Прочетох една статия - Хората на духа и неговата уютна бутилка - тезите на която заслужават да бъде подкрепени. Авторът И.Инджев описва тържество-банкет по повод на 80-год. юбилей на Антон Дончев; там, естествено, "доминират лицата Първанов, Стефан Данаилов, Андрей Пантев, Иван Гранитски – водещи фигури в модерното ляво препъване на България" - както се изразява Иво Инджев; но ето оня момент, който лично на мен ми се видя най-съществен:В крайна сметка пострада България, а не виновниците за подклажданата носталгия към миналото, сред които главната роля играят законодателите на “духа навремето” от президентските софри и “мероприятия”. Те са си академици, депутати, издатели…
От тях се очакваше да бъдат водачи към новото и докато политиците наденаха поне привидно маската на демократи, защитниците на “светлото минало” в духовната сфера не си направиха този труд. На тях никой не търси сметка и те щастливо и несменяемо си пребивават на “духовния връх” – такъв, какъвто си го представят и са свикнали да обитават в трогателна симбиоза с техните производни в политиката, за което заслужено си получават парсата: раздават, предлагат, получават ордени и облаги без да се свенят да консумират тази награда за добре свършената работа по връщането на духа в бутилката, от която уж трябваше да го прогонват (ако бяха истински независими и критични към миналото интелектуалци, способни на развитие и преоценка на онова, на което с слугували, колкото и да боли).
И още важни моменти могат да се прочетат там, което ви съветвам да сторите - ако вече не сте го сторили. Аз пък, по своя си безнадежден обичай да предизвикам нещо като "блогърско цунами" по темата, написах там следния коментарец:
Много вярна и изчерпателна статия. Описан е твърде релефно гнусният феномен около поведението на тодорживковите „хора на духа“, набедени за „интелектуален елит“ на многострадалната България. Нищо съществено не може да се добави, казаното е достатъчно.
Прочее, поздравления за автора – за смелостта да говори без усуквания и шикалкавене за отчайващата нравствена ситуация, в която като общество се намираме. Ситуация, за която с малки изключения всички благоразумно мълчат – за да не се изолират от раздаването на благинките и ордените!
Положението с морала на нашия набеден „духовен елит“, вкопчал се с костеливи ръце в благинките на властта илюстрира най-ясно трагичното положение на разпространените в широката природопопулация нрави.
Защото в други общества такива наглеци като Гоце, Гранитски, „академика“-възродител, Левчев и пр. не ги търпят, ами ги перват с опакото на ръката си през мазните от толкова плюскане усти…
Няма коментари:
Публикуване на коментар