Днес публикувам изложението, написано от моя приятел от Русе, уважаемият г-н Атанас Ганчев, човек с възрожденско и духовно излъчване - и интелектуалец от най-висока проба. В нея той разказва детайли от своята лична история от последните години, като ми е изпратил и копия от всички документи, за които споменава в текста; при нужда, пък и от интерес - за да се убедим на какви чудесии е способен днешният български бюрократичен гений - ще публикувам в скоро време и самите документи, които трябва да прегледам, за да махна лични данни като ЕГН-та и пр., с които може да бъде злоупотребено.
Та прочетете изложението на г-н Ганчев, който иначе е постоянен сътрудник на блога HUMANUS, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ, написал цяла поредица от прочувствени статии за ситуацията в днешното българско училище, но също и касаещи културната и духовната история на гр. Русе и на България. Тъжно е че личности като него, именно личности, които цял живот самоотвержено са работили на нивата на българската духовност, просвета и култура, както обикновено става у нас, биват за благодарност тормозени цял живот от някакви местни дерибеи, от пожизнени директори, от началници "в сферата на културата", които обаче са с мандалитет на касапи, също така от инспектори-чиновници, които изобщо не вдяват, които понятие си нямат от високата духовна мисия на българския учител и пр., т.е. от цяла една поредица от нравствени лилипути и от лакоми за постове и служби подлизурковци на всяка една поредна власт. Тия последните, впрочем, са способни на всякакви мерзости; ако не знаете, ще ви го кажа: заради такива нашето образование, нашата култура, дори нацията ни като цяло, е на това дередже; тая напаст е толкова вредна, че ако успеем някак си да се освободим от нея, нещата незабавно ще потръгнат, ще се мръднат от мъртвата точка, в която се намират сега. А ето сега и самия текст на г-н Ганчев когото сега споменатата бюрократична напаст го върти сякаш е набучен на ръжен:
PRO DOMO SUA
O, tempora, o mores!
КОШМАРЪТ СЕ ЗАВЪРНА!
(Едно уведомително писмо и констатираните административни нередности или голата истина за нравите в днешното българско училище)
"Вилнеят диви, феодални нрави в днешните български училища... Произволът на директорите е надхвърлил всякакви общоприети граници" (Ангел Грънчаров - из "Месомелачката...")
На 15.ІХ. т.г, когато получих заповед №1 за уволнение, поради полагащото ми се право за ранно пенсиониране, съгл.пар.5,ал5 от ПЗР на КСО, дълбоко в себе си изпитах радостното чувство, че най-сетне Кошмарът, продължил цели пет години и изсмукал значителна част от физическите ми сили и подложил психиката ми на свръхизпитание, бе приключил. КОШМАРЪТ - да спечелиш трудово-правно дело и да проявиш безразсъдството като се върнеш след него отново на работното си място. Прословутата българска злоба, превъплътила се в оста на административното зло, влезе със страшна сила и задейства всички невидими механизми на вътрешните си съпротивителни сили за да елиминира, а по възможност и да унищожи човека, дръзнал да й се противопостави, дръзнал да наруши непогрешимостта, уюта и спокойствието й. И се започна... Но всичко по реда си. (ОЩЕ >>>>)
Та прочетете изложението на г-н Ганчев, който иначе е постоянен сътрудник на блога HUMANUS, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ, написал цяла поредица от прочувствени статии за ситуацията в днешното българско училище, но също и касаещи културната и духовната история на гр. Русе и на България. Тъжно е че личности като него, именно личности, които цял живот самоотвержено са работили на нивата на българската духовност, просвета и култура, както обикновено става у нас, биват за благодарност тормозени цял живот от някакви местни дерибеи, от пожизнени директори, от началници "в сферата на културата", които обаче са с мандалитет на касапи, също така от инспектори-чиновници, които изобщо не вдяват, които понятие си нямат от високата духовна мисия на българския учител и пр., т.е. от цяла една поредица от нравствени лилипути и от лакоми за постове и служби подлизурковци на всяка една поредна власт. Тия последните, впрочем, са способни на всякакви мерзости; ако не знаете, ще ви го кажа: заради такива нашето образование, нашата култура, дори нацията ни като цяло, е на това дередже; тая напаст е толкова вредна, че ако успеем някак си да се освободим от нея, нещата незабавно ще потръгнат, ще се мръднат от мъртвата точка, в която се намират сега. А ето сега и самия текст на г-н Ганчев когото сега споменатата бюрократична напаст го върти сякаш е набучен на ръжен:
PRO DOMO SUA
O, tempora, o mores!
КОШМАРЪТ СЕ ЗАВЪРНА!
(Едно уведомително писмо и констатираните административни нередности или голата истина за нравите в днешното българско училище)
"Вилнеят диви, феодални нрави в днешните български училища... Произволът на директорите е надхвърлил всякакви общоприети граници" (Ангел Грънчаров - из "Месомелачката...")
На 15.ІХ. т.г, когато получих заповед №1 за уволнение, поради полагащото ми се право за ранно пенсиониране, съгл.пар.5,ал5 от ПЗР на КСО, дълбоко в себе си изпитах радостното чувство, че най-сетне Кошмарът, продължил цели пет години и изсмукал значителна част от физическите ми сили и подложил психиката ми на свръхизпитание, бе приключил. КОШМАРЪТ - да спечелиш трудово-правно дело и да проявиш безразсъдството като се върнеш след него отново на работното си място. Прословутата българска злоба, превъплътила се в оста на административното зло, влезе със страшна сила и задейства всички невидими механизми на вътрешните си съпротивителни сили за да елиминира, а по възможност и да унищожи човека, дръзнал да й се противопостави, дръзнал да наруши непогрешимостта, уюта и спокойствието й. И се започна... Но всичко по реда си. (ОЩЕ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар