Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 5 ноември 2010 г.

Когато собственоръчно съборим паметниците на съветския окупатор, едва тогава ще дойде ден първи на истинската, на същинската българска свобода

Иво Инджев е написал чудесна статия по повод на честването на падането на Берлинската стена, което ще се проведе на 9 ноември под ботуша на паметника на съветската армия-поробителка. Там между другото стоят и ето тия правдиви и силни думи:

Преди 21 години падна Берлинската стена. „Падна ли“? Не точно – сринаха я хората, които по логиката на българските защитници на съветското наследство светът би трябвало да нарече „вандали“, но ги нарича всъщност „борци за свобода“. Няма по-ярка символична раздяла с комунизма от премахването на разделителната преграда, издигната от комунизма, за да спира обитателите на неговия „рай“ в порива им към свободата.

У нас това все още не е станало. Берлинската ни стена стърчи над всички нас все така самоуверено. И което е по-лошо - ние така сме свикнали с нея, че дори не се впечатляваме, но иначе вкупом се гневим на факта, че властта у нас с лъжа се взима и с лъжа се упражнява върху нас. Този феномен, уж загадъчен и необясним, си има свой символичен топоним, който трябва да бъде „разгадан“ и развенчан.

Моя милост пък реши и написа там следния коментар:

Приемам изцяло и безрезервно идеята и ценностите на организаторите и участниците в проявата на 9 ноември, но с една съществена и важна уговорка; моля чрез г-н Инджев и коментаторите в неговия блог, голяма част от които, убеден съм, ще присъстват на тържеството в подножието на паметника със съветския ботуш, тази уговорка да бъде произнесена там, на самата проява, защото наистина е съществена; и тя е:

Нека повече да не се говори за "паметника на съветския окупатор", именно в единствено число, а нека да се говори на тази проява за "паметниците на съветския окупатор", сиреч, в множествено число, щото в цяла България са пръснати много такива паметници, които тровят усещането за национално достойнство на нацията.

Предлагам това, защото, ето, да речем, тук, при нас, в Пловдив, над главите на всички ни стои т.н. Альоша, с тежките си каменни ботуши, с гранитния си Шмайзер (Шпагин); и ако бъде бутнат паметника на съветската армия в София, дай Боже това да се случи по-скоро, но в Пловдив Альошка си остане, проблемът няма да бъде решен. Ето по тази причина трябва да се действа принципно: всички паметници на съветската армия-поробителка и окупаторка трябва да бъдат бутнати, взривени, разрушени, премахнати.

Аз също така съм срещу т.н. "демонтиране" на съветските паметници, щото преместването им, макар че е крачка във вярната посока, не решава проблема кардинално; защото проблемът не е в самите паметници, а в злотворния символ, който те носят в себе си; а те символизират общобългарската склонност да не се усеща унижението, загубата на чувството ни за национално достойнство, щом като толкова години продължаваме да търпим тия знаци на нашата унизеност и примиреност, на нашата пословична робска психика и душа.

Ето защо само разрушаването им, и то така, както беше разрушена Берлинската стена, ще изиграе оздравителна роля спрямо народната ни душа и ще спомогне за пробуждането на нашето чувство за национално достойнство; та да победим най-сетне и завинаги податливостта ни към робуване, та да разберем завинаги, че е непростимо да не роптаем толкова години срещу знаците на робството, да ги търпим, да не съзнаваме, че свободният човек няма да се помири никога с унизеността, която тия паметници носят в себе си и я символизират така натрапчиво.

Ето, да речем, още в 1990-та година, когато се проведе огромния митинг с трибуна на Орлов мост, на две крачки от паметника на съветския окупатор; тогава е бил момента някой от ораторите да беше призовал стотиците хиляди опиянени от чувството за свобода граждани на България да съборят паметника ако трябва с голи ръце; това обаче не стана; никой не посмя да изрече онова, което е трябвало да бъде изречено; берлинчани и германците разрушиха своята Берлинска стена, а ний нашата оставихме; поради това, че не зачитаме огромната мистична сила на злотворните символи на комунизма, ний всичко правим половинчато, неистински, непълно, частично, мижаво; ето по тая причина сме я докарали дотам, докъдето сме я докарали.

Но ще скъсаме завинаги със зависимостта си от тежкия товар на комунистическото си минало, ще скъсаме решително с прокобата на злотворното ни комунистическо минало само когато съборим собственоръчно паметниците, строени в знак на ликвидирането на българската свобода, в знак на варварското потъпкване на нашето национално достойнството от сталиновия, от съветския окупатор.

Докато не го сторим и продължаваме да се молим тия паметници да бъдат половинчато "демонтирани", с това само окуражаваме нашите потисници да се хилят злорадо и подигравателно, защото това е знак, че могат безнаказано още дълго да ни тъпчат. Ако обаче атакуваме паметниците на окупатора и ги разрушим собственоръчно, тогава и неговите български протежета във властта ще бъдат изметени заедно със символиката, на която винаги се е крепяла тяхната власт.

И едва тогава ще дойде ден първи на истинската, на същинската българска свобода.

3 коментара:

nana каза...

Ще се оттървем от тях.Видно е.

psy__ каза...

Винаги съм се учудвал, как още има хора които наистина искат да се събаря каквото и да било и са убедени, че това ще промени нещо и то към по-добро.

По добре си хвърлете силите за други каузи, които наистина биха променили нещата към добро. Не само писъци и крясъци как този паметник им бил крив и като го съборим всичко ще цъфне и върже

Не виждате ли, че това нищо няма да промени. Това е фанатизъм. Какво стана като събориха мавзолея или каквото и да са съборили, да не би да сте станали по-свободни и да живеете по-добре.

Не виждате ли че цялата държава е съборена и това очевидно не е довело до нашето добруване.

Просто е безпредметно. Като съборят един паметник абсолютно нищо няма да се промени, защото проблемът не е в паметника а в нас. Вместо да се напъваш да събаряш паметника по-добре се напъни да организираш хора за протести да излязат на улицата на борба с власта, както правят в Гърция. Хората се борят за правата си, ние тука сме се надупили и събаряме паметници.

Анонимен каза...

Съгласен, всички комунистически паметници трябва да бъдат безвъзвратно демонтирани. Това не е фанатизъм и не е достатъчно, но НЕОБХОДИМО условие за демокрациция и просперитет. В крайна сметка дори не става дума за материално добруване. Това не е всичко. Важно е символите на комунизма ДА ИЗЧЕЗНАТ ПО ПРИНЦИП, независимо дали това ще напълни джобовете на хората, или не. Не всичко се измерва в пари.

Гърците не излизат за „човешки правдини”, там няма истинско гражданско общество, а защото са подбуждани от гръцките комунисти, които се опитват да клатят държавата.

Берлинската стена е често използван пример, но има индикации, че нейното „падане” е било планирано от Москва още в 1960 година и нейното рухване 1989 беше изцяло под контрола на КГБ. Дори итлианският журналист, който зададе въпроса на члена на Политбюро Гюнтер Шабовски за свободата на пътуването на прочутата пресконференция, довел до отварянето на границата със Западен Берлин, неотдавна призна, че всичко е било подготвено. Либерализацията 1989 беше планирана и инсценирана от КГБ, но това не е нищо ново.