Блогърът номер 1 на България Петър Стойков (Longanlon) пак е написал постинг под красноречивото заглавие И вярващите сте атеисти, в който показва колко силно се е впечатлил от сторилото му се твърде "остроумно" изказване на Ричард Докинс, а именно:Твърдя, че всички сме атеисти. Само дето аз вярвам в един бог по-малко, отколкото ти. Ако ми изброиш смислените причини, поради които ти отхвърляш всички останали възможни богове и божества, тогава веднага ще разбереш защо аз отхвърлям и твоя.
Няма как, наложи се да пиша в блога на П.Стойков следната реплика:
Всъщност тоя твой Докинс, без, разбира се, да може сам да си даде сметка за това, казва една превелика глупост; щото той едва ли може да си даде сметка, първо, че разнообразието на човешки представи за Бога не означава, че съществуват "безкрайно количество възможни богове и божества"; не, няма такова нещо: същността, истината за Бога е една, ала човешките пътища към Него са безкрайно много; аз даже бих дръзнал да кажа, че пътищата към Бога са толкова, колкото са човешките същества, опитващи се да проправят свой път към Него. Тоест "остроумният" атеист - аз, впрочем, в дългогодишната си практика на спорове с атеистите за Бога не съм срещнал досега, признавам си, атеист, който да е барем умен, а какво остава да е остроумен! - казва нещо много тъпо; все едно или де факто казва:
Твърдя, че всички атеисти сме малоумници. Щото смятаме, че всеки едни от нас, като вярва в някакво божество, със самото това прави или създава това божество. Така се получава цял неизчислим рояк от "богове", всеки от които изразява нашите твърде тъпи, бедни, нещастни, безбожнически, неинтелигентни представи за Бога. Като не вярвам в глупостите, които ти си мислиш за Бога, с това, по този начин, нашите илюзорни "атеистически богове" стават по-малко с един. Следователно, всички ние, дето мислим така, сме непоправими кретени. Да, ама при това сме атеистични кретени, с което се и гордеем. А сме кретени, щото ни мързи да мислим, поради което разсъдъчната ни способност съвсем е затъпяла.
Това написах там под коментарите, които са вече повече от 130. Не знам дали сте забелязали, но особено интересни - що се отнася до демонстрирането на всякаква що-годе развита способност за схващане и дори на най-елементарно желание да разбереш за какво всъщност става дума - са, разбира се, коментарите; в наши български условия можеш да разбереш на какво ниско умствено ниво е народната природопопулация като се зачетеш в коментарите особено по такива "атеистични" теми; атеистичният и отдаден на материализма народ обикновено не блести с някакви що-годе развити умствени, да не говорим пък за духовни, способности.
Та идете там, позабавлявайте се от душа, прочетете коментарите; не че аз съм ги чел всичките де, те си приличат, общо взето, като две капки водица. Та се наложи и моя милост да се обади, та белким дискусията тръгне в една по-позитивна насока; написах следното:
Longanlon, най-дружески ти казвам: всички твои съмнения, противоречия, обърквания, плъзгания по повърхностността на проблема за Бога и пр. се дължат на това, че не си се постарал да осмислиш, да се добереш до смисъла на идеята за това що е Бог. Не казвам понятието, а идеята за Бога, разликата е огромна. А ти си стоиш на нивото на обикновената народна, некултивирана (не казвам "некултурна", за да не ми се обидиш, но би могло да се каже и така), нерефлексираща, сиреч, немислеща, груба, народна представа, сиреч, представа на необразованите хора за това що е Бог, а това е недопустимо за човек, който все пак иска да разбере същината на въпроса, а не да отстоява така догматично своите безразсъдни предубеждения по него.
Жертва на тази груба, неинтелигентна представа за Бога са както огромната част от т.н. "вярващи", именно немислещата част от тях, така и, особено, т.н. "невярващи" хора, именно атеистите, безбожниците, към които сам се причисляваш. Малко да се позамисли човек в едно искрено желание да се приближи до великата и толкова възвишена идея за Бога, и тогава ще се почне да въздържа да изказва толкова прибързани, елементарни, неосмислени, нерафинирани мнения, от които, впрочем, един ден, като "порасте", сам ще почне да се срамува.Сам казваш, сам писа някъде, че животът те бил принудил да си промениш своето глупаво отношение към зъболекарите, към ходенето на зъболекар; аз пък ти гарантирам, че съвсем скоро същият този живот ще те принуди да коригираш сегашното си неоправдано войнствено и войнстващо, макар и толкова примитивно, безбожническо мнение. Не изключвам възможността дори под влияние на този мой коментар да седнеш да прочетеш какво са писали умните хора за Бога и духовното, та да стигнеш в един момент до онази вярна, развита, богата представа на Бога, съдържаща неговия съдбовно значим за човека смисъл, от която даже съвременният човек има жестока потребност. Даже бих си позволил да кажа, че съвременните хора изпитват някаква ужасна жажда за Бог, защото наистина без Бог не може да се живее - истински, смислено, богато, пълноценно...
Аз вече писах по повод на твоя случай, че дори самият факт, че толкова често в постингите си наново и наново изразяваш обхващащата те на моменти атеистична бесовщина, на мен като сведущ човек ми показва, че тия самият имаш някаква огромна нужда от Бог, която обаче би предпочел по-скоро да умреш, отколкото да признаеш.
В този момент обаче. Но това не важи за един следващ момент. Спомни си сам какво писа за ходенето на зъболекар... :-)
10 коментара:
хехе, за какъв хубав пример се сетих :)
това, че атеистите и аз в частност, говорели толкова много срещу религията и съществуването на богове според тебе означава, че имали нужда от бог
ако следваме тази логика, твоето (и моето всъщност) постоянно говорене за злините и ужасите на комунизма означава, че дълбоко в себе си имаш нужда от Партията-майка...
Аналогията ти е формална и външна. Комунистите са безбожниците, чиито "бог" е Партията. Да си в тази компания на същите тия окървавени отвсякъде с човешка кръв безбожници (комунистите) не те ли смущава? Аз ако попадна па някакъв въпрос в една компания с комунистите, ще предпочета да скоча от 13-я етаж, отколкото да го преживея и да се примиря...
Има и такива кретени, които, детронирайки Бога, слагат на негово място комуната! Не съм от тях, бъди спокоен :-)
Човекът без Бог е способен на всякакви ексцесии; щото без Бог непременно се стига до нихилизма, до вярата в нищото, до това да не вярваш в нищо. Ти би ли могъл да ми кажеш в какво вярваш?
Космосът е изпълнен с елегантни взаимосвързани истини, разкриващи прекрасния механизъм на природата.
За мен пътя към Бога (макар че това понятие ми се струва твърде наивно тъй като ограничава въображението ;)) е именно в опита за осъзнаване на тези механизми затова не ми се струва правилно при тълкуването да се базираме на нива на познания от преди векове когато науката е била в зародиш.
По скоро съм атеист тъй като тази група се опитва някак си с ирония да надскочи архаичните виждания. Но и атеист не съм, ако това би означавало да отричам очевидната "магия" на природата.
При всички положения ако приемем че нашето съзнание като разклонение на дървото на живота е опит на вселената да се самоопознае, не бихме били прибързани в закюченията си. :)
Затова като ме питат в какво вярвам - казвам че си имам собствена религия която се базира на следните идеи събрани от различни автори (sagan, leary, carlin и др.):
1. ние сме паразити по растенията
2. возим се на скала из космоса
3. образуваме един аморфен организъм който се свързва отделните си звена посредством оптични, спътникови, радио, итн. комуникационни системи.
4. топлим се около лагерния термоядрен огън
5. изчерпването на ресурсите и свръхпопулацията и конфликтите до които довеждат са предродилните болки на планетата-утроба която трябва да върне ДНК-семето обратно в космоса.
6. ние сме звезден прах, събиращ звездна светлина.
:)
пишете "... осъзнаване на тези механизми..."
Мирозданието обаче не е устроено по механичен тертип, според законите на механиката. Механиката не може да опише изчерпателно даже физически свят (тя твърде много го огрубява), а какво пък остава да опише и проумее духовния свят. Механистицизмът неизбежно води до празен познавателен оптимизъм, до пораждането и робуването на безчет безпочвени илюзии, до нихилизъм и до безбожие... а в много от случаите и до комунизъм, понеже отричането на суверенните права на свободната личност и на индивида (които произтичат от вярата в Бога) санкционира безразделната власт на общността (комуната) на този вече обезправен индивид...
Ти отричаш комунизма, защото е човекомразеща идеология, нанесла много вреди на човечеството. Това, че го отричаш често от трибуната на блога си означава че си видял същността му, независимо колко много хора в момента вярват в него и го мислят за нещо добро. И изобщо не значи, че "имаш нужда от Партията която френетично отричаш".
Аз отричам вярата в богове, защото историята показва, че тя води до човекомразещи идеологии, нанесли много вреди на човечеството. Това, че ги отричам често от трибуната на блога си означава че съм видял същността им, независимо колко много хора в момента вярват в тях и ги мислят за нещо добро. И изобщо не значи, че "имам нужда от бог който френетично отричам".
Да, обаче човекомразещите идеологии като комунизма и пр. се базират на безбожничеството; вярата в Бога поражда човеколюбие. Ето това обрича атеизма на пълен нихилизъм, заради който такива неща като ценност на живота, свобода, достойнство и пр. са навеки невъзможни. Атеизмът в своето логическо развитие неминуемо води до сатанизъм и бесовщина (пример: комунизмът). Истински вярващият в Бога човек е духовен човек, който не може да лъже, да краде, да убива... Атеистичното мракобесие няма никакви спирачки...
Австрийският философ-атеист Герхард Щремингер за религията:
Мисля, че фундаменталната причина за това, че религиозната властова система все още функционира, е знанието на хората, че са крайни същества. Мнозина не могат да се справят с тази нарцистична обида. И тъкмо тук религията отначало дава отговор и възможност да се справиш с тази обида. Те твърди, че индивидуалната смърт не е окончателна, а има живот след това. Мнозина намират това за привлекателно в своето страдание, поне докато философите им обяснят, че това са съжаление не е истинско решение, а задънена улица...освен това според мен може да се демонстрира, че няма добър Бог, който да гарантира изравняваща справедливост в отвъдното...Мисълта за един прекрасен отвъден свят може и да редуцира стреса, но стресът е много по-голям, когато разберем, че така, както е устроен светът, не може да има милостив Бог. Можем да съжаляваме или не, но количеството на страданието в света не е съвместимо със съществуването на милостив, справедлив и всемогъщ Бог...Разбира се, християнството първоначално може да задоволи много потребности. То дава утеха и известна сигурност, но винаги на основата, че Бог е милостив и справедлив. Защото ако Бог не е такъв, не може да има основателна надежда за утеха и молитвите стават безсмислени...Как може Бог да допусне такова нещо? не е академичен проблем. Ако собственото или съседното дете се разболее от рак, неизбежно възниква въпросът: защо невинното дете? Никой, който е поне елементарно чувствителен, милостив или справедлив, не би допуснал това. Но уж Всемогъщият и уж Всеблагият очевидно не се занимава с този свят, а с други неща (може би тъкмо играе тенис със себе си, защото Всемогъщият би трябвало да е в състояние да го направи). Ако обаче хората имаха силата, повечето от тях веднага биха прекратили страданието, те биха се намесили, когато се случват ужасни неща като геноцид, но уж Всемогъщият гледа и нищо не прави. Може да дойде времето, когато хората ще обвинят този Всемогъщ в милиарди убийства или по-добре: те просто няма да му обръщат внимание и ще се заемат с нещо по-интересно...Опасното на религията е, че тя отхвърля най-присъщите на човека инстинкти или съзнателно действа против тях. Тъй като моралът е по същество естествен феномен, не е нищо особено да се държиш морално, да плащаш данъците си, да не желаеш на ближния зло, да изпитваш състрадение към ближния и т.н. Но тъкмо тук за религиозните хора се разкрива голям конфликт. Защото ако да си морален е нещо естествено, макар и не разбиращо се от само себе си, религиозните хора се изправят пред въпроса какво правят, за да угодят на Бог. Как мога да покажа на другите и на себе си, че живея богоугодно? Има две възможности:
Едната е ритуалната, като ходя всяка неделя на църква. Другата е неморалната, която не отговаря на естественото усещане, например примерът с Аврам. Именно защото определено действие е неморално и противоречи на всякакво морално чувство, то фатално привлича религиозните хора. Защото ако действат така, могат да покажат, че живеят богоуговно. Така или подобно вероятно мислят религиозно мотивираните терористи. Има добри и лоши хора. Но е необходима религия или политическа религия, за да правят добрите хора лоши неща...Религиите, особено фундаменталистките, са огромна опасност за морала и обществото. А и как би могло нещо толкова произволно като религията да даде опора на нещо толкова необходимо като морала? Всяка етика е длъжна да се съобразява с истината, но повечето религиозни хора въобще не се интересуват дали чековете им за вяра са покрити, или не...Съвсем погрешно в нашето общество религиите все още се смятат за основа на морала - за гарант за ценностите...
Напротив - човеконенавистните идеологии клонят винаги към религиозност.
Комунизмът на теория обожествява "обществото" за сметка на индивида, а комунизмът на практика и нацизмът обожествяват Вожда.
За да кажеш, че религиозността и "познаването на бога" водят към любов пък, трябва просто да не познаваш историята (пълна с кърваво насилие предизвикано от спорове чий бог е по-по-най), и да си напълно сляп към настоящето, в което насилието и войните практически са практически само породени от вярата в различни богове и повелите им.
Естествено е така пристрастно да тълкуваш нещата, щото съвсем не си наясно както както с вярата, така и с религията; няма и не може да човеконенавистническа религия, а има хора, които са използвали религията за свои светски, нерелигиозни цели; злоупотребата с религията от църковни дейци на християнството например няма нищо общо с духа и същността на Христовото учение. Същото е положението и в днешно време, в което битката и конфликтите не са нито между религии, нито между вери, нито между "богове" - всички вери и религии всъщност твърдят едно и също нещо, произтичащо от толкова значимата и възвишената за човека идея за Бога! - а са между лица с политически цели и аспирации, които обзети от някаква съвсем бесовска фундаменталистка маниакалност. Която, впрочем, се родее с нетърпимостта и нетолерантността на атеистите и на материалистите към духовните и към вярващите хора.
Твърдя само, че съзнанието ни дава силата да философстваме, но и ни ограничава поради това че виждаме само през неговите сетива, каквито и да са те - в резултат сме самовлюбени.
Например мечтаем за по-красив живот след смъртта задавени с амброзията на райската Земя, мечтаем за милостивия Бог... - Смятам че понятието обхваща всичко видимо и невидимо независимо дали ни харесва или не.
Освен това какво пречи механичния подход да е част от същия този Бог? Може би това е просто от многообразната палитра на Природата. :) Не съм Бог за да твърдя че не е така.
Дори и омразния ви комунизъм... и той в известен смисъл е дете на Слънцето и е имало смисъла и правото да съществува щом е съществувал. :D за добро и зло.
От позицията на индивид, казвам че сме част от една голяма магия която едва ли някога разберем така че крайните твърдения са излишни.
Ето едно хубво комиксче по случая:
http://abstrusegoose.com/302
Със здраве.
Публикуване на коментар