Константин Павлов (Комитата) е написал в блога си умилителна рецензия на книга, подарена му от изд. ЛИК: Тъжни тропици и едно умно издателство. Там започва ето по такъв начин, пределно бодро:Участвам в инициативата на издателство „Лик“ за предоставяне на книги на блогъри срещу рецензия. Идеята е страхотна и искам да я подкрепя. А искам и още книги. ;-)
Квалификацията "умно издателство", написана още в заглавието на постинга като реверанс към щедрото издателство, подарило му книга, в конкретния случай звучи прекалено хвалебствено, да не кажа подлизурски. При това авторът е подсилил внушението с определението "страхотна" спрямо идеята, която така възторжено декларира, че ще е подкрепи, стига издателството да продължава да му подарява книги. Понеже твърде много се вълнувам от разни нравствени казуси, та с тая цел рекох да вметна следния злобничък коментар под статията, та да внеса по-различен тон в дискусията; ето какво написах там:
Хубаво е, че К.Павлов е възприел инициативата на ЛИК, но ми е интересно как стана така, че две години преди от ЛИК да се сетят за такава възможност, моя милост изпрати като подарък екземпляри от новата си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България) на куп блогъри, сред които и многоуважаваният Константин Павлов, ала почти никой от тях, също и К.Павлов, не отрони даже и една дума за самия факт на съществуването на тази книга, камо ли пък да й прави "рецензия".
Интересно ми е каква е разликата между двата случая, та сега така охотно се мъчи да пише рецензия на книга, която, при това, явно му е доста трудна за разбиране...
Сега гледам, че на моята реплика К.Павлов не е реагирал изобщо (което и очаквах), ала за сметка на това някакво същество, наричащо се "wattie", е благоволило да напише следната показателна в много отношения тирада (или порой от думи):
Може би защото "Страстите и бесовете български" на авторът Ангел Грънчаров не са толкова интересни за читателите колкото е произведението на световно известен автор като Клод Леви-Строс например. Или може би защото авторът Ангел Грънчаров все още не е достигнал до елементарно ниво на диалогичност в разговорите си с "аудиторията" и това я е прогонило...
И още нещо - може би защото Грънчаров не търпи критика. Пример - дискусията под съществуваща рецензия на книгата.
Та Грънчаров кажи - защо нормален човек да пише рецензия на твоята книга? За да го охулиш като "шибан комунист", защото не е съгласен с някое твое мнение ли?
Това пише съществото, носещо името "wattie" (с малка буква); хубавото е, че до този момент К.Павлов продължава стоически да мълчи; та по тази причина, за да плисна малко масълце в дискусията, рекох да напиша ето тия, предполагам, твърде странни и непонятни за аудиторията думи:
Таваришч wattie, в цялата история, по която се изказваш съвсем неподготвен, на принципа "на всяка манджа мерудията съм", се съдържа един деликатен нравствен момент, който, както личи, не можеш да усетиш, понеже ти липсва сетиво; това сетиво се нарича "съвест". Която, явно, е налична у г-н К.Павлов, за което свидетелства неговото мълчание, което аз приемам като знак за угризение на съвестта. За щастие имаме една прекрасна възможност да очистим престижа си когато сме съгрешили: покайваме се, извиняваме се.
А сега, драги ми таваришч wattie, ми се извини немедлено за обидната тирада, която произнесе срещу моята личност. За твое сведение и за сведение на такива като теб инвалидизирани в нравствено отношение индивидууми ще кажа, че всяка личност е суверенна и неприкосновена - и никой няма право по никакъв начин да накърнява достойнството й.Рекох към горното да внеса още малко яснота - все пак задавам сложничък нравствен казус - и по тази причина написах и ето тези думи:
Впрочем, да вметна още нещичко, касаещо по косвен начин качествата на пренебрегнатата от г-н Комитата (и от плеядата други елитни блогъри) моя книга: така респектиралото го изд. ЛИК е издателството, което още в далечната 1997 година издаде първата моя книга (ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ), която после претърпя още две издания. А пък основателят на изд. ЛИК, който сега ръководи авторитетното изд. ИЗТОК-ЗАПАД уважаваният г-н Любен Козарев, е издател на последните ми шест книги, в това число и книгата за страстите и бесовете български, която така саркастично осмя нечелият я таваришч wattie :-)
Таман обаче ги написах и публикувах в блога на Комитата, следам, че съществото, нарекло се wattie, скорострелно е написало следната издайническа реплика:
Антидругарю Грънчаров... без повече коментар от мен за жалката ти личност. Пиша този коментар, за да не си помислиш, че имам някакво "угризение на съвестта" и мълча. Отношенията ни в тези коментари са в откровена форма на аменсиализъм - аз не получавам абсолютно нищо (защото ти нищо смислено не можеш да кажеш), а ти вредиш на околната ми среда с присъствието си. Затова ще бягам.
Ще се зарадвам искрено ако ме наречеш "комунист" - това никак няма да ме обиди. Особено ще ме зарадва ако в това се вмени "различен от Ангел Грънчаров"!
Та тия мили реплики си обменихме с туй чудато същество, което възприема думата "комунист" по отношения на собствената му особа като ласкателна. Но понеже Комитата може да се ядоса и да изтрие коментарите, аз пък, за да ги запазя за бъдещата история на нравите, ги публикувам в скромния си блог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар