да промени позицията на България, кривнала рязко от дружбата от векове за векове.

И България клекна – в лицето на Бойко Борисов. Прие енергийните проекти и гарантира оставането си в руската политическа орбита. Не случайно руските медии писаха, че страната ни “няма къде да мърда”. Съгласи се на пакетна сделка – въпреки мнението на експертите, че това е “гибелно” за страната ни – и че “това е непродуктивна, непазарна и много лоша практика, подобна на “газ срещу флот“ в Севастопол и в Беларус “ – както коментира председателя на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация (БЧПГА) Валентин Кънев. Бойко Борисов забрави, че е определял “Белене” като един гьол, в който са потънали безследно милиарди грешни пари на българските данъкоплатци, че е оценявал (реалистично) харчовете по централата на 26 милиарда лева – и не възрази срещу абсурдното мнение на Зубков, който определи втората атомна като “най-добре развития проект в целия свят”.

Първанов не скри своето задоволство – и го изрази редом с размахания пръст по повод искането на американския посланик за изясняване на българската позиция и публичност за договореностите с “Газпром”.

Тук прочее трябва да припомним една дребна подробност – както Георги Първанов, така и Бойко Борисов са носители на почетния знак на името – забележете! – на Стефан Стамболов, връчен им от триумвирата, съставен от ДС и КГБ елит – сред който греят емблематични имена като Димитър Иванов, известен още и като Митьо Гестапото – някогашен вицепрезидент на Мултигруп и последен шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, Светлана Шаренкова, председател на форум "България-Русия”; Стоян Денчев, също някогашен вицепрезидент на "Мултигруп” и главен секретар на МС при правителството на Беров, както и депутат от ДПС и – разбира се – бивш сътрудник на ДС. Няма какво да се каже – отива им – в общата им битност на пълни отрицатели на святото дело на Стамболов, който плати с живота си за постигнатата независимост на България от Русия.

Зубков от своя страна изрази удивление от високите цени на природния газ в България, а Бойко Борисов се закани да провери откъде и как изтичат парите. И двете изказвания издават граничещо с цинизъм лицемерие: най-малкото защото основните посредници при продажбата на същия природен газ в България са 50% собственост на “Газпром”, на който именно Зубков е председател на борда на директорите – а Бойко Борисов би могъл спокойно да попита за същото председателя на “Булгаргаз”. Българските граждани обаче няма кого да попитат – те могат само да гадаят какви клаузи се съдържат и в досегашният договор за газови доставки, и в новия такъв, договарян в момента в Москва. И съотвено да се питат: защо все става тъй, че плащаме най-скъпия газ в цяла Европа?

А иначе трябва да бъдат доволни – увери ги българският премиер. Жалко, че не добави “Вервайте ми!” – би било съвсем уместно. Според него от развръзката на енергийните преговори с Русия “и руският вицепремиер, и американският посланик имат достатъчно основание за щастие”.

И – разбира се – всички трябва да го обичат. Така, както всички руснаци обичат Путин. Иска му се, но няма как, тъй като не е Путин, а само негова марионетка, на която най-вече приляга едно популярно презрително определение с горе-долу същото звучене.

Добави в Svejo