Блогърът Недялко Тенев мие оставил коментар по публикацията По цял свят акълът струва много повече от парите, с акъл можеш да направиш много пари, а с пари не можеш да си купиш акъл, но у нас явно не е така, на който счетох за нужно да отговоря; ето нашия кратък диалог; а иначе наоколо, в царството на блогърите, цари тотално мълчание по въпроса, който дискутираме (явно той е, тъй да се рече, под достойнството на мнозина блогъри, особено пък тия от т.н. "блогърски елит"):Г-н Грънчаров, вече Ви писах, че аз бих ви пратил пари за списание "Идеи". Но се налага да помагам на двама души, които са напълно отритнати от системата. На единия не му достигат 6 точки да се пенсионира, на 59 години е и е бездомен. Работеше при един чорбаджия, но с кризата го освободиха и няма никакви доходи (ех, каква славна държава България си имаме!). С мой приятел сме го настанили да живее на едно място и отделяме от оскъдния си залък като му даваме домашно сготвена храна и хляб. А другият е безработен поради кризата, няма никакви доходи и днес му дадох 50 лева. И това не се случва за първи път.
Ако другите блогъри не са ангажирани като мен - лично да помагат на други хора да не умрат от глад и студ през зимата, спокойно биха могли да Ви изпратят по 50 лева.P.S. Напълно съм съгласен с Вас, че само даването на акъл не може да стопли ничие сърце.
А ето и моя отговор на коментара на Недко:
Разбирам Ви; Вашата готовност да помогнете е налице, но обстоятелствата Ви пречат; аз зная добре, че много хора биха искали да помогнат, но просто нямат тази възможност. И от мен да поиска някой за някаква колкото и да е възвишена кауза в този момент, не бих могъл да помогна, понеже самият аз съм крайно затруднен: жена ми от една година е безработна (тя е начална учителка), синът ми е студент и би желал да работи, но не може да си намери работа, а пък тия три книжки на списанието, които издадох почти изцяло от скромните си приходи, така ме извадиха от равновесие, че с години няма да се съвзема.
И в резултат списанието сякаш е обречено; всички, които помоля, ми казват, че няма нужда от такова списание (книжно), понеже интернет давал много по-големи възможности. (Ала, да вметна, причината да казват това не е че то е книжно, а че е за духовните нуща, а такива неща, по всеобщото мнение, нам, българите, изобщо не са нужни; те това всъщност искат да кажата, ама го премълчават, щото "не е за казване"!) Че не е тази истинската причина си личи от следното: списанието го има и в интернет, а книжното издание е само за ония, които или не ползват интернет, или пък предпочитат (примерно, с образователна цел) и заради удобството при ползване, да притежават книжното издание.Наистина вижте колко е просто: списанието излиза в 500 екземпляра. То може да се самоиздържа, понеже ние, които пишем в него и го редактираме, не щем пари за труда си. Издаването на тия 500 книжки струва 700 лева, които трябва да се платят на печатницата. Ако 10-15 човека помогнат по 50 лева - което е по силите на всеки, стига да го има съзнанието, че е потребно; тук не говоря за нашите сънародници, които живеят в странство и имат много по-големи нвъзможности - то ето че парите за издаването на една книжка са налице; но един-двама човека, както е в момента, да издаваме списанието, просто не ни е по силите.
Аз затова се обърнах към блогърите, надявам се, биха могли да се намерят в страната 10-15 човека, които да дадат своята лепта от по 50-тина лева, та списанието да излезе и сега, през септември. Да видим дали някой ще откликне. Най-лесното е списанието да загине. Имам знаете ли колко абоната в момента?
От цяла България знаете ли колко са абонатите на списание ИДЕИ? Срам ме е да кажа, но ще го кажа: абонатите досега са числом и словом 5 (пет)! Не вярвам някои да са се абонирали вече по каталога, понеже ИДЕИ е вече в каталога на периодичните издания. Това е положението. А на мен ми се струва, че само учителите по философия в страната да се абонират (то, всъщност, списанието може да си е тяхно, защото ще им е полезно в обучението), и списание ИДЕИ ще оцелее. Но как да стигна пък до тях?Не знам, на моменти се отчайвам, но съм длъжен да издържа; хубавите неща стават трудно, най-трудните пък - най-трудно. Списание ИДЕИ е безкрайно полезно и необходимо; то ще оцелее. Ей-така, дори и само и само заради българския инат. Аз, да не забравяме, също съм българин; не са българи само тия, дето се инатят понеже искат да изпитат кеф като видят как списанието ще умре.
Моят инат пък е колосален, расте с всеки ден - и ще съхраня списание ИДЕИ с цената на всичко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар