Тази вечер открих съобщение до мен във Фейсбук, което ме развълнува необикновено силно; позволявам си да го публикувам тук (запазвайки анонимността на подателя - тъй като не съм искал неговото съгласие) понеже то съдържа в себе си един твърде рядък, но за сметка на това пък прекалено благороден знак и порив; ето какво ми пише Nevyana B.:Здравейте! Сигурно сте затрупан с покани за приятелство (включая и моята) и писма, затова не искам да Ви дотягам с писания.
Само искам да Ви кажа, че сте човек, на когото искрено се възхищавам от години, и който (малко или много) има пръст в изграждането и осъзнаването ми като човек.
Преди много години имах щастието да бъдете мой учител, при това любимият, и досега ми до толкова ерудиран, интелигентен и чист човек освен, че ме беляза (в добрия смисъл), винаги ме е и стимулирал, за което Ви благодаря.
Извинявам се, ако съм Ви притеснила по някакъв начин, няма да се повтори, просто това го нося от дълго време, а точно днес съм неочаквано смела.
Поздрави!
P.S. Забравих най-важното - ще бъда горда да бъда Ваша приятелка тук, макар и условно. :)))
Разбира се, незабавно отговорих на тия така сърдечни думи, като се постарах да изразя тъкмо онова, което е така трудно за изразяване с думи:
Здравейте, Невяна,
Трогнахте ме с Вашето съобщение, благодаря Ви много за добрите думи!
Наистина е вълнуващо човек да чуе такива думи по свой адрес - след като вече четвърт век е работил на това общо взето неблагодарно поприще: да бъде учител. И след като е свикнал по свой адрес да чува предимно хули, обиди, грозна неблагодарност, безразличие, подигравки и какво ли не още.
Но както и да е: такива знаци на признание като този ни дават - на нас, учителите - пълното основание да смятаме, че въпреки всичко все пак упражняваме най-благородната "професия" на този свят, която е по-скоро не професия, а истинска мисия на попрището, подпомагащо развитието на най-ценното, което имаме: личността, духовната ни същност, стремежа ни към възвишеното в живота, търсенето на ценностите, които облагородяват съществуването ни.
Благодаря Ви много за поканата за приятелство, приемам я с благодарност, гордея се, че съм имал ученици като Вас!
Желая Ви много постижения в живота и непресекващо задоволство от смисъла, който сте сътворили в живота си - и с личността си!
1 коментар:
Nevyana B. 18 ноември в 16:42
Благодаря, както за хубавите и мили думи,така и за оказаната ми чест да бъда Ваш приятел! Да си призная не очаквах да обърнете внимание на писмото ми, а на отговор изобщо не се и надявах. Но с тези си действия ми показахте( всъщност припомнихте), че лицето на онзи млад мъж, който помня и нося в сърцето и ума си, беше и все още е - човечност. Хора като Вас успяват да закрепят отдавна разклатените устои на вярата ми в доброто и човечеството изобщо. Благодаря Ви, за което!
Публикуване на коментар