Джазът в България. Българите в джазаАвтор: Владимир Гаджев
ISBN 978-954-321-741-0 – м.п.
978-954-321-751-9 - тв.п., 2010 г., 512 стр. + 16 стр. ил. + CD
Мека подвързия – 26.00 лв.
Твърда подвързия – 32.00 лв.
Владимир Гаджев (1944) е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по социология на музиката и история на джаза в Нов български университет. През последните четири десетилетия е бил кореспондент на специализираните издания Melodie, Чехословакия и Jazz Forum, орган на Международната джазова федерация, както и сътрудник на списанията Jazz Podium, ФРГ и Musica Jazz, Италия. През 2000 г. германското издателство Konemann и българското “Кибеа” отпечатаха за разпространение в цял свят неговата “Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света” (художник Антон Радевски). През 2004 г. издателското ателие “Анго Боянов” даде път на книгата му A Love Supreme/Веселин Николов и неговите “Бели, зелени и червени” – първият системен труд за изтъкнат български джазмен.
Двадесетстраничен синтез на новата книга на Владимир Гаджев бе изискан от Колумбийския университет в Ню Йорк за включване в многотомната поредица “История на джаза по света”.
Съдържание на диска:
28.10.1933, Париж – “Комедиан хармонистс” – Creole Love Call – 3`33``, D.Ellington
22.10.1940 – “Ноел Шибу и неговия оркестър” – Bijou – 2`20``, N.Chiboust
24.10.1956, Западен Берлин – “Любо Д’Орио и неговият оркестър” – Boogie in B - 2`58`` - Gebhardt
1962, Познан – “Джаз Аутсайдърс”) – Outsideria – 3`28``, J.P.Wroblewski
1962, София – Биг бенд на БНР с диригент Милчо Левиев – Студия – 4`20``, М.Левиев
17.06.1967, Монтрьо – “Джаз Фокус’65”) – Блус в 10 – 5`10``, М.Левиев
1976, София – “Симеон Щерев квартет” – Залез-изгрев – 4`23``, С.Щерев
1978, Пловдив – “Бели, зелени,червени” – Очите на Тереза – 4`02``, В.Николов
1979, София – “Любомир Денев джаз трио и Петко Томанов” – Обряден танц – 6`10``, Л.Денев
1981, Хамбург – “Радка Тонеф квартет” – Bulgarian Folk Song-Fire – 9`24``, folktheme
14.05.1982, Дрезден – “Суинг дикси-бенд Габрово” – Folks Dixie – 3`00``, traditional
02.1984, Лион – Марио Станчев соло пиано – Un certain parfum – 2`40``, folktheme
1985, Пловдив – “Веселин Николов джаз линия” – Право хоро – 6`34``, Д.Бърнев
01.1986, София – Дуо “Акустична версия” – A lyrical one – 5`22``, А.Дончев
1987, Русе – “Дуо Петър Петров/Теодосий Спасов” – 33/16 – 4`30``, Folktheme
1990, Пловдив – Милчо Левиев соло пиано – Women`s Dance – 3`45`, М. Левиев
1991, София – “Фолк-скат бенд”, Ст. Загора – Янинку – 3`29``, К.Тодоров
3 коментара:
Джазът е един от малкото оригинални приноси на Америка към културата. Вкусовете на хората са различни, някои пиески даже са търпими, но като цяло това е непоносима музика, изнасилване на инструментите. Свиренето на джаз на пиано например е извращение. Как може да се обработва така брутално иснтрумента? Не за това е създадено пианото. Същото се отнася за атоналната музика на 20 век. Маскимумът на атоналност, който мога да изтърпя, е късният Лист. Но моля спестете ми Schönberg и компания.
Вие вероятно харесвате най-вече казачокът, познах, нали? Все пак джазът е "упадъчна" и "капиталистическа" музика, нали така?
Хаха, знаех си, че заради тази забележка ще бъда заподозрян в комунистически уклон и антиамериканизъм, но това просто не е вярно. Америка, макар и невъзможна за живеене за европейци, независимо от някои отблъскващи черти като прекаления комсуматизъм е най-великата демокрация и опора и защита на свободния свят.
Просто не съм фен на тази музика, също както не харесвам американската масова култура като цяло. Признавам, че джазът е хармонично и ритмично интересна музика, която е обогатила музикалния език. Суйнгът на Бени Гудман например е хубаво нещо.
Иначе съм голям поклонник на англосаксонската култура и особено на британската философия.
На харесвам казачок, но голямата руската класическа литература и поезия са велики, както и големите руски композитори – Мусоргски, Чайковски, Скрябин, Рахманинов и т.н. Русия е примитивна, варварска, „изродска” страна, но в културно отношение превъзхожда много друго страни, вкл. Америка. Такива са парадоксите на света и историята, светът не е черно-бял.
Публикуване на коментар