Иво Инджев в блога си е написал коментар със заглавие Страната на неограничените възможности в ограничаването, в който става дума и за това:Президентът Първанов енерг(ет)ично мълчи за режима на тока по Южното Черноморие. Защото като „баща на нацията“ отговоря само за успехите. Те обаче имат много бащи. Премиерът Борисов определено е най-изявеният сред тях. Демонстрира ни го отново с тяхната инвентаризация в специално интервю, в което сред експонатите се оказа и самият… Първанов. Бил опитен и се стараел - потупа го по рамото Борисов.
Да, опитен е. Дали обаче това е добре? Опитен в какво е? А че се старае в онова, в което е най-опитен, а именно в задкулисните злоупотреби с власт, в това също нямам съмнение.
И така нататък, прочетете тази статия, предразполага към размисъл. А завършва статията му се ето тези думи:
Сега, когато Южното Черноморие се прочу международно с режим на тока насред туристическия сезон, вече си имаме енергиен антицентър на Балканите. Антирекламата е толкова убийствена, че чиновниците, оставени великодушно от началниците в държавата да обясняват неуспехите пред медиите, дори не смеят да произнесат думата „режим“. Ставало дума само за „ограничване“...
Тук е страната на неограничените възможности в ограничаването!
Та във връзка с тия последни думи ме се прииска да допълня нещо и да поразсъждавам малко; ето какво написах там:
Да, ние сме страна на неограничените възможности в ограничаването на… възможностите! Тоест сме страна на ограничените възможности.
Неограничени са възможностите пред истински свободните хора; затова наричат Съединените щати, страната, в която свободата не просто се боготвори, но и чиито граждани държат на свободата и се ползват от нея, наричат я „страна на неограничените възможности“.
Ний пък, българите, много-много не ценим тая западна измишльотина – свободата; не случайно още Левски пише, че „българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия“. Пък и като му я поднесат в тепсията, той я боцва с вилицата оттук-оттам, обръща я, пък в един момент измучава: „Та туй нещо, свободата де, не става за ядене, за кво ми е тогава?!“.
Ето защо сме страна на ограничените възможности, а причина е, че не обичаме свободата, че не държим на нея, че страним от нейните рискове, че сме склонни да я жертваме за щяло и нещяло, а най-вече заради такива благинки като кебапчетата, пържолките, ракийцата с доматки и пр.
Хората, който не ценят свободата, такива хора няма как да ценят и достойнството, произтичащо от нея; ето защо несвободните хора обикновено са и недостойни, сиреч, унизени хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар