По повод на публикацията Образци на политическата психопатология: „За мен другарят Т.Живков бе човек, който обичаше България!“ получих следния изразителен коментар, есенцията на който е че Тодор Живков цели 30 години бил спирал раждането на комунистическата олигархия; ето, прочетете сами целия коментар:Ангеле, приятелю, на тази страница може много да философстваме за личността на "ТАТО", но проблемът през това половин столетие от нашата 13 вековна история не беше той. Безкрайно те уважавам, но ти имаш едно десетилетие по-малък житейски път в обществото, а това хич не е малко.
Моята съдба е интересна и за мен самия. Роден и израснал под „антените“ на Радио София (Вакарелската радио станция) с кръщелница самата Цола Драгойчева с прекрасното „патриотично“ име Димитър Благоев (дядото) имах честа да съм зад кадъра, зад микрофона през целите тези четири десетилетия. “Национални“ обекти като Партийния им дом, Народния театър, Софийската народна опера, НДК, НДК-Варна, Скаптопарата в Бургас, до „кабинета“ на Първия ми донесоха колкото уважение, толкова и унижение, както и купища болести. Гениалното им беше че ме възнаградиха с „40 Години Социалистическа България“. Само че и аз като теб се питах къде го този социализъм?
А пък ТЕ се питаха защо този не влиза в БКП-то? Ами просто е обяснението: на фона на тези похвали им наричах партията „кофа за боклук“. Вярно, приятелчетата он ДС-то „дишаха в гърба ми", но бяха дотук. Не беше маловажно „секретарката“ на Първия да ти е правила кафенцето и тези момчета от научното „разузнаване“ да те молят да им сътвориш нещичко, я за виличката, я за апартамента им.
На фона на това мое „филосостване“ от житейския ми опит съм го казвал хиляди пъти Живков (мир над праха му) послуша съвета на своя кумир ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (лично съм го чул при реставрацията на аудиозаписа в Радио София), даден на VІІ-мия им конгрес (БКП) и опази своето управление от зараждащата се „червена буржоазия“ по света. Днес, след като вече изчерпа своите сили за борба с тази пасмина от крадци и мошенници, наследницата на БКП, като партия въобще ако може да се каже, че е такава също превърна своята върхушка в „червена олигархия“.
Поради това, Ангеле, този пролетариат, натъпкан в панелките от „социализъма“, наричан днес гласоподавател жалее и тъгува по „живковизма“. Аз лично не съм се срещал със самия Живков, защото бях и съм обикновен човек, но съм имал по техническо същество допир и работа с неговата политическа олигархия. За късмет те разбираха от философстване в лоното на „комунизма“ и дребните изгоди от това политическо ратайство, но не и от техника. Не ги разбирах, но ги оправдавах че само така можеха да изучат, нахранят и облекат своето семейно обкръжение, без много труд и напрежение.
Докато при нас, Ангеле, нещата бяха или ще съществува този „национален“ обект или нас няма да ни има от глад и мизерия. Така че оспорвана личност е не самия Живков, а системата, наричана дълго време „социалистическа“. Но къде беше тя всъщност?
Днес отново и отново се лутаме две десетилетия в заблуждение, че правим нов обществен ред наречен "Демокрация". Хубаво казваше покойния д-р Дертлиев: трябваше ново ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ с нова Конституция и ред. Но с кого да го правим това Събрание? Със стари политически гноми това няма да има ефект. Е, изпитахме го на гърба си и отново и отново Живков ни е отговорен!
Понеже философствуваме днес тук ще кажа за последно: енергийните и суровинните ни ресурси са на изчерпване, независимо как са постигани високите им показатели до сега, а това срива общественото ни единомислие до личния егоизъм за оцеляване. Това е което Живков успяваше три десетилетия да потулва и да озаптява разпасаните си другари във властта!
Написа: Банския зет
Няма коментари:
Публикуване на коментар