Отдавна се каня да напиша нещо за това как се държаха българските производители на зеленчуци през това лято - и най-вече търговците на тези произведения. Имам контакт и с едните, и с другите: като си пътувам за моя роден край покрай шосето стоят разни бабички старци и дори деца, които продават зеленчуци, произведени от тяхното семейство, в тяхното стопанство; а пък на пазара за плодове и за зеленчуци в квартал "Тракия" в Пловдив съм всеки ден - и наблюдавам поведението и на едните, и на другите. Какво констатирах обаче?Първо за цените. Тази година изглежда реколтата на доматите не беше добра, което доведе дотам, че тази основна суровина за салатките за обичайната, за традиционната за масовия българин ракийка през цялото лято беше скъпичка. Впрочем, даже и в Пловдив, дето уж сме такъв район, дето би трябвало в един момент на лятото даже циганетата да започнат да се замерят с домати, сиреч, където те се произвеждат в изобилие, цената не падна под лев за обикновените, нормалните домати (не броим тук келявите и спаружени дребни доматчета, които и да бяха под лев, често и не ставаха за ядене, а само за пържене). По-хубавите, по-вкусните, именно розовите домати, дето са чудесни за салатката с ракийка, пък не паднаха под 2 лева. И в тази ситуация какво забелязах за поведението на търговците?
Ами забелязах нещо, което мога да определя като наглост, като терор над потребителя. Да оставим цената, майната й на цената. Седи нашенецът търговец, дреме ден след ден, заради високата цена стоката му почва да омеква, ама той ей-така, на инат, не намалява цената. То това неговото освен че е наглост, си е и простотия: предпочитат да хвърлят доматите в кошовете за боклук след дългото чакане, ама да не би да намалят малко цената и привечер да се отърват от стоката, а пък на заранта да докарат съвсем свежа. Аз разбирам ако предлагат винаги свежа стока, цената да е височка, ала наште търговци масово дремят като битолски котараци много дни, та белким некоя жертва се лепне на сергийката им; пък като стане това, почват радостна да трият ръце, щото се е появил шанс да му одерат кожата.
В другите, в нормалните страни, в страните, дето населението има някаква що-годе развита мислителна способност, чувал съм, привечер търговците набързо се освобождавали от стоката, която не е била продадена през деня, намалявайки й цената; даже я давали на половин цена - от което могат да се възползват по-неплатежоспособните граждани и потребители.
Но у нас това изобщо не се случва, което показва дефицит на гореупомената способност; и ето, нашият търговец дреме с дни и седмици все с една и съща стока, която в един момент почва да се разлага; но даже когато видимо е с влошени показатели, нашенецът продължава да дреме зад сергийката си, най-нагло, подобно на хищен паяк, някоя невинна и благодушна жертва да се закачи за мрежите му. Това е положението, нали сте го забелязали? Ний като народ, общо взето, като се замисли човек, друго май изобщо не правим, освен постоянно един друг да се прецакваме - или да се пазим да не бъдем прецакани от някой; тази особеност някога е направила впечатление на проф. Иречек, ето че тя си стои непокътната 130 години по-късно и даже се е култивирала и обогатила от простотията, наследена от комунизма.
Туй, дето казах за доматите, важи за всяка една друга стока; отделих внимание най-вече на доматите, понеже те са жизнено необходим продукт, като се вземе предвид незаменимостта им за производството на салатка за традиционната ракийка на нашенеца. Моя милост не употребява такива напитки, да не си помисли някой, че щом като пиша постоянно за тая пущина ракийката, явно съм съвсем пропаднал алкохолик. Но аз като психолог се мъча да си дам сметка на какви изпитания през туй лято беше подложена душата на редовия почитател на ракийка, за салатката на който не само че не се намираха евтини и вкусни доматки, ами в един момент този продукт стана нещо като предмет на лукса и на разкоша, което, както и да го погледнем, в земеделска уж България, си е и не може да бъде друго освен нещо като най-обикновена гавра.
За краставиците пък да не говорим. Аз лично през това лято не вкусих краставица, понеже всеки ден ме възмущаваха обирджийските цени. Майната им на краставиците, ала какво става с тази народна душа на търговците-обирджии, които гледат ако могат се погаврят над потребителите само ей-така, сякаш заради едната перверзия. Даже констатирах, че бабичките покрай пътя, които продават по една кошница доматки, са се озверили и не дават доматите си за по-достъпна цена, ами и те гледат да одерат кожата на спрелия с колата си ухилен кандидат за доматки за вечерната си ракийка; да не говорим за това, за което многократно съм писал, а именно, че наште търговци изобщо не дават възможност цената да бъде поставена на дискусия и на договаряне между търговец и купувач; не, няма такова нещо, цената, дето е лепнал нашенецът, си остава недостъпна за обсъждане, което не е друго, освен прокрадването на една изратена пазарна диктатура по нашите пазарища и магазини.Българинът-купувач, настрадал се на всякакви гаври и наглости, обаче е свикнал и си свирка, а пък по-немислещата част от природопопулацията се прави на щедра, вместо да направят бойкот на тия нагли търговци, дето се радват само ако могат да одерат не една, ами поне две-три кожи на клиента. Ето сега ще Ви кажа как се дерат повече от една кожи на клиента. Ще ви разкажа една случка с мене самия.
Значи пътувам си за моя роден край и пътят ми минава през прочути зеленчукопроизводителни села като Звъничево, Лозен и пр. "Търговките" баби продават стока от градинките, дето са на един хвърлей място озад гърба им. Нямат никакви транспортни разходи, цената требе да е по-достъпна. Нема такова нещо. Бабата се държи като фирмен магазин от ерата на социализма и се е настървила да одере кожата на клиента, сиреч, моята кожа. Цената е по-висока, кой знае защо, даже от цената на доматите по тракийския позар в Пловдив, за който вече ви писах. Е, това вече не се търпи. След кратка дискусия с бабата, която не рачи да намали цената, се качвам да колата си и я оставям с пръст в устата, да си гу смуче със беззъбата уста.
Друга пък женица, уж изглеждаща скромно, ала, както се оказва, също вътрешно се е овълчила на целокупния български клиент, продава дини. Диня да купиш е все едно да купиш котка в чувал; не се види що купуваш. Аз спирам и почвам да се правя на познавач. Чукам дините, а оная ме гледа презрително. Цената, разбира се, пак е по-висока от тази на пазара в Пловдив, тая женица се е озверила да ми одере кожата. Вземам една диня и казвам да ми я премери. Питам зряла ли е. Женицата почва да се кълне и ме убеждава ето така: "Ако искаш, да ти я бодна с ножа, ала са толкова презрели, че ще се пръсне и после ще изтече! Дините ми са превъзходни, няма да съжаляваш!". Толкова е "искрена", че почти й повярвах.
Разбира се, скоро разбирам, че динята е съвсем зелена и става само за прасета. Женицата е обирала от бостана за продан само зелените дини, щото били по-тежки! Туйто. Хайде да спирам, щото трябва да вървя на работа. Лек ден на всички и се пазете, и умната по пазарищата. Колкото и да се пазите, пак ще бъдете прецакани де. Нашите търговци са специалисти по прецакването...
2 коментара:
Ето защо скандинавското, английското, германското, полското и т.н. народонаселение си живее по-добре от южноевропейците. Тъй като там се пие повсеместно и ударно БЕЗ МЕЗЕ с цел максимално бързо напиване и падане на земята, цената на доматите за салатка няма никакво значение. За да се убедим в това, няма нужда да ходим специално в тези страни, достатъчно е да видим поведението на съответните туристи в българските курорти. Докато при балканците пиенето на алкохол е сложна и дълга манипулация, свързана със специална подготовка с безброй табиети и салтанати. Турците на това му викат кефи-раки. Северняците са рационализири и функционализирали всичко, дори консумацията на алкохол. Между другото ето защо северняците въпреки уж високия си стандарт тайно в себе си завиждат на южняците като гърци, българи и т.н. Те знаят, че истинският живот се живее само на юг.
Мисля, че тук не става дума толкова за взаимно прецакване и някакви дълбоки народопсихолигески причини, а просто за липса на пазарностопанствена култура, което не може да е другояче след 45 години непазарна икономика. Просто хората не зняат как трябва да се действа в пазарна среда и че намаленията на цените са нещо нормално и в крайна сметка водят до по-голяма печалба. Страната на намаленията неслучайно е Америка, страната с най-пазарната икономика на света.
Колкото до често осмиваната салатка с ракийка на балканците, в нея няма нищо чак толкова смешно. Напротив, отблъскваща е свинщината на северните народи, които нямат представа от това как се пие с наслаждание и само бързат да се отрежат. Това, че са по-развити демокрации и пазарни икономики се дължи на исторически причини, а не на висшата им психика и манталитет. Както правилно обобщава цар Борис българската история в разговор с английския посланик през 1941: „България винаги е била жертва на световните събития и бе държана отговорна аз всичко, което отива накриво.”
Удоволствия като ядене и пиене не са нещо осъдително. Аз лично не понасям трапези и гуляи, но мнозина големи философи са били и големи любители на хубавото ядене и чашката – Кант, Хюм, Шопенхауер и др. Рекламите по европейските телевизии днес са в голямата си част за хотели, ядене и пиене. Всички европейци обсесивно са се концентрирали върху кулинарията. Впрочем и американците, но те пък нищо не разбират от вкусна храна.
Публикуване на коментар