Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Финалната битка на свободата срещу комунизма все още предстои

По статията, озаглавена На Русия й се налага да влага огромни усилия и ресурси, за да удържа България в своята орбита възникна кратка, но показателна дискусия, която заслужава да бъде изведена в отделен постинг; ето какво казват участниците в нея:

Лилия каза: Няма по-вярна посока от мъдростта с отворената длан. Аз не държа нищо да се случва с насилие - или негодувание и неприязън.

Анонимен каза: Лилия, отворената длан, толстоевото „непротивление злу насилием” и пацифизмът звучат красиво, но са непригодни за оцеляване в света. Комунистите се респектират само от грубата сила. Те се страхуват от силните и мачкат слабите.

Проблемът обаче не е, че свободният свят иска да приложи насилие, а че именно комунистите искат да унищожат свободния свят чрез насилие. Те наистина станаха капиталисти, олигарси и плутократи, но това не ги задоволява. Никакви материални придобивки не могат да ги утешат и компенсират, докато свободният свят и особено САЩ, които в най-голяма степен са успели да се опазят от комунистическото влияние, съществуват. За тях даже не е чак чак толкова важно западното материално благоденствие, стоките и т.н., те искат едно: те да са господари на света и Америка да я няма.

Както отбелязва един емигрант от комунистическа Чехословакия:

„Ядрената война наближава и доказателствата за това идват от марксистко-ленинската идеология. Америка е единствената преграда пред техния начин на живот, за контрол над масите, за тяхното господство над цялата планета чрез комунизъм, защото Америка има най-свободната управленска система и най-добрата конституция на света, която не може да бъде променена лесно от Федералното правителство. Дори само това прави изключително трудно подчиняването на Америка без военен конфликт. Затова аз заключавам, че използването на военна сила е единствената възможност за Русия окончателно да наложи комунизъм по света, включително в САЩ.”

А американският анализатор Джеф Найквист пише:

„Парчетата от пъзъла са пред очите ни. Но американците не искат да повярват на очите си. Няма значение колко грижливо се привеждат доказателствата, публичните американски политици отхвърлят възможността за продължаваща съветска стратегия за заблуда с цел Америка да бъде поставена на колене...

Усилията на Русия за мирна конвергенция между Изтока и Запада под диктата на Изтока до днес не са прекъсвали за миг. Но първоначалният план на Русия за постигане на световно господство по пътя на конвергенцията е изоставен. В средата до края на 90-те години стана ясно, че конвергенцията няма да е в състояние да доведе плановете на Русия за световно господство докрай. Че това е така, личи от няколко драматични промени в действията на Русия...

В 2000 пияният Борис Елцин беше сменен от трезвия Владимир Путин, а либерализацията на Русия отстъпи на новооткрития руски “национализъм” и авторитаризъм... Научаваме също така, че е имало очевидна координация с Китай за увеличаване на военното производство... Путин обясни в 2000, че “ситуацията на световната арена се развива не според сценариите, предвидени в началото на 90-те години, така че са необходими промени”, включващи разширяването на военно-промишления комплекс на Русия...

Защо това е станало необходимо? Може би Западът не се е придвижил в посока на социализъм според вкуса на Русия? Не е прегърнал политиката, за която мечтаеха Горбачов и Сахаров? Разоръжаването спря и САЩ не приемат да се откажат от останалите си няколко хиляди ядрени заряди... Може би левите лидери не са успели в своята мисия да постигнат пълното разоръжаване на САЩ и конвергенция? Може би тяхната роля от гледна точка на Кремъл е изчерпана?”

Така че нека да не си правим илюзии, че комунистите са се отказали от марксистката идеология и са прегърнали демокрацията и капитализма. Комунистите са направили своя избор още в 1917 година и той не е в полза на свободата и демокрацията, а на комунизма. Възможни са всякакви тактически отстъпления, напр. НЕП в 1920-те години, перестройката на Горбачов и т.н., но крайната цел си остава една – световно комунистическо гоподство, световен октомври.

Анонимен каза: Съгласен съм с Лилия. Всъщност от публикувания текст става ясно, че авторът иска военно общество, което със сила да налага свободата.

Комунистите твърдят, че искат същото. Такива стратегии ще доведат до края на човечеството, а може би и до края на съществуванието на биосферата на земята.

Ангел Грънчаров каза: Приравняването на комунистите към привържениците на свободата и на комунизма със свободния свят, между които, видите ли, нямало принципни различия, а също и приписването на опонента на собствените дълбоки копнежи (и недъзи) е отколешен комунистически маньовър - разбира се, той е в угода тъкмо на самите комунисти...

Тей че, дарагие таваришчи, всуе се морите :-)

Анонимен каза: Никой не иска да налага свобода със сила. Свободните хора искат да живеят свободно и щастливо. Комунистите са тези, които искат да налагат „щастие” със сила. Докато се преструват на демократи и „добри” от 1989 насам, те са натрупали толкова злоба и омраза срещу свободните хора и свободния свят, че не ми се мисли какво биха направили, ако им се отдаде възможност. Това не бива да се допуска, за да перифразираме собствените им призиви: хора, бдете!

Пифаро каза: Ще направя една силна дедукция по темата. Вчера в аптеката ми поискаха рецепта за обикновените хапчета за кръвно. Преди нямаше рецепта, а сега трябвало всеки път да се издава наново от лекаря. Като безработен едва успявам да си купя хапчетата, нямам мед. осигуровки - как да ходя всеки две седмици на платен преглед само за лекарството дето си го знам ?

Защо търпим още геноцида, дебелоочието и явния авторитаризъм като знаем че на следващите избори ще ни предложат пак същите сценарии...

Предпочитам да умра в бой (буквално) за свободата на нацията, отколкото да умирам като куче в къщи. (Ако решите че е много лично, не го пускайте в коментарите.)

Ангел Грънчаров каза: Г-н Пифаро, по нашето разбиране тъкмо личното и личностното е истински ценното, така че не само ще отставя коментара Ви, но и ще Ви призова по-често да навестявате този блог и да коментирате в него!

1 коментар:

Анонимен каза...

Браво, много хубава илюстрация на броя на жертвите на комунистическите и (национал)социалистическите диктатори – поне 130 милиона. Черната книга на комунизма дава консервативната оценка от 100 милиона жертви, някои автори говорят за 160 милиона. Ако си спомням правилно, Александър Яковлев даваше цифрата от около 65-70 милиона за Сталин, Мао също е някъде там. Всичко това в „цивилизования” 20 век, в рамките на около 70 години и спрямо, така да се каже собствените народи.

И сега да се запитаме: възможно ли е хора, които са толкова оцапани с кръв и замесени във всякакви мислими и немислими престъпления, изведнъж през 1989-1991 да станат добри, демократи и да обикнат свободата? Комунизмът представлява най-концентрираната форма на зло в човешката история. Нито за миг не можем да допуснем, че той доброволно е изчезнал и е мъртъв. Ако през 1989 комунизмът наистина беше рухнал, комунистическите партии, комсомолът и техните тайни служби трябваше реално да бъдат разпуснати и забранени, комунистите и комсомолците да бъдат отстранени от всички ключови постове в държавата и комунистическите престъпници трябваше да бъдат наказани. Нищо от това не е направено, нито в Източна Европа, нито в ОНД. Причината: рухването на комунизма беше мнимо, инициирано и дирижирано от самите комунисти. Но още по-опасното е, че те не са се отказали от опитите си за разрушаване и подчиняване на Запада. Целият маскарад през 1989 служеше основно на тази цел – да заблуди Запада, за да могат комунистите да го превземат.