Представена публикация

Ще се намери ли благодетел, който да помогне да спасим списание ИДЕИ?

Списание ИДЕИ , което издавам от 12 години, е застрашено да умре поради крайната бедност на издателя му, моя милост, учител по философия, ...

събота, 25 септември 2010 г.

Десният мироглед и дясната политика са пряко приложение на ценностите на християнската вяра и религия

Понеже в тазсутрешния ми коментар На път сме да доведем многострадалната ни нация до пълна нравствена катастрофа се съдържаше един много важен момент, по който, както сега забелязвам, имам отговор от К.Павлов-Комитата, се налага отново да реагирам; ето за какво става дума, а пък след това можете да прочетете неговата реплика и моя отговор:

Не мога обаче да се съглася с оценката на К.Павлов относно това, че тезите на големия български философ и теолог проф. К.Янакиев са "леко жонглиране с християнските ценности"; такава една оценка е неоснователна, пресилена и несправедлива. Жонглират и грубо спекулират с християнските ценности нашите казионни владици и поповете, мечтаещи за публичност и пр., както и пишман-"православни" политици-ментета от рода на Божо Димитров, Волен Сидеров, Яне Янев и прочие безскрупулни играчи, но съвсем не големият християнски мислител Калин Янакиев. Смятам, че най-вероятно К.Павлов се е подвел, понеже недостатъчно познава и усеща философския и духовен заряд на творчеството на проф. Янакиев, за да допусне да го обвини така неоснователно в някакво "леко жонглиране" с християнските ценности.

Ето и въпросната реплика на Комитата, която е пак там, под неговата публикация Държавно религиозно:

Твърдо съм против да се намесва християнството в политиката. В този смисъл не приемам думите на проф. Янакиев. От християнска гледна точка може да се разглежда всичко, но но да се строи политика около религиозни тези е изключително рисковано и на практика е връщане назад.

Няма начин, на тия думи се наложи да реагирам, ето какво написах там:

Не става дума за намеса на християнството в политиката, щото това няма как да се случи; в политиката могат да се намесват субекти и институции (партии, църквата и пр.), докато християнството е учение, е съвкупност от идеи и ценности.

Християнските ценности пък съдържат в себе си универсалност, която се разпростира върху всички сфери на съществуващото; западната цивилизация, по всеобщото признание, е християнска цивилизация. Основната ценност на християнството е суверенната автономна личност, носеща пълната отговорност за живота си; свободата пък е ценността, благодарение на която вярващият в Бога и на тази основа и в себе си човек постига себе си, сиреч, става пълноценна личност. Неслучайно велики философи като Георг Хегел наричат учението на Христос религия на свободата.

Така погледнато, съвкупността от християнските ценности изцяло съвпада със същината на т.н. "десен мироглед", с ценностите и разбиранията на т.н. десен човек, сиреч, на свободния човек, на човека, достигнал до едно развито съзнание за себе си. Дясната политическа философия пък е производна на християнската (дясната) ценностност; вярвам сте чували, че по начало автентично десните партии в Западна Европа са все християнски партии; или, ако това не е съвсем така, идеите им прекрасно се хармонизират с ценностите на християнската религия и философия.

В този смисъл проф. Янакиев като виден български християнски мислител е съвсем последователен когато в изказванията и в статиите си експлицира оня най-дълбок вътрешен смисъл, който сродява десния мироглед с ценностите на християнската вяра и религия. Това, както вече, надявам се, се разбра, не е нечий каприз или суетност, понеже, както се видя, става дума за все едни и същи ценности, които сродяват и придават цялост на дясното мислене и на християнската вяра и философия.

Затова искането "да не намесваме християнството в политиката" означава и се свежда де факто до несъзнаваното желание дясната политическа философия и практика да загуби верността си към своите автентични основи, именно към ценностите, които й придават душа, живот и смисъл. Християнският морал съвпада изцяло с т.н. "традиционен морал" на човечеството, той е негова душа; а пък една политика, която не се съотнася и не кореспондира с нравствените принципи и норми на човечеството е безнравствена, аморална политика. Такъв тип политическо мислене и действие е типичен за левите партии, отличаващи се с материалистическа, с антидуховна безскрупулност, далавераджийство, лъжливост и пр.

Ако десницата изневери на моралните ценности на човечеството, имащи за свой корен най-вътрешното на християнската вяра и на християнското учение, това означава, че тя непременно ще дегенерира и ще се свлече до аморализма на лявото атеистично и материалистическо мислене и действие. Т.е. ще приеме аморализма (лицемерието, лъжите, далаверите и пр.) на лявата политика.

Впрочем, само автентичната дясна политика може да съхрани верността си към ценностите на християнския и общочовешки морал, т.е. може да бъде една морална политика, една политика, съдържаща в себе си нравствено измерение - или същностен нравствен дух. Автентичният десен човек е такъв по най-чисти ценностни подбуди, а сърцевината на тези последните е уважението към личността и отдадеността на свободата. Тия две конституивни и фундаментални ценности дължим на християнското учение, на учението на Христос - и на християнската вяра.

И затова християнската ценностност и християнският морал трябва да оживотворяват и насочват инициативите на автентичната дясна политика, която в противен случай рискува - както и се случи у нас - да загуби притегателната си сила тъкмо защото подцени и пренебрегна своята нравствена природа, моралния си патос. Доверието се възвръща трудно, но само на нравствена основа, иначе по никой начин няма да бъде възвърнато...

2 коментара:

Комитата каза...

Християнството наистина стои в основата, но то е само това - основа, на която се крепи европейската политическа мисъл. Както основата на християнството е юдаизмът. Това не значи, че ние ходим по синагоги нали?
След Просвещението политическата теория и практика бяха обновени с няколко нови идеи, които не са християнски, т.е. произтичат вероятно от християнските, но са ново ниво на разбиране на обществото - това са идеите за разделение на църквата от властта, идеята за разделение на властите, идеята за правовата държава и идеята за човешките права (последните две може би се припокриват). Така че нека не се връщаме преди Просвещението. Християнството изигра своята роля и няма място като държавна доктрина, а само като философска основа на демократичната идеология, която се спазва от светските държави (включително демокрациите в Далечния Изток и до известна степен в Турция)

Ангел Грънчаров каза...

Всяко ново обикновено е добре забравено старо. Както, да речем, Ренесансът беше връщане към ценностите на античната култура и философия, така и Просвещението, както и философията на Новото време като цяло е израсла на почвата, която християнската духовност е култивирала толкова векове. Да вземем пример: идеята за разделянето на църквата от държавата, това нова идея ли е? Ами още Христос е казвал "Божието - Богу, кесаревото - кесарю!". Интересното е, че в Библията общо взето се съдържа цялото онова съдържание, което цялата хуманистическа философия на Новото време е могла да премисли, като при това в Свещеното писание нещата са дадени в един кристално чист вид. Така че всяко ново не отрича старото, а, израствайки на негова почва, е подготвено от него - и го продължава. Има обаче фундаментални ценности и идеи, явяващи се постижение на културата, които са валидни за всички епохи; съвременността пък, ако лиши себе си от най-значимите достижения на духовното развитие на миналото, сама себе си обрича на непълноценност, на нихилизъм, на регрес и упадък. Ето защото съвременната мисъл съвсем не е независима от ценностите на християнството; напротив, впила ги е в себе си до степен да не ги схваща именно като християнски. Ценностите, на които се основава съвременна Европа, ценностите на Европейския съюз, пък и на Съединените щати, са резюме и извод на ония духовни опори, които даде на света учението на Христос.