КОГАТО ЛЪЖАТА ТЪРЖЕСТВУВА, ИСТИНАТА СВЕТУЛКА ОТ ПАЛАТКИТЕ(Из "ЕДИН ДНЕВНИК", 1993)
Когато разумът спи се раждат чудовища.
(Франсиско Гоя)
В памет на поета Биньо Иванов
Девети юни, сряда. Пламен, Любо и Николай вече обявиха гладна стачка в подкрепа на Едвин Сугарев. Същото се готвя да сторя и аз. Едничкото нещо, което ме спира е, че трябва да ходя на училище, а пред учениците е някак си неудобно... да си в гладна стачка... Все пак малки са, шестокласници, но... Преодолявам скрупулите си и вечерта в Града на Протеста обявявам безсрочна гладна стачка...
Дванадесети юни, събота. Днес е почивен ден. Целият ден е на мое разположение. Областният координатор на СДС Георги Герасимов ме помоли вчера вечерта да не бъда днес в Палатковия лагер. Той, Лагерът, вече брои девет палатки. Научих, че вече над пет хиляди са подписите в подкрепа на гладната стачка на Едвин и на искането за оставка на д-р Желев от президентския пост. От другата страна на площада, току срещу нас, момчета от обединението "Политически център" събират подписи в защита на д-р Желев.
Тринадесети юни, неделя. Сутринта не се чувствам добре, но въпреки всичко, хванах такси и се домъкнах до Града на ИСТИНАТА. Мерят ми кръвното - 75/50. Съветват ме да се прибера в къщи. Венци идва с мен. След обяд чета Шандор Петьофи "Любов и Свобода" във великолепния превод на Петър Алипиев от поредицата на изд. "Георги Бакалов" Варна..
Пия подсладена със захар вода, но не гледам в дъното на чашата, поетическите инвенции някак си бягат от мен.
Утре е предпоследният учебен ден, до обяд все някак си ще устискам....
Четиринадесети юни, понеделник. Едвин Сугарев е помолил гладуващите в негова подкрепа да преустановят гладната си стачка защото след срамното обръщение на д-р Жельо Желев за Истината и Лъжата в нашето общество са нужни живи хора. Вземам решение да преустановя гладната си стачка...
Следобяд предстои митинг на СДС пред Съдебната палата... Подготвям декларация за преустановаване на гладната стачка... В късния следобяд, малко след пет и половина, над пет хиляди души са се събрали на площад "Свобода". Непрекъснато прииждат нови хора.
Митингът започва с гаф. Микрофоните, и двата, отказват да работят, някой домъкна отнякъде един стар мегафон, та се налага ораторите да викат. Хубаво е, че когато дойде моят ред, един от микрофоните проработи: "Унизително и болно е да те предаде този, в който си вярвал" - така започва декларацията... Но финалът й е оптимистичен: "Вярата на хората в доброто и демокрацията не може да умре и не може да бъде убита дори и от един президент". Петьофи бе оказал благотворното си влияние.Въпреки конфузното начало митингът завърши успешно и много след неговия край не спира потока от хора в Лагера. Нея вечер подписите в подкрепа на Едвин скочиха с над три хиляди и вече броят над десет хиляди...
Осемнадесети юни, петък. Продължавам със щафетна гладна стачка. На Пламен Цонев от "Екогласност" му се налага спешна медицинска помощ. Утре, събота, изпращаме три наши палатки за Палатковия лагер в София... Страх ме е от разнобой в СДС...
Двадесет и първи юни, понеделник. Днес КС на СДС изключи председателя на "Екогласност" и общински съветник от нашата квота Владимир Марков заради злостните нападки сротив Еднин във вчерашната му публикация във в. "Утро"...
Двадесет и трети юни, сряда. На привечерното си заседание КС на СДС взе решение в петък сутринта да тръгне автоколона от няколко рейса за участие в националния митинг в София, насрочен за петък от 17 и половина...
Двадесет и пети юни, петък. Петте рейса не стигат да поберат стотиците симпатизанти та се наложи повече от тридесет коли да ги придружат. Автоколоната тръгна в осем без двадесет. Не я придружавам. Имам друга, неотложна работа в Пресцентъра.
Двадесет и осми юни, понеделник. "Нищо по-величествено не съм виждал и преживявал в живота си!", това са първите думи на областния ни кординатор бати Георги, с които започна разказа в клуба и се впусна в дълъг разговор за морето от хора и знамена на Кръглия площад около Президентството и Министерския съвет... По обяд научаваме, че Едвин прекратява гладната си стачка.
Тридесети юни, сряда. Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент. Ще го бъде ли СДС? От мисли ще ми се пръсне главата...
Оставам да спя на походното си легло в пресцентъра...Затварям дневника си...
Синята Идея ни водеше. Имахме си своите кривици, но имахме и Вярата... Все още бяхме в романтичен полуунес, който много по-късно щеше да ни възпира в недоверието, защото не искахме да приемем края на една Мечта. В следващите години животът щеше да ни приземи...
Днес сме твърдо на земята, но без почва под краката си. Животът отдавна е престанал да бъде жив, а ние сме миманс от една антиутопия.
Антиутопията "Абсурдистан"... една безкрайна агония, където дъно... просто няма.
Препрочете ги тия записки: Атанас Ганчев, в града Русе, на ден 27-мия ноември, събота, в лето 2010-ое.
2 коментара:
Никой не може да пребивава в демократична еуфория непрекъснато в продължение на 20 години, така че известна умора е разбираема. Дали Б-я е постигнала малко или много за тези 20 години, е спорен въпрос. Нито за миг не бива да забравяме, че преходът беше планиран и контролиран. Все пак на моменти, най-вече по време на управлението на СДС 1991-92 и на ОДС 1997-2001 сценарият в някаква степен беше нарушаван. Всъщност нещата стоят така, че на Русия с последните 20 години й се налага да влага огромни усилия и ресурси, за да удържа България що-годе в своята орбита. Само миг невнимание и разсейване от страна на Москва, и България започва да се изплъзва от нейния контрол. Така че причините за незадоволителния напредък на демокрацията в Б-я не са толкова вътрешни, колкото външни. Оставени сами на себе си, даже без външна помощ българите за броени минути биха отхвърлили комунистите, тайните служби и техните сценарии.
От друга страна, известно отрезавяване не може да не предизвика и фактът, че западният капитализъм в последните 40 години също е едно „упадъчно” общество на потреблението, кредита, прахосничеството, наркоманията, алкохолизма и грубия материализъм. Представите, които мнозина си бяха изградили за Запада опреди 1989, се оказаха до голяма степен фалшиви. Като всички тези неблагоприятни развития в Западните страни, разбира се, се подклаждат, стимулират и подпомагат от комунистите и техните агенти на влиянието. Към всичко това се добавя и превземането на Европа от мюсюлманите, които до няколко години вероятно ще са мнозинство във Франция, Холандия и т.н. Освен това има индикации, че Русия и Китай не са се примирили с положението си и правят всичко възможно, за да вредят на САЩ, вкл. и чрез дирижирания от тях „ислямски тероризъм”. Финалният ВОЕНЕН сблъсък между Русия и Китай, от една страна, и САЩ, от друга, вероятно предстои. При всички недостатъци и оправдани критики към Запада в тази решителна битка ние трябва да сме на страната на свободата и демокрацията. Ако и когато дойде атаката на комунизма срещу свободния свят, „щом свирне бойната тръба”, ние трябва да сме пак на нашия пост.
Така че забравете умората и разочарованието, няма място за подобни сентименти, историята продължава напред, трябва да сме готови и нащрек.
Благодаря за основателното становище, което изцяло споделям! Наистина комунизмът (злото) изобщо не се е отказал да вземе своя реванш пред свободния свят, който, въпреки всичките си недостатъци, заслужава да бъде подкрепен.
Публикуване на коментар