Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Ф.Достоевски: Легенда за Великия Инквизитор



(Част първа)



(Част втора)



(Част трета)

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

7 коментара:

Анонимен каза...

Е да, няма какво да си кривим душата, Русия има велика литература и мн. добра актьорска школа. „Братя Карамазови” вероятно е най-големият роман в световната литература. Друг въпрос е, че Достоевски и Толстой май са имали немска кръв, а огромен брой елитни руски личности са с (волжко)българско потекло – Пушкин, Гогол, Тургенев, Булгаков, Бунин, Ахматова, Цветаева, Рахманинов и мн. мн. др. В една мултинационална държава не би могло да бъде другояче.

Но това ми дава повод да поразсъждавам още малко.

Русия има също така най-добрата пианистична, балетна, цигулкова и виолончелистка школа, много и добри композитори и една съвсем прилична, макар и малко силова певческа школа с отделни гении като Шаляпин. Въобще безброй са постиженията на Русия в областта на високата култура. Трябва ясно да се разграничава отвратителната, ароганта имперска руска политика, вкл. спрямо България, от областта на културата. Руските политици с гадната си политика няма да ни накарат да се откажем от насладата на руската култура, макар че успяват да я вгорчат. Всъщност всички велики сили имат големи грехове в миналото, но те все пак са извлекли някакви поуки и днес се държат що-годе цивилизовано. Само Русия продължава да мисли в геополитическите категории на 19 век.

Интересното е, че Америка е велика демокрация, но едно културно джудже. Докато античната атинска демокрация е вървяла ръка за ръка с културен разцвет. Но за оправдание на американците можем да кажем, че Америка е създадена от прагматични бизнесмени, не от носители на високата култура, освен това е съвсем млада нация. Но явно не бива да се мисли, че демокрацията автоматично води до културен разцвет. Напротив, много велики произведения на изкуството са създадени в условията ако на на тоталитарни, то поне на авторитарни режими. Историческите превратности понякога също благоприятстват литературата и изкуствата. Из интервю на големия албански пистале Исмаил Кадаре (препоръчвам книгите му, има някои в български превод):

„Има ли културна криза днес в Европа, в Албания и ако има, какъв е лекът за нея според Вас ?

Според мен не бива да се отъждествява моралната криза, която е съвършено очевидна, с някаква литературна криза. Хората объркват моралните и литературните кризи. Литературата е нещо, което се ражда и умира във всякакво време. Може да е време на морал или на аморалност, литературата не се интересува от това. Литературата не върви паралелно с успехите и неуспехите на народите, нито с икономическото развитие или друго еманципирано развитие, тъй както не е предопределено литературата да върви с демокрацията или да върви с тиранията. Може да съпътства и едната, и другата. С други думи литературата си има свои пътища, които понякога са противоречиви. Затова моралната криза по никакъв начин не бива да се обърква с криза в литературата. Не бива да се разсъждава така, особено в бившите комунистически страни, които вече 15 години са излезли от диктатурата. Да не забравяме, че това е много кратко време за литературата и не може да служи за отправна точка нито в положителна, нито в отрицателна посока. Това е един много кратък откъс време, който не дава основание нито за оптимизъм, нито за песимизъм.”

Ако Хеопс беше демократ, нямаше никога да построи пирамидата си. Разходите по нейното изграждане вероятно са съсипали Египет, затова след него вече никога не се строят толкова големи пирамиди. Версай, Сансуси, дворците в Петербург и т.н., на които днес се удивлява цял свят, също не са продукт на демократични режими. В романите, приказките, оперите, балетите и т.н. най-често се говори за царе, царици, принцове и принцеси, не толкова за парламенти и избори. До днес вниманието привличат сватбите на аристократите, не на синовете и дъщерите на министър-председателите. Демокрацията не произвежда пирамиди, дворци и замъци, а еднофамилни къщи с градинки отпред, които определено не са архитектурни забележителности и от които след време не остава нищо. Въпреки всичко демокрацията, разбира се, е за предпочитане пред всякаква друга система.

Ангел Грънчаров каза...

Ако се опитате да осмислите термина "култура", тогава съвсем няма да посмеете да твърдите, че Америка била едно "културно джудже". А щом го твърдите, значи съвсем не си давате сметка какво е това "култура" :-)

Анонимен каза...

Както и да определяме и разглеждаме културата – тясно или широко – ясно е, че Америка не може да се сравнява в културно отношение с Европа. Безсмислено е да се спори по този въпрос. Самите американци са наясно с това и даже страдат от известен комплекс за малоценност спрямо европейците. Америка има своите културни постижения, но те са основно в областта на масовата култура – филми, джаз, рок и поп музика. Разбира се, пунктуално и там се срещат големи имена, между другото специално във философията се сещам за слабо известния, но много голям мислител Чарлз П(и)ърс. (Иначе всички знаем за Джеймс, Дюи, Сантаяна и пр.) Както и да оглеждаме нещата, в американската култура няма да открием имена, съпоставими с Шекспир, Достоевски, Севантес, Данте, Кант, Бах, Бетховен и т.н.

С това не искам да кажа, че американците са някакви малокултурни варвари, на които ние изтънчените европейци трябва да гледаме с презрение. Лошото е обаче, че американската масова култура ни залива непрекъснато и задава тон на простотията по цял свят.

Важно е да отбележа също така, че в случая говоря само за културата. Нещата са малко като в любовта. Да си влюбен в някого не означава непременно да не виждаш недостатъците му. САЩ са велика демокрация, но, разбира се, не без кусури и дефицити. Няма съвършено общество. А иначе Америка си остава опора и гарант на демокрацията и демократично мислещите хора по целия свят. Без Америка светът веднага би станал плячка на антидемократите начело с „културните” Русия и Китай. Но това е друга тема.

Ангел Грънчаров каза...

Не става сума да това... впрочем, да запитам: а от колко време съществуват Съединените щати?! А от колко векове съществува Европа? Това нещо да Ви показва?! Когато сравнявате културите на САЩ и Европа, си дайте сметка и за тия прости дадености, които говорят - и значат! - много...

Анонимен каза...

Ама аз горе го казах, че САЩ са млада държава: "Но за оправдание на американците можем да кажем...че Америка... е съвсем млада нация." и това е поне част от обяснението. Може би след 1000 години ще е различно и американците "ще наваксат". А може би след 1000 години България или Дания или Черна гора ще са водещите държави на свта. Иначе нямам абсолютно нищо против Америка, но имам много против Русия например.

Анонимен каза...

Из статията на съветския дисидент Лев Наврозов „Смъртта (умирането) на западната култура”

http://archive.newsmax.com/archives/articles/2004/5/13/172331.shtml



„През 1920 Освалд Шпенглер, математик по образование, музикант по призвание и последният голям германски философ, става световноизвестен след публикуването на книгата „Залезът на Запада”, по-добре преведено като „Смъртта на западната култура”...(Между другото може би най-точният превод на „Der Untergang des Abendlandes“ би бил „Загиването на вечерния свят”, т.е. „Загиването на Запада” (Изтокът е "утринният свят" (das Morgenland)).

Шпенглер споменава големите композитори на 18 и 19 век като Скарлати, Бах, Глук Хайдн, Моцарт, Бетховен, Лист...”Къде са големите композитори на 20 век?” е неизбежният въпрос...

От 30 години слушам класическата радиостанция на Ню Йорк Таймс. Самата фраза „класическа музика” щеше да е невъзможна в Европа и Русия през 18 и 19 век. Представете си концертите на Бетховен да се обявят като концерти от класическа музика. Тогава не е имало класическа музика като контраст на поп музиката.

Станцията на Ню Йорк Таймс излъчва „класическа музика”. Един съвсем минимален процент от американците слуша класическа музика, останалите поп музика. Ако случайно завъртя малко копчето... на радиото, потъвам в кошмар от стотици или хиляди „поп” радиостанции, по които се крещи, бие, чука и реве като сред примитивните племена от каменнта епоха на неандерталците...

Поп „културата” е станала културата на „огромното мнозинство от американците” и е на път да погълне класическата музика..., защото „поп музиката” не изисква образование, духовно напрежение, разбиране...”



Същото казва и пианистът проф. Атанас Куртев – че просташката масова култура е на път да завладее света. И ще добавя от себе си: за съжаление тон на тази простотия дадоха англосаксонците и най-вече американците.

Анонимен каза...

Разказът на един американец в Европа

http://www.cultureinside.com/84/section.aspx/55/

ЕВРОПА Е ВСЕ ОЩЕ ЕВРОПА И НЕЙНОТО СЪРЦЕ Е КУЛТУРАТА

Постиндустриална Европа: много промени, но културата все още е в центъра

През последните 20 години много пътувах в Европа, най-често служебно. Години наред веднага след пристигането ме обземаше едно и също впечатление - че вече не съм у дома, а на съвсем друго място. Отчасти това се дължеше на присъствието на историята, старите катедрали, големите оперни театри и музеи и остатъците от големите войни. Всичко това, съчетано с многоезичието и типично европейските моди създава у повечето американци чувството на друг свят...Дори когато американските фирми за бързо хранене проникват все по-дълбоко в еверопейските градове и начинът на живот в Европа се американизира все повече, ...характерната европейска култура си остава различна...Културата в Европа е централна. Присъствието на музеи, галерии, концертни зали и театри е много по-очевидно в европейските градове, отколкото в САЩ. Наистина в Ню Йорк се вижда музей до музей, но извън Ню Йорк и още няколко града като Чикаго има много по-малко културни атракции, от които човек може да избира. Дори вторият по големина град Лос Анджелис може да се похвали само с няколко музея с различно качество. Средно големите градове в централната част на САЩ в най-добрия случай имат една или максимум две културни институции...Дори микроскопичният Люксембург беше куктурна столица на Европа – подобно нещо би било немислимо за град с такава големина в САЩ.

Освен това е Европа има по-голямо уважение към високата кулура, отколкото в САЩ. Наистина американците прекарват днес повече време в музеи и концертни зали, но Америка няма нищо, което би могло да се сравни например с Берлин с неговите многобройни опери и оркестри. (Между другото причината за богатия културен живот на Берлин е някогашното разделение на града. Източен и Западен Берлин си имаха свои културни институции и след съединението броят им, така да се каже, се удвои. Бел. на прев.)...Следва да се обърне внимание и на факта, че европейският химн е „Ода на радостта” на Бетховен, докато американският химн ”Star Spangled Banner” почива на стара пиянска песен...