Този израз го чух вчера на площада в село Еленово, Новозагорско, където в момента се намирам - и, така да се каже, си почивам (е, и работя, ала това е отделна тема). Минахме по площада, по който кротко си пасяха кокошки, пилета, пуйки. Жега, задушно, пълна тишина, абе идилия, какво да говорим повече.Та там, на нагорещения от слънцето площад, моят приятел, брат на жена ми, се срещна със свой познат, младеж на 22-23 години. Ръкуваха се, и той, както е обичайно в такъв случай, го попита:
- Как е, малък?
А оня млад човек направи една гримаса и отговори:
- Остави, не питай. Тук, както виждаш, е пълна турбоселянтия! Не просто селянтия, а турбо такава!
Младежът, дето каза това, изглеждаше интелигентен и напълно съвременен, от т.н. интернет-поколение (след това се оказа, че двамата познати поддържали контакт и по интернет). Учел в Пловдив. Явно по тия причини оценява атмосферата в селото като такава. А на мен, кой знае защо, ми харесва, чувствам се чудесно.
Дали пък не съм станал "турбоселяндур" щом толкова ми хареса тия дни да живея на село? И то не какъв да е турбоселяндур, а душевен такъв - което, изглежда, е най-лошото...
1 коментар:
Това деление на уж културни „граждани” и прости „селяни” го има навсякъде по света. В традиционно селските балкански общества то е още по-гротескно, защото там гражданите са вчерашните селяни. Но всъщност навсякъде изметът на обществото се е събрал и концентрирал тъкмо в градовете и именно там е турбоселянтията, а не на село. Разбира се, на някои млади хора на село им скучно и тъпо, защото там наистина ги няма просташките и примитивни градски развлечения, но скуката не бива да се отъждествява със селяния. В България по исторически причини няма родова аристокрация, но да не забравяме, че аристократът по дефиниция е крупен земевладелец ОТ СЕЛО. Няма „градски аристократи”, макар че понякога се твърди, че София или Пловдив например имали „аристократични квартали”. Това е самопротиворечиво. Между другото в западноевропейските общества тъкмо „простите селяндури” са консервативно настроени и гласуват за десните партии, а „умните и културни” граждани масово подкрепят левите.
При определени обстоятелства животът на село определено е за предпочитане. Разбира се, на младини е хубаво „да се види свят”, но пермaнeнтният живот в града си е наистина голям стрес. За съжаление светът все повече се урбанизира, макар че напоследък в постиндустриалните общества тук-таме се наблюдава известна обратна миграция към някои по-малки общини.
Публикуване на коментар