Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 30 август 2010 г.

Духът на България ни зове да се върнем при корените на държавността си – конституционната монархия, коронованата демокрация

Република или монархия: ето един основен въпрос на държавното устройство, който е от принципно значение и който пряко е свързан с народностната традиция, идеща от вековете. Нека затова накратко да опишем държавните форми, които животът и историята са ни дали – и между които само частично можем да избираме, търсейки най-добрата, най-подходящата за съответната страна (защото за дадената традиционно вкоренена държавна форма са дали своя глас и живелите преди нас, поколенията, които са създавали и живели в държава много преди нас изобщо да ни има!).

Това е особено важно за разбирането в страните, в които държавният живот е объркан заради своеволията било на комунистическия тоталитаризъм, било на една корумпирана и самозабравила се политическа класа: България пък е страната, в която и двата фактора на слабата, неефективно действащата държавна власт са налице.

Държавата може да бъде или монархия, или република, тези две държавни форми притежават основни различия, които в повечето случаи са решаващи за състоянието на държавния живот, а също и за нравствеността на политиците.

Монархията се опира на принципа на трайното единство, на континюитета (непрекъснатостта) да държавността и този на надпартийността: монархът не е политическо лице, неговата власт е пряко дадена и завещана от народа като цялост и независимо от партийните разслоения, той символизира нацията и е персонификация на народностния дух, който не може да бъде оставян на ограничеността и пристрастността (капризите) на партиите.

Властта на държавният глава – кралят, царят – се предава по наследство в неговото семейство (династията) и не зависи от колизиите на партийното "приемане" и "предаване" на законодателната, изпълнителната и дори съдебната власт, т.е. предполага трайност, стабилност, непоклатимост и дори достолепие на държавата, която според понятието си, трябва да бъде "държана" от едни и същи ръце. (Многото ръце, посягащи периодично към висшата власт в държавата, при това чрез "наддаването", "гъделичкането" на политическите страсти, чрез безпардонната демагогия, внасят момент на крайна нестабилност на "държавния кораб", периодично сменящ своя курс според приумиците на случайни политически лица, а това е фактор, на който не всяка нация може да издържи!)

Монархът (а това наименование иде от гръцкия израз за едно начало!) подобно на бащата в семейството, има един единствен интерес: в неговия дом (държавата като цяло) да царува мир, спокойствие, просперитет и благоденствие на поданиците, което е предпоставка наследникът да получи стабилно наследство. Тук благоденствието на цялата нация се обвързва органично с благото на едно семейство (династията), което означава доминиране на единен интерес.

Още Тома от Аквино е забелязал най-важното: "Многото по никакъв начин не могат да съхранят обществото, ако то е напълно разделено. Така, за да може да се управлява по някакъв начин, сред многото се търси някакво единство. Понеже няколко не могат да водят кораба в една посока, ако не са единни. Но единни се наричат тези неща, които са сходни на едно… Така че, по-добре е да управлява един, отколкото много, сходни на един.". Партиите, съзнавайки временния характер на "царуването" си, преходния характер на тяхната власт, не могат да имат подобно съзнание: за тях властта е нещо, което трябва да бъде употребено и "изконсумирано", т. е. принципът тук е "след мен и потоп…".

Монархиите, според конституцията, биват парламентарни и конституционни, като това означава, че или парламентът "държи цялата власт" (включително и контрола върху правителството) – при парламентарната монархия – или пък че монархът притежава конституционно уредени пълномощия по отношение и на трите власти, олицетворявайки върховното единство на държавната власт – при конституционната монархия. (Абсолютната монархия е отживяла времето си, тъй като съдържа несъвършенство и предполага сериозни рискове за нацията.)

Накратко казано, при парламентарната монархия кралят (царят) е само символ и персонификация на нацията, на народностния дух, гарант на традицията и морален авторитет, който единствено с факта на съществуването си "озаптява" склонните към самозабравяне политици. При конституционната монархия кралят (царят) освен всичкото това е и носител на реални пълномощия по функционирането на властта и държавността, които в определени моменти могат да се окажат решаващо средство за поставяне на бариера пред партийния монопол върху властта, пред домогванията на партиите към безразделно господство. Това, че след заграбването на властта от комунистите – винаги по неконституционен път! – първата им грижа беше да ликвидират монархията като главна пречка пред тяхното всесилие, е показателно: монархията, особено конституционната, никога няма да допусне накърняване на общия народен интерес в угода на партизанските апетити за хегемония.

Монархът като живо въплъщение на народния суверенитет – царят е суверен – слага преграда пред опитите на партиите да говорят от името на народа, стремейки се да надскочат, винаги неуспешно, впрочем, партийната си ограниченост; партия, повтарям, означава "част", тя никога не може да олицетворява цялото, докато царят може, нещо повече, това е основният смисъл на съществуването на монархията.

Накрая, царят е подготвен за своята мисия да бъде обединител на нацията, държавното ръководство е особен "занаят", който не може да се осъществява от всеки: това, че встъпването на престола на наследника е неизбежност, за която той трябва да е на длъжното ниво, го предопределя за мисията да бъде държавен глава със съответната професионална годност. Най-важното и незаменимото е това съзнание за мисия, с което живее и се подготвя наследникът, и което, по обясними причини, не може да съществува при политическите лица, овладени от амбицията да станат "президенти на републиката" (но бидейки все пак белязани с белега на случайността: ако един бъдещ президент още преди това заяви, че искал да стане президент и се е подготвял за това от "най-ранна възраст", то това би било възприето просто като… психиатричен феномен!).

Не трябва да се подценява този момент, държавното ръководство не е нещо, което всеки може да прави, за което не се иска най-сериозна подготовка: не може да си се подготвял, например, за… адвокат по бракоразводните дела (или пък за най-скромен философ-марксист!), и в един момент да се почувстваш готов да правиш всичко, в това число и най-трудното, ръководството на една нация. Държавният глава по дефиниция е върховен главнокомандващ на войската (и гарант за нейната надпартийност): бъдещият цар получава военно образование, което спасява професионалния престиж на военните, на генералите (за които би било най-сериозно унижение един профан във военните дела да е техен най-висш началник!).

Държавният глава представя страната пред света, в отношенията с другите държави: царят е подготвен и за тази длъжност, докато е наследник той – знаейки за отговорностите, които след време ще поеме – получава най-солидна подготовка по дипломация, по международно право и междудържавни отношения, история и пр. Царят има отговорности във вътрешната политика, в отношенията с партиите, той е подготвен и в тази област (икономика, политика, право, психология и пр.); царят има отговорности и по съдебната власт, той е подготвен и за това.

Всичкото това означава, че царят не може да е сляпо зависим от "съветници": да бъде съветван един невежа (както често се случва при президентската институция!) е неблагодарна и неблагонадеждна работа и т.н. Оказва се, че държавен глава при монархията в никакъв случай не може да стане случайно политическо лице, това, че царят е независим от партиите, е решаващото в национално отговорното изпълнение на неговите задължения. Следователно монархията не е "отживяла" времето си държавна форма, напротив, тя има ред безспорни предимства, които трябва да се вземат предвид особено в страните, които са в перманентна държавна криза – България е в такава криза повече от 50 години, съвпадащи точно с установяването на "републиката" от комунистите през 1946 г.

Републиката - Левски през миналия век е употребявал думата като синоним на демокрация, не като държавна форма! - се отличава от монархията по това, че държавният глава е периодично избиран (пряко или непряко от народа) докато пък монархът е избиран от народа непрекъснато. Президентът губи доверието на избирателите си обикновено за един-два мандата (през които обаче властта му е гарантирана, независимо от промененото становище на нацията!), докато монархът може да го загуби всеки ден, и затова е длъжен да го пази като нещо най-скъпо. За "висшия чиновнически пост" в републиката се състезават партийно подкрепени кандидати, и то лица, които (за да достигнат до положението все по-ясно пред очите им да се… "замержелее" възможността да стават "олицетворение на нацията"!) е трябвало да направят толкова много сделки със своята съвест, че в края на краищата са загубили правото да се ползват с особено уважение. Политикът, който за себе си уверено твърди (преди кандидатурата му да е подкрепена от неговата партия) че ще става… президент, е не нещо друго, а отново… "психиатричен феномен": за да е сигурен в това, то това означава, че е направил толкова много сделки с влиятелните лица в неговата партия, че вече просто не заслужава никакво доверие – заради "разиграването" на "политически покер" по повод на самата държава. (Общо взето в партиите политиците се учат на това да бъдат… велики интриганти!)

Когато такъв заеме най-висшия пост, предмет на потайните им мечти, те са така обременени с дефектите на доскорошното си партийно битие, че никой не трябва да вярва в способността им магически да се преобразяват (вероятно за една нощ!) в… "надпартийни обединители на нацията". Поради всичкото това президентите на републиката обикновено са неподготвени за беззаветно служене на държавата и нацията, поради което се обкръжават със "съветници" и "експерти" (за които никой избирател не е гласувал, но които обикновено имат решаващо влияние върху решенията на президента, при това отново… партийно обусловени!) и това е предпоставка за безкрайно много игри със съдбата на народа.

Така "предимството" на републиката (избираемостта на президента!) се превръща в своята пряка противоположност, в непоправим недостатък: случайни и нелегитимни лица започват да влияят върху решенията на държавния глава, което в никакъв случай не бива да бъде допускано (а интересът на нацията и държавата става нещо, за което никой не мисли!). На всичкото отгоре семейството на президента, неговия род, приятелите му, ония, на които държавният глава е безкрайно задължен за услуги в доскорошното му битие на "амбициозен политик", партийните му "другари" и пр. се превръщат мигом в жадна за облаги "свита", която бърза да задоволи ламтежите си докато президентът е на власт (знае се, че той е президент "до време", а това време трябва да се… "оползотвори"!).

Когато мандатът на президента е изтекъл (тук отново, видяхме, действа принципа "а след мен и потоп…"!), на мястото на тази вече позаситила се "свита" идва нова гладна компания от обкръжението на новия "избраник на случая", която също така лакомо се намества на "държавната трапеза", считайки се за длъжна да се възползва от "късмета" на своя човек – докато е… нейното време. По този начин републиката – това историята прекрасно е потвърдила, а действителността всекидневно препотвърждава! – носи в себе си неотстраними дефекти, тя развращава "политическата класа", която не вижда предел във властническите си домогвания, във възможностите си за безразделна хегемония в държавата, за своеволия, които могат да съсипят живота на нацията – ако не са спирачките на демократичната традиция и култура (но в някои страни – като нашата – такива липсват!).

Оказва се, че републиката по начало е морално дискредитирана, тя зависи от чисто субективни основания в много по-голяма степен от монархията, възможностите за произвол и злоупотреба са безкрайно много, а отделните изключения (напр. ген. Де Гол, отличаващ се с високо национално съзнание почти като… монарх, и… кой друг?!) само потвърждават верността на тази констатация.

Републиката бива президентска и парламентарна - и е спорно само това коя от двете е по-лоша от другата. Президентска република е тази, в която президентът има значителна власт (главно като шеф на правителството наред с министър-председателя), тя концентрира прекалено много власт в ръцете на случайни "щастливци на… случая" с всичките рискове от това (добрите демагози обикновено са най-лошите управници!).

Парламентарната република пък предава прекалено много власт в ръцете на "многоглавата ламя" (партийно определена) на Парламента, това нарушава принципа на разделение на властите (той само формално се запазва!), стъпква другия принцип на единството (президентът е само позьор!), а най-вече оставя държавата на произвола на мнозинството, на управляващата партия. (Ако пък и президентът е "неин", както е обикновено, то тогава злоупотребите са всекидневие, а опозицията смирено чака своя час, когато и тя ще започне да прави същото!). Властта бива подхвърляна от мнозинство на мнозинство, всички си позволяват гръмогласно да говорят от "името на народа", партийните сметки стават водещото в държавата, а изборите се превръщат в подигравка на политиците с избирателите: свободата е изправена пред сериозно изпитание особено в страните без демократична традиция и култура (като нашата).

Ето че след като е спорно коя от двете форми на републиката е по-лоша, в коя "най-добре" изпъкват несъвършенствата на демокрацията, то България категорично избра все пак по-лошата – парламентарната република – тъй като комунистите през 1991 г. ни подариха конституция, която е изгодна единствено на техния произвол със съдбата на нацията. Впрочем, всичко това стана на фона на нерешен конституционен въпрос (Търновската конституция, според която България е конституционна монархия, е незаконно елиминирана от същите тези комунисти през 1946 г., чрез нелегитимен "референдум" и чрез безброй фалшификации на народния вот, при това в условията на чужда окупация на страната!) и при положение, че законният владетел на страната, Цар Симеон ІІ, е жив и здрав.

Парламентът е носител на законодателната власт, правителството – на изпълнителната, а съдът – на съдебната, която чрез институцията на Конституционния съд и по начало е над другите две. Така "разкъсани" и разграничени, трите власти все пак трябва да бъдат примирявани в единството на висшата държавна власт. Затова държавният глава е институцията, която трябва да хармонизира трите власти и да им придава потребната цялост, единството на държавата като "стожер" на живота на нацията.

Доколко с това може да се справи президентът като институция на републиканския режим съобразно с казаното всеки вече може да реши и прецени: вместо единство президентите (особено в страни като нашата!) непрекъснато внасят раздор в тялото и душата на нацията. (Да си спомним П. Младенов с неговата фраза "нека танковете тогава да дойдат!", човекът от село Веселиново Ж. Желев като подставено лице на "партията-кърмилница", който получаваше овации главно от тия, които бяха гласували срещу него, т.е. грубо излъга избирателите си и така доказа подставеността си, П. Стоянов със смешните си "абсолютистки мераци" и с непосилната за неговите възможности като личност роля да бъде символ на цяла една нация, поради което той си остава най-обикновен позьор и т.н. – бъдещето ни под тази форма на държавата е непредвидимо или пък направо жалко (Ж. Ганчев-Петрушев).

Въпросите тук са много, нека да се ограничим с казаното, което, надявам се, ще предизвика по-задълбочени размисли у читателя, който не робува на предразсъдъци, а се стреми да мисли със своя ум. Обърнах внимание на онова, което старателно се заобикаля от "прислужващата политология", която не знае друг интерес от верността спрямо ония, които плащат или пък скоро ще дойдат на власт.

Посочените зависимости действат различно в държавите с различна политическа и държавна традиция, в страните с различно ниво на демократична култура на гражданите и на самите политици. Но принципните дефекти и съответно предимства не могат да бъдат подминавани безкрайно, а при кризисни ситуации могат да изпъкнат и в най-развитите демокрации. Няма държавна форма, която да е "най-добра" за всички до един народи, но онова, което е добро за някои, може да бъде добро и за други; лошото пък за едни може да стане безкрайно по-лошо за други.

Водещото и тук не са "изобретенията" и "разсъдливото премерване" на "минусите и плюсовете", а е единствено националната традиция, приемствеността и историческия път, които отдавна са се произнесли за това какво трябва да бъде. Затова и отклоненията от този исторически път на традиционната приемственост поради фатални обстоятелства, довели до ужасно объркване и забравяне на своите корени, непременно трябва да се преодоляват: за да спрат бедите на народите, които са изневерили на своето национално битие.

За това, че духът на България отдавна ни зове да се върнем при корените на автентичната си държавност – конституционната монархия, коронованата демокрация! – но благодарение на единодушните старания на политиците този повик не се чува или е приглушен, ще стане дума отново на съответното място. Уверен съм, че краят на произволите с българската държавност иде, този край е неминуем, непредотвратим, тук напразни са всички старания.

Всъщност в недрата на народната душа този избор отдавна е направен, което означава, че "формалното признание" е въпрос на време; часът на така чаканото тържество на народната воля неизбежно ще дойде…

(Текстът е откъс от моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие Източниците на достойнството, успеха и богатството), излязла от печат в 2000 г.)


14 коментара:

K.Georgiev каза...

Бях си приготвил един дълъг критичен коментар, но реших да го изтрия и да Ви питам нещо съвсем друго.

Нека приемем, че някак си сте прав и българския народ се убеди още днес в нуждата от монархия. Колко точно власт ще бъде дадена на монарха и кой ще бъде избран за цар на България и как това точно ще помогне това в случая.

Аз не виждам никаква реална полза от такива действия и ако правилно съм Ви разбрал искате да дадем на монарха си значителна власт, с която да контролира партиите в България, което според мен непременно ще доведе до заграбване на властта и диктатура.

Ако пък дадем на монарха само представителни функции както във Вликобритания то абсолютно нищо няма да се промени.

Ако Русия може да си купи германски канцлер то определено ще може да си купи и български цар или поне да го постави в така позиция, в която е в момента Първанов.

Къде е огромната полза от монархията тогава ?

Ангел Грънчаров каза...

Обърнете се назад в историята ни и сам ще си отговорите на въпроса. Защо Стамболов доведе Фердинанд? Оставете глупостите на марксистката историография, опитайте се сам да осмислите нещата. Цар Борис Трети поема всички тежести на управлението не заради властолюбие, а поради историческа необходимост и съзнанието за държавнически дълг в тежък за страната момент. Мен лично много ме съмнява дали България изобщо щеше да я има ако Стамболов не бе довел Фердинанд. Щеше да има Задунайская губерния. Кой, впрочем, изгони Батемберг? Не вярвам много същите да са обичали Фердинанд; но не можаха да го изгонят (той си тръгна сам след 31 годишно царуване), а България остана. Ролята на Фердинанд в българската история тепърва ще бъде оценена. И на монархията изобщо. Понеже от тия републукански-марксистко-комунистически митологии и фалшификации ние сме може би единствената страна в света, която, реално погледнато, няма история. Имам предвид историята от последните два века...

Впрочем, не Ви ли смущава това, че републиката (аз я пиша "республика") ни е най-драгоценен дар от комунизма?!

K.Georgiev каза...

Ако трябва да затрием всеки плод на комунизма, то моля скъсайте си дипломата и я изгорете публично, защото сте дело на комунистическата образователна система.

Аз съм се връщал доста назад в историята. Като се върнем повече от 200 години назад та чак до началото на човешкото общество с хилядолетия монарсите са управлявали с бич и всички са им били роби. Никаква свобода никакъв просперитет.

Идеята за монарх с ограничени права е много пухкава и хубава на външен вид, но истината е, че при първата сериозна криза Конституцията ще отиде в коша и монарха ще изземе пълната власт над хората и нищо не може да го спре, дори ще бъде аплодиран.

Забравете тогава за скъпоценната си свобода и правата дадени ви в Конституцията и Бога.

Идеята ви за монархия в България е абсурдна при сегашните условия. Трудно е дори да си представим кой ще заема престола и каква власт ще има.

Всеизвестния Симеон Втори като вкуси малко власт се омаскари зорлен. Дойде,набързо налъга наивните, направи един куп поразии и си замина у дома. Предаде българския национален интерес, предаде българския народ и предаде рода си като се съюзи с хората изритали го срамно от страната. Никой не може да ме убеди, че този изкуфял дъртак би бил добър цар, при положения, че първото нещо, което направи бе да се съюзи с Доган и ДПС.

Щом повечето развити страни се справят забележително добре и като републики, то не виждам никакъв проблем и ние да ги последваме.

Но нека в интерес на дискусията приеме, че от утре ставаме монархия. Точно каква власт ще дадем на царя и кой ще е той?
Какво ще го спре когато му дадем достатъчно власт за да се противопостави на своеволията на различните партии да не започне авторитарно управление ? Има ли някаква гаранция освен честната му дума?

Ангел Грънчаров каза...

Аз не съм "дело на комунистическата образователна система", заблудили сте се нещо. Аз съм дело на... самия себе си, колкото и да се струва странно това за един човек, който, както си личи, няма длъжното уважение към свободата на личността.

Но както и да е, липсата на аргументи обикновено води до нападки към личността на опонента. От забележките Ви съдя, че даже не сте чели текста, върху който дискутираме, което прави дискусията безпредметна.

Поставих тази тема за предимствата на монархията, воден единствено от уважение към истината. България в своята 1300 годишна история е била монархия и само от 65 години е република, като периодът на републиката съвпада с най-злощастния период от българската история. В тия повече от 1200 години история България е преживявала периоди на забележителни триумфи и разцвет. При републиката сме преживявали само горчивини, беди, страдания, унежения - и още ги преживяваме, ала вече, както си личи, сме претръпнали и сме станали безчувствени. Загубили сме си достойнството като нация, щом като не уважаваме историческия дух на нацията.

Тези факт и аргументи трябва нещо да говори на ония, които питаят уважение към фактите и мисленето - и не страдат от коварни предразсъдъци, плод на едно митологично, марксистко-комунистическо възпитание и образование.

Ангел Грънчаров каза...

Впрочем, изказването Ви

"Аз съм се връщал доста назад в историята. Като се върнем повече от 200 години назад та чак до началото на човешкото общество с хилядолетия монарсите са управлявали с бич и всички са им били роби. Никаква свобода никакъв просперитет."

показва единствено най-крещящо непознаване на фактите и неуважение към историческата истина.

K.Georgiev каза...

Във вашата история явно България се е радвала на 1200 години просперитет. В моята история на България обаче има безсмислени кръвопролития, тирания, мизерия и глад, десетки поражения, пълен крах на държавата и робство. Това далеч не може да се сравнява с щетите от комунизма колкото и големи да са те.

Историята ни е наситена с победи и загуби, но обикновения човек винаги е бил просто собственост на владетеля, с която той се разполага както намери за добре. Един ще се грижи за народа си, както за своите деца, друг ще ги таксува до пълна мизерия за да се обогати, а трети ще ги поведе на заколение в кървава битка за парче земя и повече власт. Единствената свобода, която са имали хората тогава е да грабнат вилите и да вдигнат въстание като им дойде до гуша.

Несъгласните са били отстранявани, пращане в заточение или пък изгаряни на клада. Историята за изкланите болярски родове още държи влага.

Свободата, на която се радваме сега е изключение от правилото и е нещо съвсем ново в историята. Никога преди при положение, че монарсите са имали всички удобства за да се грижат бащински за народа си, хората не са се радвали и на част от свободите, които имаме днес. Те са последствие от повсеместното отхвърляне на абсолютната власт на монарха и преминаване към някаква форма на демократично управление.

Концентрацията на власт в една личност непременно води до заграбване на пълната власт. Въпрос на време е това да се случи.

Разбрах, че искате някаква форма на ограничена власт на монарха. До тук добре, но ако монарха няма достатъчно законодателна власт, той не може да се противопостави на политическите партии и има само представителни функции, а ако пък му се даде властта да се наложи над различните партии той лесно може да заграби властта и тогава само можем да стискаме палци, че правата и свободите ни няма да отидат в коша заедно с конституцията.

Вие сте дело на самия себе си, но дипломата ви е плод на комунистическата образователната система- скъсайте я и я изгорете и тогава ще погледна сериозно на тезата, че републиката ни е наследство от комунизма и следователно трябва да се замени с нещо друго. По вашата логика излиза, че трябва да унищожим всички завещано ни от комунизма, защото е лошо.

Доколкото аз виждам половин Европа е с републиканска форма на управление подобна на нашата и процъфтява, а ние баталясваме. Моя извод е, че не е във формата на управление проблема и смяната й няма да го реши.

Ангел Грънчаров каза...

Съзнанието Ви е пълно с идеологически митологии, нямащи нищо общо с историческата истина. Няма смисъл да се спори на тази основа, понеже всеки сам трябва да възпита у себе си стремеж към истината, не към лъжата.

Виждам, че моята диплома тормози и терзае много хора, независимо различията помежду им; моята диплома има чудодейното свойство да обединява в мислите, в копнежите даже и крайните комунисти (които ме атакуват заради "непризнателността" ми към комунизма и "Партията", която, видите ли, ми бил дала образование!), така и крайните антикомунисти, които пък ме атакуват, както виждате, заради това, че съм бил "плод" на комунистическата образователна система. За да внеса мир в душите и на едните, и на другите, смятам в най-скоро време да организирам публично изгаряне на моята диплома, което ще доведе до пълна победа на обединените сили на комунизма и антикомунизма над моята многострадална личност...

Г-н Георгиев, комунистите навремето се гавреха с нас като ни тероризираха със своята ужасна "образователна система"; в съпротива спрямо нейните изисквания и догми, спрямо нейния тотален натиск и тормоз, някои от нас все пак не рухнаха, не станаха жалки тъпи комуноиди като мнозинството, а устояха на терора над нашите души, над нашите личности.

Устояхме, за да могат такива като Вас сега да се гаврят отново над нас като този път грехът ни е, че сме устояли, че не сме се предали, че не сме станали прости продукти на комунистическото образование.

Усещате ли сега какво всъщност правите? Доволен ли сте от стореното?

K.Georgiev каза...

Вие искате да унищожите съвременните устои на България, а ме съдите, че Ви моля преди това да си изгорите дипломата, защото както едното така и другото са по някакъв начин наследство от комунизма?!

Аз не искам да си изгорите дипломата, а да видите колко парадоксално е твърдението, че трябва да унищожим републиката щото е плод на комунизма.

Радвам се, че живеем в такива времена, в които спокойно можем да се "гаврим" с другите и има сравнителна свобода на словото. Ако думите ми или тези на някой друг са били прекалено силни можете да си търсите правата в съда или да ми отвърнете със същото, което между другото елегантно правите.

Аз се имам за разумен човек и ако видя сериозни аргументи ще си променя мнението. До сега не видях сериозни аргументи, че точно монархията ще ни спаси. Да може да реши някои проблеми, но ще създаде нови.

Ако съзнанието ми е пълно с идеологически митологии моля просветете ме. Кажете ми истината, посочете ми източниците си, докажете ми, че греша.

Нахвърляхте няколко положителни черти на монархията, после няколко отрицателни на републиката и готово. Да живей монархията в България! А на практика как стои въпроса въобще не споменавате. Нито дали е възможно, нито как би се реализирало...

Любимия Ви царски син се оказа просто жалък национален предател, който за Ваш срам се съюзи с омразните Ви комунисти и разграбваше страна 8 години. Някак си самото стъпване в България го разврати според Вас... И Вие ми предлагате този предател за доживотен монарх?!!! Моля ?! Ще ме извинявате ама това си е национално предателство.

Виждам, че текста е публикуван през 2000та година. Ами ако наистина бяхме избрали Симеон за цар тогава? Идеята, че някак си родната действителност го е развратила е абсурдна. Той е аристократ, мъж на възраст с твърди принципи и ценности. Не можете да ме убедите, че някак си 2 месеца в България са го превърнали зорлем в предател.

Вие ако бяхте на негово място щяхте ли да се прегърнете така сладко с ДСП и БСП? Едва ли. Той също не трябваше да го прави. Ако хората Ви бяха послушали сега щяха да имат за цар един обикновен предател както тези в парламента в момента. Сега поне е изритан от политиката предател. При монархическо управление щеше да е доживотен предател.

Да сложите конституцията на САЩ за колаж на тази статия си е гавра. Едва ли има по анти-монархично настроена нация от американската. Конституцията на САЩ е пълното отрицание на монархията, защото създателите и са европейски преселници избягали от тираничните монархически режими в Европа.

Защо не вземете пример от САЩ, а трябва да се връщаме към миналото вместо да се поучим от грешките си? Къде ни доведе то? Къде са великите победи на България? Половината си история сме прекарали в робство - това ли е голямата ни гордост или от всичко трябва да изкараме само големите победи и върха на развитието си? И какво следва след пика- рязко падение. Същите родове донесли големите победи са отговорни и за големите падения. Вие обаче искате да виждате само победите явно.

За всяка процъфтяваща страна с монархическо управление ще Ви покажа такава с републиканско и историческото наследство изобщо не е определящо, защото до скоро цял свят е бил под монархическо управление.

Както сам пишете "Водещото и тук не са "изобретенията" и "разсъдливото премерване" на "минусите и плюсовете", а е единствено националната традиция, приемствеността и историческия път, които отдавна са се произнесли за това какво трябва да бъде."

До тук с разсъждения и доказателствата. Традицията е по-важна явно, не "стремежа към истината".

Ангел Грънчаров каза...

Обвинявате ме, че искам да разруша държавните устои на България? И какво, според Вас нямам право на мнение и на позиция? Какво, трябва да бъда арестуван за рушене на държавните устои - това ли искате да ми кажете? Не разбирам Вашия плам, с който ме обвинявате. Имах значително по-високо мнение за Вас.

Точно държавни устои липсват на съвременната държава; една държава без нейните субстанциални държавни устои, плод на историческата традиция, е нестабилна държава - точно каквато е нашата държава. Моята позиция е, че в държавния строй на България трябва да се въведе елемент на стабилност, на историческа традиция, на историческа субстанциалност - и това е монархическият институт. Обосновах какво ще даде това на страната. Обосновах кои са неотстранимите недъзи на държавния ни строй сега. Това, че не сте мислили по проблема си личи от пръв поглед в очите на специалиста. Мнението Ви е резултат на емоция, не на мисъл.

Благодарение на което избихте в нападки даже срещу моята нещастна диплома, която трябвало да бъде унищожена, понеже била наследство на комунизма. Ами унищожете своята си диплома, щото е наследство на посткомунизма, а той е не по-малко недъгав от комунизма!

Моята диплома пък е издадена от един университет на световно ниво, какъвто е Петербургския, и това няма нищо общо с комунизма. Искам да доведа до Вашето сведение, че Петербургския университет не е създаден от комунисто-болшевиките. Също така самият Петербург не е създаден от Ленин, както най-вероятно си мислите. Следователно моята диплома няма нищо общо с комунизма. Успокоихте ли се сега? Пийнете една студена вода и погледнете на живота с нови очи :-)

Анонимен каза...

Коментари

1.
Lissa_waw
4 дена

Франзуците, които са живяли векове с крале ще трябва да са полудели щом се гордеят с Републиката си, която шеста година поред е номер едно в света като най- добро място за живеене и най- социалната държава...Там, никой не си задава въпросът монархия или Република. Тази страница от историята е затворена и хората живеят в настоящето и с поглед в бъдещето.

2.
marystaneva
3 дена

3.
aig_db
3 дена

Lissa_waw , французите обаче никога не са страдали от комунизма както ние сме страдали. Ние сме бедни тъкмо заради комунизма, а французите не са простперирали единствено заради републиката си, щото и англичаните не са зле - знаеш го много добре. Както и да е де, нещата са важни и сериозни, но често хората у нас се езказват по теми, по които изобщо не са мислили...

4.
Lissa_waw
3 дена

Ачо, няма нужда да мисля чак толкоз много върху неща, които вече са измислени отдавна от други, по- умни от мен. Малко му е на тоз народ, че издържа 240 хрантутника в Парламента, че да му типосаме на джоба и една царска фамилия, че хептен да прокопса...нели опитахме от медеца на лъжеца, Негово Величество Мадридският Мошеник, когото без малко да осъдят в Италия по време на мандата му.

5.
aig_db
2 дена

А знеш ли колко милионеца ни струва ˝другарят Президент˝? Понеже сме скъпи на триците, а евтини на брашното, затова сме я докарали дотука...

6.
marystaneva
2 дена

И кого ще турим за цар?

Анонимен каза...

7.
aig_db
1 ден

Ний си имаме цар. Щар не се ˝туря˝ току-така. По Конституция нещата се развиват така: Симеон, неговият първороден син, първородния син на неговия първороден син...

8.
aig_db
1 ден

Ний си имаме цар. Цар не се ˝туря˝ току-така. По Конституция нещата се развиват така: Симеон, неговият първороден син, първородния син на неговия първороден син...

9.
Lissa_waw
1 ден

За щастие на българският народ в тегобата му- първородният му син е в кома, а другият е съветник на президента на Републиката...Който, където иска да се връща, аз вървя само напред.

10.
aig_db
1 ден

Ей затова като народ доникъде не стигаме: всеки се мисли за нещо много повече от народа си даже!

11.
aig_db
1 ден

А народът - народът на България не сме само ние, дето сме живи още сега, той включва всички живели някога поколения и хора по нашите земи - отдавна е решил, че монархията е спасителната държавна форма за България...

12.
marystaneva
1 ден

Господин Грънчаров, не мога да Ви позная! Да не сте се скарали с Командира?

13.
Lissa_waw
1 ден

Ачо, ти да не си пропуснал оня кратък исторически момент, когато лично Царят прие да бъде премиер министър на Републиката в коалиция с комунистите, а синът му е съветник на агент.- доносника от ДС- Гоце...у нас всичко е Пародия...И не смятам себе си виновна за действията на ДС, БКП и ченгенетата им.

14.
aig_db
1 ден

Едва ли има някой, който по-безпощадно от мен да е писал за грешките на Симеон. Но това не поколеба моите монархически убеждения. Добър или лош, Симеон е такъв - и той е нашият цар. Каквито сме ние, такъв ни е и царят. Царете не са вечни, ала какво ли ще стане, ако ний, народът, вечно си останем все същите...

15.
Lissa_waw
около 4 часа

И аз като Левски да река:˝ Нам не ни требе цар!˝... Няма как хем да тачиш Ботев и Левски, хем да да ти е мила монархия.

16.
marystaneva
38 минути

Lissa_waw ,

17.
aig_db
около минута

Да, ама приятелят на Ботев и на Левски, именно Стамболов, доведе и тури на престола княза (царя) Фердинанд, нали? Което подсказва, че за доброто на България и Левски, и Ботев, ако да биха могли, ако да биха били живи, щяха също да установят монархия!

K.Georgiev каза...

Няма смисъл да спорим срещу личните Ви убеждения, тъй като никой не може да промени това, в което искрено вярвате.

Щом сте стигнали до фазата да тълкувате думите на Левски за чиста и свята република като просто призив за демократично управление, значи няма смисъл да спорим повече. И Левски да стане от гроба едва ли ще Ви разубеди, а да признаете, че не сте съгласни с виждането на Апостола явно не искате открито да кажете.

Монархията не е сребърен куршум за всичките ни проблеми. Никога не е била няма и да бъде. Нищо няма да се промени, докато начина на мислене не се промени в България, а за да стане това трябват много усилия и време.

Ангел Грънчаров каза...

Кой по-добре разбира Левски е спорно; ако желаете прочетете моето "Писмо до Левски" (с търсачка трябва да се намери, за да научите някои неща, които едва ли знаете. Както и да е де, моята задача като философ е да провокирам към мислене, виждам, че по-специално към Вас това се получи; но когато се спори не бива да се нападат ценностите, личността, убежденията и пр. (всеки има право да е какъвто си иска, да мисли каквото си иска), а се искат аргументи и то не изобщо, а по тезата, която се обсъжда. Аз във Вашите разсъждения срещнах много страст и емоции, но малко, почти никакви аргументи. Примерно не ми дадохте нито един аргумент, който да свидетелства за предимствата на републиката пред монархията; ако ми дадете поне един текъв аргумент, аз, кълна се, ще преразгледам позицията си; но понеже до този момент не съм срещнал нито един убедителен аргумент в полза на републиката, по необходимост ми се налага да си оставам монархист :-)

Анонимен каза...

Има много видове република и монархия. Кажете каква точно искате да има в България и ще Ви кажа недостатъците и.

Аз съм против монархията, защото:
1. Нямаме нужда от експерименти точно в този момент;
2. Опасно е да се концентрира много власт в ръцете на човек, който никой не е избирал,а наследява титлата си.
3. Симеон Втори е доказал много добре, че въпреки потеклото си е предател също като тези в парламента. Наследниците му тотално са скъсали връзките си с родината и България за тях е просто мащеха. Не можем да поверим съдбата си безрезервно на такива хора.
4. Монархията няма да реши наболелите проблеми,те са присъщи за всяка демократична страна.

За мен това са недостатъци, за Вас най-вероятно някои от тях са предимства. В момента обаче сме демократична република и освен ако не ми покажете убедителни аргументи, които налагат такава коренна промяна предпочитам да си останем република. Вие желаете промяна - покажете железните аргументи, дайте да видим как се справят европейските монархии и републики и да видим има ли съществена разлика.

П.П.: Потърсих статията Ви "Писмо до Левски", но не можах да я намеря. За сметка на това в предсмъртното писмо на Левски намерих достатъчно за да обесим НВ Симеон Втори поне 3 пъти.

Спора започна да се свежда кой точно национален предател да ни управлява и дали доживотния предател е по-добър от временния.

Мен лично идеята, че след няколко години с шутове ще изритаме сегашните предатели ми допада. Обраното - да имаме цар предател 30 години ме плаши до смърт.