Едно стихотворение

УЧИЛИЩНА ЛЕТОПИСНА КНИГА

Писа ръка Илиева:
"... Много биди и грижи спулетяха
народот в ониз гудини..."

(средновековен български ръкопис)

На Учителя-просветител Ангел Грънчаров

Ред по ред,
страница след страница
калиграфски изписани слова.
Година след година-
близо век и половина.
Малка килия,
отпред, вдясно от черковата.
Двадесетина дечица,
светнали слънчица
пишат нашето а, бе,
до последната гласна - ятовата.
След туй-класно училище,
после Свободата,
подир нов век, но тревожен -
пожари, войни, разруха,
ала поколение след поколение
с трепет и захлас
следва свещения закон
на своето Племе:
"Напред, науката е слънце..."
Пише учителската ръка грижлива
дума по дума,
ред по ред,
страница след страница
своята стара и нова история.
Нов век на ново хилядолетие -
протести, стачки,
горчива учителска орисия,
пише с обич и болка
за своята нова мисия -
вече реална гимназия.
Пише учителската ръка грижлива
своята Летописна книга,
пише я такава,
каквато е неговата мисия -
исконна и искрометна,
пише я такава, каквато е орисията му:
трънлива, но правдива.

Коледа, лето 2003-ое

Окончателна редакция-22-ий Септемврий 2010 год. Сто и две години Българска Независимост.

Автор: Атанас Ганчев, Русе

Добави в Svejo