Щом като така са се държали водещите на сутрешното предаване аз пък предлагам ний от блогосферата, или ний, гражданите, които още не сме загубили способността си да се възмущаваме от произволите на властниците и на прислугващите им медии, да окажем натиск до ръководството на медията (Би Ти Ви) да даде възможност (ефирно време) на лицето Иво Инджев, по чийто адрес се говорят такива уронващи достойнството му нелепости, да се защити и да разкаже за своята гледна точка по историята, в която е замесен и президентът Гоце Първанов.Щото сега излиза, че Иво Инджев все едно си измисля или фантазира за някакъв несъществуващ натиск върху ръководството на Би Ти Ви за уволнението му, каквато е версията на уличения в такъв натиск президент. Щом пък Първанов се чувствал "оклеветен" със задаването на само на един въпрос (във въпроса при това не се съдържаше твърдение), и при това сам го е заявявал публично, то в такъв случай би следвало на Иво Инджев да се даде възможност да защити доброто си име.
Президентът Първанов имаше възможността в тия години по съдебен ред да защити "оцапаното" си име (по повод на мезонетните слухове), ала той не посмя да се възползва от този цивилизован начин да си върне "доброто име", което пък по косвен път представлява самопризнание, че слуховете за президентските мезонети съвсем не са само слухове.
За мен лично този казус е прекрасен пример за това как едно овластено, но безскрупулно в поведението си лице е способно да се самоопозори по един най-тъп начин - и затова съм включил същия този казус в своя АЛМАНАХ ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ (издаден преди 3 години), по който доста преподаватели у нас преподават на учениците си от 12-ти клас. Понеже казуса с Първанов е и най-красноречив пример за това как лицето, представляващо временно някаква институция, е в състояние да оцапа и престижа на самата институция - тъй като по начало на лица с аморално поведение (доказани лъжци и прочие) не бива да се позволява да припарват до такива институции.
А как може да се окаже натиск върху ръководството на Би Ти Ви та да даде право на И.Инджев да защити името си ли? Ами има много неща, които могат да се направят в тази насока. Иска се само добра воля и просто трябва да се надмогне разлагащата ни апатия за всичко онова, което не ни засяга лично. Ала трябва да се разбере, че такива нравствени въпроси като този ни засягат най-пряко, макар и по парадоксален начин: когато някъде се гаврят с някоя личност, сякаш и с нас са се погаврили. А ако пък не реагираме, значи сме приели гаврите за нещо като "естествено състояние на живота".
Прочее, самата журналистическа колегия, ако такава у нас изобщо съществува (понеже при съществуващото нравствено разложение сред тази гилдия вече достойните журналисти сякаш са по-малко от пръстите на ръцете) би следвало също да реагира, а не така позорно да мълчи. Щото след като властта и нейните слуги от медийните ръководства си позволяват днес да се гаврят с един, и такива недопустими прояви се посрещат с мълчание, утре без свян ще се погаврят с втори, трети и т.н.
Така че нещата съвсем не са безобидни и цялата тази история съвсем не е някакъв "личен конфликт" на И.Инджев с Би Ти Ви или пък с негова сияйна светлост президента на республиката ни - както обикновено се представя тази история от т.н. широко "обществено мнение", така вандалски манипулирано от прислугващите на властта медии.
(ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е мой коментар в блога на Иво Инджев, именно на публикацията му Колегиии!!! Колеги ли??? , където той описва случилото се по следния начин:
... Анна Цолова и Виктор Николаев в повереното им тази сутрин предаване “Тази сутрин”... се хвърлят на амбразурата да защищават лъжливата версия на ръководството си, че върху техния колега Инджев не бил оказван натиск да напусне Би Ти Ви. Те откъде знаят – да не би да са присъствали на заплахите, които ми бяха отправени по телефона или да са отсъствали от този свят, когато ги отправяше лично президентът Първанов под формата на декларация с персоналното ми обвиняване в несъществуващо оклеветяване? Жалко…)
Няма коментари:
Публикуване на коментар