Диалог с ляво ориентирана тъща за съвременната история на България

Вече отново съм в Пловдив. Върнах се снощи, понеже в понеделник имам спешна работа. Напуснах с. Еленово снощи, привечер. Контекстът на тръгването ми - малко предсрочно, понеже можех да пътувам днес - е интересен: тъкмо почнаха новините по телевизията и моята тъща, която е с традиционно лява ориентация, сега е пенсионирана учителка, пророни едни думи, около които се завърза гореща дискусия по политически въпрос между мен и нея.

Ще се постарая да предам как протече тази дискусия, понеже, струва ми се, може да представлява интерес за други хора, тъй като дискутирахме по важен въпрос. Ще се опитам да представя дискусията ни под формата на диалог:

Тя: Леле, тоя пък Бойко вече не мога да го търпя; по десет пъти се изказва по новините вечер. Нахалник, пък и явно, личи си, нищо не разбира от въпросите, по които се изказва.

Аз: Той подражава едновременно на Тодор Живков и на Чавес, венецуелския диктатор. Ако може ще спи в телевизионните студиа, та да го снимат и как хърка нощем.

Тя: Абе Ангеле, как можем да си избираме такива управници?! Що за народ сме ние?!

Аз: Ами такива сме. Гаф след гаф правим. Страшна работа! Какво да друго да ти кажа?

Тя: Аз Костов много съм го мразила, но признавам, че разбира от икономика; май само той може да оправи страната в тая криза. А с Бойко затъваме все повече и повече. И има наглостта да изтъква, че имал голяма заслуга: не бил намалил пенсиите! Как ще намалиш пенсиите бе, тикво? Ами инфлацията нима не ги изяжда?!

Аз: Значи и ти взе вече да признаваш Костов? Бойко обаче хич не го слуша както изглежда и много го мрази, което е обяснимо. Ако беше личност от мащаба на Костов, щеше да го уважава и да се вслушва в съветите му.

Ей в този дух, съвсем вяло, течеше дискусията ни пред телевизора, докато тя изведнъж, кой знае защо, не изтърси ето това, от което като от искра пламна огъня на спора, в резултат на който се скарахме така, че се наложи спешно да си тръгна; ето какво каза моята любезна тъща:

Тя: А пък тоя Доган е голям мръсник. И той е в комбина с Бойко. Играят в един отбор. Най-голямото престъпление на СДС е че създаде ДПС и че през всичките тия 20 години го подкрепяше. Доган е творение на СДС.

Аз: Какво, какво?! Ти чуваш ли се какво говориш?! Откъде пък ти хрумна това?! Доган го създаде ДС, той е неин кадър, както и Гоце. Те, ДПС и БСП са като кръвни близнаци, две лица на едно и също нещо, и те двете имат огромната, решаващата вина сега да сме толкова бедни и изостанали. Крадоха тия ченгета като невидели. За всичките години на прехода колко пъти БСП и ДПС управляваха заедно?! Кажи-речи постоянно, като изключим 4-те години управление на Костов.

Тя: Не е вярно това, Ангеле, що изопачаваш сега нещата?! СДС и ДПС винаги са се подкрепяли, ама са се представяли пред публиката уж че се карат. СДС създаде ДПС и го покровителстваше толкова години, а пък Доган подкрепяше толкова пъти СДС.

Аз: Това са глупости. Заблудила си се нещо. Май бъркаш СДС с БСП. Как пък можете всяко нещо да изопачите?! Фактите обаче са съвсем други. Ето, примерно, Доган само един път, по времето на Ф.Димитров, подкрепяше за 8 месеца правителството на СДС, което беше правителство на малцинството. И за тия 8 месеца Доган така извиваше ръцете на Ф.Димитров, че само той си знае за това най-добре. После по команда от ДС Доган свали правителството на СДС и заедно с БСП две години подкрепяха правителството на Беров. Ти нима не помниш кой подкрепя две години "сламения човек" Беров?

Тя: Не си прав. СДС и ДПС подкрепяха Беров. А БСП беше опозиция тогава. Беров беше човек на СДС. Желю го предложи. Как пък вие, седесарите, можете така грозно да изопачавате фактите?!

Аз: Да имаш много здраве. Или си забравила, или по комунистически рефлекс лъжеш даже без да се усещаш. СДС беше най-яростна опозиция на Беров, то бяха толкова демонстрации за свалянето му, за свалянето и на Желю, Е.Сугарев тогава прави и гладна стачка с тия искания, толкова време съм ходил на демонстрации в София тогава, как пък точно на мен ще ми ги разправяш тия. БСП се опозори тогава че подкрепяше правителството на мафията и на ДС, каквото беше беровото правителство. Доган и Гоце са нещо като сиамски близнаци, те са най-уродливото творение на ДС и имат най-голяма вина за злополучията на българския преход

Тя: Абе Ангеле как може да приказваш такива глупости?! Беровото правителство беше служебно и се подкрепяше от всички партии. БСП обаче не го е подкрепяла. Как пък може да лъжеш така?! А пък Първанов изобщо не се обича с Доган, докато седесарите го използваха постоянно.

Синът ми, който учи политология, безмълвно слушаше разговора ни, искаше нещо да каже, ала ние почнахме да се разпалваме. Синът на тъщата също присъстваше, той също мълчеше и само слушаше. Жена ми, нейна дъщеря, която се разхождаше из двора, привлечена от разговарянето на силен глас, дойде уплашена и почна да се опитва да ме усмирява. Може би и по тази причина, но най-вече заради лъжите на червената ми тъща избухнах и ето какво казах:

Аз: Лъжеш безсрамно, не е вярно това, просто не е вярно! Беровото правителство беше с мандат на Доган, както и Станишевото. Това нещо да ти говори? Служебно беше правителството на Ренета Инджова, но то беше два месеца преди изборите през зимата на 1994 година, когато мафията си разиграваше коня цели две години по време на беровото управление, подкрепяно в Парламента с гласовете на БСП, ДПС и неколцина "сини мравки", отцепници от СДС, пак хора на ДС.

Тя: Това са глупости, приказваш глупости, Ангеле! Не се излагай тук пред всички. Уж се правиш на писател, книги писа по тия въпроси, представям си колко ти струват книгите ако си ги писал тия работи там?! Говориш точно обратното на истината.

Аз: Виж какво, аз съм експерт по тия работи, затуй по-леко говори! Седнала да ми увърта тука, как пък малко не ви е срам?! Това комунистите друго не можете освен да лъжете. И да крадете. БСП и доганчовците окрадоха толкова пъти цяла България, а заради такива като теб и доскоро си разиграваха коня, та цяла Европа пропищя от кражбите им. Не че не знаеш, прекрасно знаеш как бяха работите, ала лъжеш за да оневиниш любимата си партия. Партията никога не греши, така ли?! "Даже когато сгрешиш, ти, партийо, пак си права!", как беше оная приказка на оня поет?

Тя: Абе Ангеле, как можеш така да не зачиташ моето мнение?! Имам си право на мнение! Уж си демократ, а пък си мислиш, че само ти си прав! Много си авторитарен, недопускаш други мнения. Аз си имам право на мнение. Имам си моя истина, от която няма да отстъпя.

Аз: Няма моя и твоя истина, истината е една. Не може да има две или повече истини, удобни на тоя или оня. Ако нещо е истина, то е истина за всички. А ти сега се опитваш да ни натрапваш мнението си, и имаш претенцията, че говориш истината. А в случая лъжеш и изопачаваш фактите. Ще слушаш компетентен, започнат човек като мен. Помня всичко и държа на фактите, на истината. Писал съм две книги по тия въпроси за прехода. Проучил съм въпросите, а и много неща съм ги преживял, участвал съм в тях и затова няма как да забравя какво е било...

Тя: Голяма работа че си писал книги. Представям си какво си писал в тях (мойта тъща се гордее, че не е чела и ред от книгите на своя своенравен зет; тя е голяма почитателка на Недялко Йорданов и Л.Левчев, естествено, та затуй нормално е да не чете моите книги; бел.моя, А.Г.). И си много тоталитарен, не търпиш чуждо мнение. Аз съм била комунистка, но сега вече се оттеглих от партията и ми е все едно.

Аз: Той май комунист си се остава пожизнено, ама както и да е. Няма смисъл да се говори с бетонни глави, които нищо не възприемат. И т.н.

Спирам записа на диалога дотук. Как тя ме нарече умишлено пропуснах да кажа, щото ми подпали фитила яко. По-нататък това, което си казахме, вече не е коректно да го предавам тук. Невъзпитано е накак си да го запиша тук. С тъщата си в годините на прехода съм се карал яко два-три пъти, и след това спряхме изобщо да говорим за политика.

Ала ето че тази вечер тя сякаш поиска да се изгаври над мен, почвайки да ми говори пълни групости; който знае за какво сме говорили, без усилие ще разбере, че тя нарочно говори обратното на истината, на фактите. Та снощи се скарахме яко, и аз в един момент скочих и тръгнах да си прибирам багажа и да си тръгвам. С колата заедно с жената се прибрахме привечер, току-що се стъмни като влязохме в Пловдив.

Добре че се скарах с тъщата, та улових такова хубаво време за пътуване, по хладинка, привечер; щото в жега да се пътува е същински кошмар. Хайде чао засега, и по възможност по-лек ден в горещината ви желая...

Добави в Svejo