До Сергей Игнатов,Министър на образованието, младежта и науката
Копие за сведение: ПАВЛИНКА КАЦАРОВА,
Началник на РИО-Пловдив
Уважаеми г-н Министър,
Пиша Ви, бидейки подтикнат от най-фрапантен случай на нарушаване на човешките и професионални права в структури на ръководената от Вас институция. Касае се за системния тормоз от страна на директори на училища спрямо съпругата ми Д. А. Грънчарова, учител в началния курс, завършила е също следдипломна специализация "НУП с английски език" (а сега предстои дипломирането й по магистратура "Английски език и методика"). От дипломирането й през 1992 година та досега тя е работила все на срочни трудови договори (и по заместване за няколко месеца), а е била, респективно, поне 18 пъти пращана на борсата като "безработен", сиреч, по-скоро, като излишен (човек и учител). Много пъти е била без работа повече от 12 месеца, без всякави обезщетения, което, както и да го погледне човек, не може да се оцени иначе, освен като недопустим терор над личността й.
Явно има неща в системата на назначаване на учители, които водят до крещящата й недемократичност, несъвременност, неефективност. Първо, всевластието на директорите води до самозабравяне от тяхна страна в по-голямата част от случаите, до пълен произвол при назначаването на учителите, до корупция в ужасни мащаби. Попитайте който си искате учител, който се е напатил от тази "система", т.е. който е бил безработен, или пък, като съпругата ми, е бил "системно безработен", и той ще Ви каже, че в днешно време е истинско чудо да спечелиш "конкурс" за учителско място без подкуп за директора или без връзки. Наистина, мога да потвърдя това, понеже, след като безброй много пъти съм представял лично аз документите на съпругата ми за кандидатстване съм срещал невинно-нагли погледи на директори, изразяващи следната емоция: "Ама как така "просто кандатства", чий човек е Вашата съпруга, какво носите и какво ще дадете, нима не се сещате, че току-така не стават тия неща?! Не ми се правете на наивник!".
На второ място много от назначените на "постоянно място" учители стават нещо като "тромб" в кръвоносната система на образованието - по същия начин, по който отдавна са станали също такива "тромби" огромната част от несменяемите, назначени сякаш пожизнено или до гроб директори. В Пловдив, да речем, имаме крещящи примери в това отношение, да речем, директора на СОУ "П.Хилендарски" (или директора на Математическата гимназия), които е на поста си от ерата на славния Тодор Живков - и нищо чудно да го е надминал по времетраене на пребиваването на властнически пост!
Един учител, назначен за постоянно, блокира едно учителско място - и няма никакви особени стимули за повишаване на квалификацията си. В същото време млади, способни учители, системно безработни, обикалящи от училище в училище, не само постоянно биват жестоко обиждани, но и имат нищожни шансове да се реализират по специалността си. Разбира се, потърпевшите от липсата на стимули за усъвършенстване на учителите, вегетиращи на "постоянно място", са учениците: не се чудете защо качеството на нашето образование постоянно пада. Една от причините за това е анализираният чуден феномен. Понеже месомелачката на човешки души, наричана "българско образование", във всичките си компоненти се е дехуманизирала така, че вече има съвсем античовешки облик и характер.
Може много да се пише, но не искам да бъда излишно обстоятелствен. Вече стана ясно за какво става дума. Така нещата повече не може и не бива да продължават. Жестоко е много преподаватели (и данъкоплатци) да бъдат системно обиждани, тормозени, тероризирани от самозабравили се директори на държавни училища в собствената си държава. Директори, които, при това, са нещо като мафия: познават се, звънят си по телефоните, и ако някои репресирани и тормозени от произвола им учители, както е случаят със съпругата ми, са си позволили някога лукса да реагират при несправедливост, или пък могат да бъдат защитени от някой по нравствени подбуди, такива са обречени за вечни времена да бъдат безработни. И то заради тази толкова наглата "директорска солидарност", заради инстинкта на директорите за самозащита и по възможност вечно оцеляване на директорските места.
Системата за образование и за професионална реализация на учителите е устроена така, че всичко кадърно, достойно, имащо чувство за справедливост, всичко онова, което е решено да не търпи униженията, бива оценявано като "ненужен елемент" - и бива безжалостно отхвърляно. В тази система могат да вегетират предимно нагаждачите, мълчаливите, подлизурковците, конформистите, посредствените, сиреч ония, които са далеч от съзнанието за мисия - което иначе неизбежно се свързва с тази толкова благородна професия. Представете си в резултат какво поколение възпитават тия толкова унижени и деморализирани възпитатели - сещате ли за какво по-точно става дума, а, драги ми г-н Министър?!
В периода за назначаване на учители тази година ние двамата със съпругата ми обиколихме десетки села в областта около Пловдив, подадохме документи за участие в поне 50 (!) обречени "конкурса" за учителски места - в училища било в гр. Пловдив, било в околностите му. Можете ли да познаете какъв е резултатът от тия обречени наши усилия? Ще Ви кажа: в нито едно(!) училище съпругата ми този път даже не беше поканена дори на събеседване(!), което е страшно обидно! Пък и показва, че вече директорите не се и опитват да създават поне някаква видимост за "конкурсност", да не говорим пък за демократичност или справедливост. Назначават си, предполагам, няма как да е иначе, само такива, за които или има ходатайства, или пък се дава подкуп.
Това е нетърпимо - не зная как Вие, драги ми г-н Министър, оценявате този факт, аз го оценявам така: по този начин системата в ръководеното от Вас Министерство показва, че съвсем не й е нужен специалист с две висши образования (магистратури)! В крайна сметка излиза, че системата "най-учтиво" покани съпругата ми да емигрира, т.е. да бъде прогонена от България, защото, както се оказва, от нейните способности и познания тук обществото няма нужда. Заедно с нея трябва да емигрирам и аз, който също съм учител (с най-високата по установените критерии квалификация). Ето че излиза, че нашият случай най-ясно показва какъв е механизмът за "неестествен отбор" на учителите в българското образование, при който са съвсем ненужни тъкмо ония, които са най-добрите, най-квалифицираните, сиреч, най-нужните, ако се изходи от потребностите на учениците!
Завършвам своето Открито писмо с надеждата и пожеланието най-успешно да продължите да управлявате една система на образование, която всеки ден открито, съвсем безсрамно, демонстрира своя античовешки характер. Приятно министерстване!
С уважение: Ангел Грънчаров, преподавател по философия (Ваш състудент от Санкт-Петербурския държавен университет, в който учихме в периода 1980-1985 г. и дори живяхме в едно и също общежитие - на ул. "Шевченко" - 25 на Василиевския остров.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар