Препубликувано от Иван Костов: Ще настояваме ЕНП да се произнесе за носталгията на Борисов по тоталитаризма на Живков, 13.11.2010ДОКЛАД пред Седмото Национално събрание на ДСБ, 13 ноември 2010 г.
Уважаеми делегати, скъпи приятели,
Президентските и местни избори очертават задачите, които следва да си постави нашето Седмо Национално събрание. И те са следните:
● Първо, след като отчетем днешните обстоятелства, да заявим отношението си към управлението на страната.
● Второ, да си поставим цели до и на предстоящите избори. Да дадем мандат на Националното ръководство да води преговори и да се споразумее за начина на явяването ни на изборите и за състава на Синята коалиция.
● Трето, да приемем промени в нашия Устав като отчетем сегашните си слабости в организационно и структурно отношение.
Политически акценти върху обстановката в страната
Седмото ни Национално събрание, без да е изненада за нас, се провежда в тягостна политическа и икономическа обстановка. Малцина са оптимистите за страната до следващите избори.
От миналата година ГЕРБ непрестанно пилее политическа енергия. Все повече личи липсата на управленска и политическа компетентност на водещите фигури, на министрите и на депутатите. Те губят почти всеки дебат в Народното събрание и в медиите. Дават непрекъснато доказателства, че нямат тази решителност, която е необходима за успешно управление на държавните дела. Не завършват дори започнати управленски действия. Отстъпват при всяко изнудване със стачна заплаха. Задоволяват всеки агресивен групов интерес в ущърб на всички останали. И за съжаление подклаждат нездрави претенции отвсякъде.
Предишните провалили се управляващи, особено БСП и ДПС, бързо възвърнаха самочувствието си най-вече, защото бяха оставени безнаказани. Нещо още по-лошо, защото бяха оставени във властта, защото почти навсякъде им бе оставен контрола върху администрацията.
Отношенията им с президента приличат на сговаряне. Най-вече, защото осъществяват строга приемственост в пълното енергийно обвързване на България с Русия. Без каквото и да е противодействие от тяхна страна му позволиха да използва влиянието си върху съда и да извади видни престъпници на свобода. Не правят съдебна реформа. Готвят се да назначат президентска кандидатура за председател на Върховния административен съд. Не реагираха, когато президентът - доносник на ДС обезглави военното разузнаване на страната.
Но най-вредното за загубата на доверието е, че очевидно водачите на ГЕРБ водят срамни пазарлъци с Ахмед Доган. Оставиха личните му представители на ключови позиции за управлението на европейските пари в земеделието и в други министерства.
Икономическата криза в страната поражда две основни причини за обществена тревога и двете са с един корен - страхът: първо, страхът от загубата на реални доходи и работа, и второ, страхът от престъпниците.
Замразените заплати и пенсии на всички български граждани се обезценяват от покачването на потребителските цени. Правителството планира до края на 2011 година днешната пенсия, чийто размер е непроменен от юли 2009 г., да загуби повече от 7% от реалната си покупателна способност. Още повече ще пострадат от обезценяване фиксираните доходи на заетите, които са от ноември 2008 г. Стойността на живота на бедните български граждани нараства с 4.9%, още по-бързо от официалната инфлация. Това увеличава бедността в страната. Изоставаме все по-безнадеждно от останалите страни в ЕС по стандарт и качество на живота.
В последната година управляващите подтискат реалната безработица със свръх скъпи програми за временна заетост на Министерството на труда и социалната политика. Реално създаваните работни места са практически напълно безполезни и се плащат от данъкоплатеца, а не от икономическия оборот. Тази псевдо-социална трудова политика не решава трайно и на устойчива база проблемът със заетостта. Младите хора реално първи губят своите работни места. Бързо се покачват лошите им кредити. Банките започват все по-често да продават техните ипотекирани жилища.
Върху страната отново пада сянката на страха от престъпниците. Всички виждаме как мафиотите остават безнаказани. Полицейският натиск върху престъпността става все по-неубедителен. Не среща подкрепа от прокуратурата. Тя изпълнява бездушно и чиновнически своите задължения. Не се бори в съдебните зали за справедливост за жертвите на престъпниците. Съдът е уплашен. Както се убедихме значителна част от лицата, които ръководят съдебната система са тежко корумпирани и безотговорни пред обществото. Безнаказано нарушават законите на страната.
Всяка икономическа криза стимулира престъпността във всичките й форми. Затова по бума в престъпността можем да съдим, че кризата не е преодоляна. С кризата МВР очевидно не може да се справи. Ние искаме в борбата с престъпността да се включи цялото правителство. Това, което то трябва да направи, е да проведе решителна антикризисна политика.
В борбата срещу престъпността сме готови да се включим и ние. Ще подкрепим дълбока реформа на съдебната система. Само това може да бъде ефикасно противодействие срещу най-голямата опасност за българското общество и демокрация.
Безсилието и бягството на управляващите от проблемите на кризата поразиха още по-силно ценностите ни и политическата ни система.
Деградация на ценностите
Моралът и ценностите на българско общество не са укрепнали и утвърдени след излизането ни от комунизма. Подемът, който настъпи от целенасочените усилия на страната за евроатлантическа интеграция, се изчерпи. Видя се, че има много постсоциалистически българи. Влизането на България в евроатлантическата система на сигурност и просперитет не ги имунизира от тежката им комунистическа носталгия.
Вярно е, че вече девет години сме свидетели на пълзящата реабилитация на комунизма и неговите лица, извършвана от БСП, ДПС и НДСВ. И разбира се провеждана, основно от президента Първанов-Гоце. (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар