Какви хора Росен Петров и Слави Трифонов никога няма да поканят в предаванията си

Някакъв майтапчия, гледам, ме е поканил във Фейсбук-група с име Телевизионно предаване "Нека говорят" на Росен Петров. Аз така разбрах, че в тая група са хора, които водещият с бръснатата глава никога няма да покани в предаването си, та по тази причина приех поканата; дано не съм се изложил нещо, ама така разбрах нещата. А когато видях, че отдолу има празно поле за съобщения - аз пък не пропускам такива полета (когато имам време за убиване де)! - написах там ето тия слова:

Разбира се, в нашите телевизии не канят неудобни хора; те, изглежда, канят гостите си по списък, спуснат "отгоре"; случаен човек там не може да попадне. Няма начин да не си помисли човек това като гледа, че всички до една медии канят все един и същи самоотвержен кръжец от медийни труженици, които си говорят все едни и същи неръбести баналности.

Ясно е, че трябва да се знае предварително какво ще каже гостът, за да не стане след това нужда водещият да дава обяснения що кани непроверени хора. Той, гостът, трябва да е "благонадежден", т.е. да е неспособен да поднесе някаква изненада, трябва да приказва обичайните изтъркани баналности, а не неща, които карат хората да се замислят.

Нашите медии, очевидно, съществуват за да обслужват затъпяването на природонаселението, а не пробуждането на мисълта му, на съдната му способност (способността за разсъждение) и на провокирането на критичните му заложби. Разбира се, най-лошото е да поканят гост, който, представете си, да се окаже мислещ човек, та после на неговия фон всички останали да изглеждат точно такива, каквито са - а именно банални досадници, дефилиращи от телевизия в телевизия, и приказващи все едни и същи угодни за властта и олигархията безобидни приказки, приспиващи електората и немислещата маса от обезверени и невярващи вече на нищо хора. Голям е рискът да поканят човек, за когото да не са сигурни дали няма да каже нещо, за което после може да протестира президентът Гоце Първанов, пръв цензор на республиката, който именно изгони Иво Инджев само заради един не кой знае какъв неудобен въпрос.

Абе в медиите ни трябва да бъдат канени само "наши хора", от тъй наречения набеден "звезден елит", в който не може да попадне кой да е, а само такива, които са удобни на съществуващата конюнктура. И които играят по свирката на кукловодите на пошлото театро, наричащо се "български обществен живот". Ето защо не може по дискусия за паметника на Червената Армия в София да поканят принципен противник на всички паметници на съветския окупатор у нас, понеже ако го поканят, на толкова мило усмихващия се Росен Петров после ще му дърпат жестоко ушенцата. А той знае как да си пази ушите, предполагам. Затуй ако едната неделя не покани Андрей Райчев, на другата непременно ще го покани; ако не покани него, ще покани жена му; ако пък Любен Дилов-син не бъде поканен, то вместо него ще бъде поканен негов "душевен двойник", примерно Кр.Каракачанов или нещо такова като него. Да не изброявам, че на всички са втръснали тия нахалници и досадници, дето биват канени и дефилират от медия в медия, от предаване в предаване; представете си Гамизов и ще стане ясно на всички за какво говоря.

Ето че у нас такова едно проста човешко право, каквото е правото на свободно слово, се оказва, че не важи за всички, а само за определен доверен кръг от послушници. И други фундаментални права у нас не са за всички, а са само за някои, само за "наште". Трябва много подлостчици да си направил, че да ти се доверят и да почнат да те канят от медия в медия; питайте Георги Лозанов колко унижения е преглътнал, та да доживее до днешната си медийна величавост.

А тия като мен, дето немат гъвкави гръбнаци, такива изобщо не ставаме за медийни герои и биваме игнорирани отвсякъде. Пък когато случайно някой неопитен журналист мен, примерно, ме е поканил в свое предаване, забелязал съм, че след това началството така му дърпа ушите, че той, горкият, повече никога даже не смее и да си помисли да ме покани. Това е положението, та значи беззъбият "опозиционер" Дилов ще лъже и маже за паметника на съветския окупатор, тъй ли?! Бравос, бравос, ашколсун и машаала! Окумуш момче, нема кво повече да говорим. С водещия Росенчо са от един дол дренки, милите, вервам, ще се разберат.

Хайде чао, че се поувлякох; но какво да прави човек, като сме лишени от право да говорим, та като ни падне сгоден случай, се залисваме и не се сещаме да спрем. То е от жажда за гласност, както беше и преди 1989 г.. Знаете ли какво, имам чувството, че в това отношение нищичко не се е променило, и по медиите дефилират хора все от оня същия нравствен тип - прав ли съм или греша?

Добави в Svejo