Днес получих едно писмо, което много ме развълнува; веднага отговорих на младия човек, който ми го е написал; ето неговото писмо и моя отговор:Господин Грънчаров,
Искам да изкажа моето удивление от Вашата работа. Аз съм все още ученик на 17 години, запленен от философията. Смятам да ориентирам бъдещето си в тази насока. Виждам обаче, че ме очакват доста трудности по този път... Защото дори и един такъв продуктивен и доказал се философ като Вас изпитва много трудности с прехраната си, а не само с издаването на трудовете си. Изобщо срамота, българска срамота, но изглежда сме си свикнали с нея вече!
Започнах да чета блога Ви доста скоро, а днес прочетох част от Вашите размишления за българската национална идентичност и за националното ни съзнание. Развълнувах се, защото всичко е вярно подредено, с ясна насоченост на мислите, изобщо текстове, които всеки един човек може да схване, а никой всъщност не си дава зор да усвои (говоря за обикновения българин).
Сигурен съм, че всеки един Ваш текст се отличава с такава яснота, тъй като си е Ваш личен стил. Дори и новата Ви, неиздадена книга. А да не говоря за списание ИДЕИ, което ми изглежда брилянтна идея за хора като мен, които навлизат във философията като цяло. Но както и да е!
Искам да знаете, че имате моята подкрепа и предлагам своята помощ, доколкото е възможно за един 17 годишен ученик да Ви помогне. Хора като Вас биват оставяни на произвола на съдбата, нямам думи...
Исках да кажа и повече неща, но изглежда мислите ми се изгубиха. Имате моята подкрепа и признателност.
от Георги Здравков Стоянов
Здравейте, Георги,
Вашето писмо много ме развълнува и веднага искам да Ви напиша няколко думи в израз на моята благодарност за признанието; моралните оценки за нас, философите, имат най-голям смисъл и ценност, а Вашата оценка е от този порядък, сиреч, е най-висшата награда, която черноработник като мен - на нивата на духовния просперитет на хората - може да получи. В този смисъл Вашата подкрепа ми дава силен стимул да продължа да си нося хомота; то в този живот всеки си носи своя си хомот, а на мен се е паднал тоя и няма какво да се прави.
За решението Ви да се занимавате с философия няма какво да Ви кажа; имам чувството, че тия неща не ние ги решаваме, а ги решава някаква сила, много по-мощна от нас, на която сме й нужни за едно или друго. Така че мога само да Ви пожелая много успехи на попрището, което сте склонен да си изберете. Вие ще живеете в едно съвсем друго време в сравнение с времето, в което живях аз, така че, убеден съм, ще живеете много по-добре, отколкото живя моето поколение.
Дай Боже да постигнете много повече от това, което ние постигнахме. Не постигнахме много, но пък и много сме се борили да постигнем и това, което постигнахме. У нас, в България, нещата много трудно се променят, но пък и ние тръгнахме от много ниско ниво; а ето, сега България вече, въпреки всичко, е на космическо разстояние от онова време.
Примерно, имаме свобода. Е, вярно, имаме свобода, ала мнозинството от хората не знаят за какво им е това чудо... свободата... както и да е; важното е, че я имаме; ще дойде момент, в който повече хора ще почнат да се ползват от нея, да я употребяват, да я благославят.
Искам накрая да Ви помоля да ми разрешите да публикувам Вашето писмо до мен в блога си. Смятам, че има смисъл повече хора да прочетат и да се убедят, че има млади хора като Вас. Много е оптимистично, че сред Вашето поколение има младежи от личностния тип (ако личностите изобщо могат да бъдат "типизирани"!) като Вас. Надявам се, ще се съгласите да публикувам писмото Ви до мен с истинското Ви име.
С поздрав: Ангел Грънчаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар