В един блог, който смятам за приятелски - понеже често в него намирам смели, остроумни, духовити и интелигентни коментари - току-що откривам публикация, която, признавам си, ме учуди и разочарова, понеже е под нивото на интелигентност на авторите на този блог (все анонимни, впрочем). Ето какво стихотворение за сметнали за уместно да публикуват там:
Чужда реч, мангалска, турска,
днес звучи навред край мен;
ни на мама, ни на татка,
а противна, гадна реч.
Чувам я, когато ходя
на училище дори.
Вечер, като се прибирам,
чуя ли я – бяг в страни.
И на сън, дочувам шепот,
та се будя изпотен.
Дали скоро няма даже,
да не чувам – родна реч?
Заглавието на това "творение" е Чужда реч! - написано е така, с удивителна накрая. Наложи се да реагирам някак, ксенофобските изцепки не са ми по вкуса; затова написах там ето тези думи:
Стихотворението ми звучи тъпо. А авторът му си е мислил, че ще е духовито и остроумно. Не се е получило. За мен лично е по-обезпокоително това, че тия, които уж говорят български, го правят неграмотно, езикът им е крайно беден, не умеят да пишат, не знаят и не спазват правилата на българския език, не могат дори да мислят, щото език и мислене са неотделимо свързани. Това е обезпокоителното, а не това, че имало около нас хора, които, представете си, говорели на майчиния си език.
Чужда реч, мангалска, турска,
днес звучи навред край мен;
ни на мама, ни на татка,
а противна, гадна реч.
Чувам я, когато ходя
на училище дори.
Вечер, като се прибирам,
чуя ли я – бяг в страни.
И на сън, дочувам шепот,
та се будя изпотен.
Дали скоро няма даже,
да не чувам – родна реч?
Заглавието на това "творение" е Чужда реч! - написано е така, с удивителна накрая. Наложи се да реагирам някак, ксенофобските изцепки не са ми по вкуса; затова написах там ето тези думи:
Стихотворението ми звучи тъпо. А авторът му си е мислил, че ще е духовито и остроумно. Не се е получило. За мен лично е по-обезпокоително това, че тия, които уж говорят български, го правят неграмотно, езикът им е крайно беден, не умеят да пишат, не знаят и не спазват правилата на българския език, не могат дори да мислят, щото език и мислене са неотделимо свързани. Това е обезпокоителното, а не това, че имало около нас хора, които, представете си, говорели на майчиния си език.
6 коментара:
Neshto na teb mai ti hlopa.... CHestno kazano ti se postara uspeshno da slezesh dosta pod tiahnoto nivo...
Речта е звуков носител на езика на който общуваме.Стихотворението се свързва с преобладаващото асимилиране на българския език от местни речеви изкази, които са наистина мангалски, турски и всякакви чуждици нямащи нищо общо с българската реч.
Ами подкрепяй ги!Майчиния език на българите изчезва.Ще се чудиш след 10-на години с кого да си говориш на твоя майчин език.
Грънчаров, този път съм на твоя страна. А на възмутените по-горе бих препоръчала да правят деца /аз имам три/и да ги учат на правилен български език и добри обноски.
Не е нормално да мразиш някого "по принцип", ако той лично нищо лошо не ти е направил, само защото говори различен от твоя език, има друг цвят на кожата, различно социално положение и т. н. В кой век живеят тези хора?!
Г-н Ангел Грънчаров, изказването Ви против ксенофобията и това "стихче", подкрепям.
Но "обезСпокоително" се пише без "С"-то. В контекста, в който сте го употребил, моите уважения, ама е задължително да се поправи...
Благодаря Ви за това, че сте забелязали и ми посочихте грешката; поправям я веднага!
Абе толкова ли слепи хора има в тая държава бе! Това стихотворение казва самата истина. Това е факт. Нима като искат да те ислямизират трябва да си мълчиш ? Всеки патриот истински българин е дамгосан за ксенофоб. Що не пишеш за това, че половината България е вкарана в новата карта на турция? Що не кажеш нещо за кървавите атентати в Ирак против християните? Що не говорим за ислямизацията в Родопите, където живеят българи мюсулмани и насилствено наречени турци. Явно сте толкова заспали, че ...!
Публикуване на коментар