По публикацията В Лондон пък не искат образователна реформа! тази сутрин срещам интересна реплика на живеещия в Лондон българин и блогър, носещ фамилията hinkoff; ето какво пише той:Май не си наясно за каква реформа става дума, г-н Грънчаров, щом подтекста, който се прокарва в коментара ти, е някак си в подкрепа на реформата, силно казано, разбира се, на това правителство.
Просто става дума за увеличение на студентските такси, които от 3 (три) трябва да станат на 9 (девет) хил. паунда за семестър.
Което автоматично връща нещата в кастово-робовладелския строй. Защото тук студентите се учат със студентски заеми от банките, а някои със стипендии, които не стигат до никъде - и не са на издръжка от богатите си родители.
В закона е предвидено, че след като един студент получи заем, след като е приет в съответното учебно заведение (което не знам как ще стане правителството да задължава частни финансови институции да предостатвят такива обилни дългосрочни кредите), след като завърши и евентуално си намери работа, може да започне да го погасява след като има заплата по-голяма от 21 хил. паунда на година!!! Това не е много, не се заблуждавай. Да не мерим с българският аршин.
Ако приемем, че това не е демагогия, за да се прокара закона, означава, че всеки, който е получил такъв кредит, ще се стреми да не надвиши този доход за да не плаща. Което ще рече, че не му пука. Ще се хване на някаква работа в застрахователна компания с заплата от 18 хил. и банката която е дала кредита, да го духа, нали?!
Вярва ли го някой?!
Другият вариант: на трийсет години си намираш работа за над 21 хил., оженил си се, имаш дете, ипотека, студентски заем, жена, икономическа криза. Ами ако те уволнят?!
Така че според мен не става дума за реформа, а за кастово разделение, г-н Грънчаров. А Трафалгар не е разрушен от студентите, вчера минах от там, напротив коледният му имидж, така да се каже, е развален от един огромен тенекиен еврейски деветосвешник.
Което може би има нещо общо с цялата тази работа, щом става дума за пари.
Отвърнах на г-н Хинков следното:
Ето че нещата пак идват и се връзват в нашия български контекст, г-н Хинков: у нас образованието е "безплатно" - и съвсем калпаво. В Англия пък е платено, но за сметка на това - качествено. И за да бъде още повече ценено го реформират, като вдигат още повече таксите; дават ни пример, че не може "безплатното" образование да бъде качествено, т.е. ако искаме ситуацията коренно да се промени и у нас, трябва да бъде принуден българинът да плаща за образованието си, та да започне да го цени, респективно - за да почне да е заинтересуван и да почне да се бори за високо качество на образованието.
Да не подценяваме разбиранията на английските консерватори и мъдростта на английския народ; "Няма по-скъпи работи от евтините!" и "Не съм толкова богат, че да мога да си позволя за купувам евтини неща!" са, доколкото ми е известно, английски поговорки, и в тях има много мъдрост, от която следва да се поучим.
Българинът пък, респективно, цени евтинките неща - и поради това, общо взето, се задоволява предимно с ментета. Комай всичко е менте у нас: като се почне от сиренето и саламите, та се стигне до образованието и до "културата" ни; сърцевина на съвременната масова българска култура е чалгата, а Азис е по-уважаван и по-влиятелен и от най-авторитетния български учен (кой, апропо, е той?!).
Образованието ни е менте тъкмо щото гледаме да е евтинко, да не би да се охарчим за образование, щото ако пък се охарчим, няма да имаме достатъчно парички за ракийца, за кебапченца, за пържолки. Затуй и на масовия българин хептен, ама, дето се вика, хептен-хептен не му пука за качеството на образованието на неговите деца.
И точно заради това у нас няма и не може да има никаква реформа в образованието. И ето, че англичаните ни дават прекрасен пример за това как се постига качествено образование: то е и трябва да бъде признато за най-скъпо, дори драгоценно и безценно нещо! То струва много, ама много пари!
Разбира се, че лявата напаст и в Англия, и навсякъде по света, да не говорим пък за България, прави всичко, за да вреди, защото прекрасно образованият, самостоятелен, уверен в силите си, защото свободният човек няма нужда от социализми, за да се справя със задачата на живота си; напротив, той е самата смърт за всякакви социализми. Но за сметка на това пък бедният, прост, унизен човечец няма друг избор, освен да търчи да се запише в най-близкия клуб по комунизъм, където ще му обяснят, че образованието требе да е съвсем безплатно и "народно", все едно се издържа от духането на вятъра или от греенето на слънцето, че държавата за всички ще се погрижи, за да не умрат от глад най-вече мързеливите, също така че да си мързелив не е недостатък, а привилегия, заради която "социалната държава" трябва да ти плаща, та да паразитираш цял живот, че изобщо не трябва да си взискателен към себе си, щото да си прост също е нещо като звание, привилегия или... аристократична титла!
Аз пък, г-н Хинков, много ценя Англия и англичаните - и Америка и американците, които, впрочем, не са нищо друго освен английска еманация. И ми си иска ние, българите, да почнем да се учим не от руснаците, от азърбаджанците и от узбеките, а да почнем да се учим от Америка и от Англия, от американците и от англичаните. Там ни е проблема, че сме склонни в масовия случай да се възхищаваме на руснаците и азърбейджанците, но да мразим англичаните и американците.
А обикновено човек мрази онова, което не разбира и което го превъзхожда - и се съизмерва с онова, което е подобно на него. Затуй мога да река: българският народ да не чака подобряване на положението си и излизане, избавление от мизерията и унизеността докато не почне да залага на истинските и на качествените неща, които струват много пари. И докато, респективно, решително не се откаже и не зареже завинаги евтинките ментета, обричащи ни на вечна бедност и унизеност.
Това е, което смятам за уместно да каже в случая. Така виждам случващото се от далечна, намиращи се на космически разстояния от Англия България - и от толкова далечния от Лондон - и бял от пухкавия сняг древен град Пловдив.
10 коментара:
При всяко нещо лесно може да се говори „за” и „против”. Никой не мрази и не обича никого, нито англичаните, нито американците, нито руснаците (като изключим особено неприятния руски политически елит, който усилено продължава да конспирира срещу свободния свят), тук място за емоции няма. Просто приемаме нещата за сведение такива, каквито са. Паралели между Англия и България по ред причини са неуместни – тези страни са прекалено различни като история, демографски потенциал, география, природа, климат и т.н. Самият аз нямам нищо против някои аспекти на английската култура, а във философията съм поклонник на британския емпиризъм. От това обаче не следва, че съм наивен апологет на Англия и англичаните. Вече не сме преди 1989, знаем го добре и „Запада” и сами сме се убедили, че там не всички са „красиви, богати и щастливи”. И там в действителност „готвят само с вода”. Ако все пак трябва да сравняваме Англия дори с посткомунистическа Б-я, сравнението в крайна сметка няма да е в полза на Англия. А Лондон въпреки голямата си фирма, лъскавите витрини, финансовото сити и безсмислено високите цени не издържа никакво сравнение с Пловдив. Не дай си Боже някой ден Б-я да стане като Англия или Америка! Да, Америка е велика демокрация и пазителка на свободния свят от руския и китайския комунизъм. Ако не бяха САЩ, Русия и Китай набързо биха се разправили с демокрацията по света. Вярно е, че европейците съществуваме само благодарение на американската военна мощ, защото Европа във военно отношение е пренебрежима величина. Това е, така да се каже, доста нахално от страна на Европа, защото нищо не пречи на ЕС да отделя повече пари за военни цели. Но както и да е, благодарим на Америка! Клишетата за the american way of life не са съвсем верни, там има много различни форми и стилове на живот. Освен това Америка е екстензия на Европа и западната култура и цивилизация. Но Европа все пак си остава Европа, стара, велика, изтънчена култура. Пак повтарям - живееща, така да се каже, на гърба на Америка. Факт.
Ето и няколко реда е подкрепа на горното:
Откъси от книгата на Апостол Мушмов
„Виза за Англия? Не, благодаря!”
Вместо предговор
Здравейте читатели!
Тази книга е първи по рода си опит да се разсеят или поне провокират за истинност някои заблуди, грижливо насаждани сред средния българин от т. нар. псевдодемократи през последните 13 (20) години. Това, което сме чували от тях е, че трябва да искам да стане у нас като на Запад. Че там хорат живеят по-добре, че са по-щастливи, че всичко е наред. За мен лично това е поредната Голяма лъжа...Не след дълго ще се окаже, че и това „Светло бъдеще” е било илюзорно...и за пореден път ще ни превърне в послушни роби на системата.
Книгата е и опит за реабилитиране на позагубената ни национална гордост...Нима ви се струва случаен фактът, че в последно време англичаните започнаха да се прескачат презглава, за да дойдат на почивка в България, да купуват жилища в България, да се женят за българки, да изкупят утре и земята ни и т.н. Не, не е случайно...Ние сме по-добри! Битът ни, ценностите ни, душевността ни и най-вече силата ни са такива, че те искат да избягат при нас. Да се почувстват хора поне на старини или дори само за седмица-две. А как се отнасят, когато ние имаме нужда от тях? Спират визите, пускат кепенците, тръшват вратата и ни казват: „Оправяйте се.”...
Виза за Англия? Не, благодаря!
Визи за англичаните – да!
За консервите и консерватизма
...По време на първото ми посещение в Албиона непрестанно се чудех и главоблъсках защо ли нещо си е наопаки на нормалното и каква е логиката да бъде така...Има консерватизъм, който е болестен и тормози същите тези „консерви”, които го създават...Запазването на статуквото е желано най-силно от тези, които са облагодетелствани от него. Останалите според мен го искат по навик или в резултат на пропагандата. По друг начин не бих могъл да си обясня например феномена с двете чешми на мивката в почти всяка английска баня...от едната тече топла, а от другата студена вода...Така е било преди 200 години. Тогава водата не достигала и за да се пести, се е пълнела мивката с топла и студена вода и после се миеш, бръснеш и т.н. в гьолчето. Днес това изглежда малко абсурден вариант, но традициите са си традиции...
Ами така наречената традиционна английска къща? С изключение на централната част почти целият Лондон се състои от двуетажни къщи. Цял живот катериш тесни, но за сметка на това стръмни стълби, за да отскочиш до тоалетната или да поразгледаш какво има в хладилника. Докато бях в болницата (в Лондон), ежедневно виждах хора, предимно възрастни, със счупен крак или друго, на които предстоеше да бъдат затворници в собствените си домове. Ако ги оставят горе в спалнята, няма как да стигнат до кухнята долу...Ако пък са долу, трябва да забравят за обедна почивка в леглото без нечия помощ...В резултат на липсата на високо строителство градът толкова се е разраснал, че е нещо обичайно сутрин да вземеш колата си, да попътуваш 20-ина минути до метрото или влака от от там с 2-3 прехвърляния по гарите – на работа. Общо от един до три часа. Не се учудвайте, че и спирките са на обратно...на спирките платното за движение не се разширява, а се стеснява...
В събота и неделя основното забавление е организирането на битаци. Стоката е върху колите. Цени народни...А народът купува ли, купува...
Малко за чистотата и някои други вредни навици
Дааа, наистина изглежда чисто по английските улици, особено около градските центрове и особено сутрин. Всъщност тя, чистотата, в случая е два вида. От една страна е прахта по улиците, а от друга – всички останали хартийки, кутийки...Ако все пак си мислите, че улиците са чисти, защото съзнанието на хората в достигнало необходимата висота...или поради страх от скритите камери...отговорът е не...Улиците са чисти, защото непрестанно се почистват...А гражданинът...изхвърля малкото боклуче директно на земята, защото плаща данъци. При това положение кошчетата малко или много са излишни. Отредени са им предимно почетни фукции край спирки...А за да няма прах...няма откъде да дойде...Зелените площи в сравнение с който и да било град в България са в пъти по-малко, т.е. асфалтът и паветата са изяли почти всичко от пейзажа...У нас обикновено пръстта излиза отгоре и се лее по асфалтовите пътеки при всеки дъжд...Като се добавят и армията чистачи, които ползват широки четки вместо древните метли, получаав се еко-ефектът...Що ли не вземат тия англичани да си изхвърлят отпадъците в кошчетата?!
Найт Бас - Нощен автобус
...Едно редовно практикувано преживяване, сравнимо по адреналин с бънджи или пого, което, от друга страна, е съдба на всеки студент, бачкатор или просто средностатичстически млад лондончанин е пътуването с нощни автобуси...след здрав купон...алтернативните по посока на заветното леговище са 40 лири за такси или найт бас...
Културата на тъпото
...Културата на тъпото...на тъпия начин на живот, както и много други неща на Запад, е умело насърчавана от всесилните медии. Защо ли? Отговори много...Ако целта е да се произвеждат тъпаци...Рекламите заливат постоянно ефира с послания от типа, че да си дебил е секси, че неуспехът е нещо нормално, че е по-добре да си тъп и безгрижен, отколкото успяващ хипертоник...
Безправието на правилата
Всичко е регламентирано...В кафе „Рандеву” например изрично е написано на всяка маса, че можете да останете точно половин час...Ден след ден хората в Англия са притискани от все повече нови правила, все по-безсмислени и превръщащи ги в безлични нищожества, но Западът е нарекъл това ДЕМОКРАЦИЯ.
За светлото бъдеще
...Тук ценността е само една. Нарича се „пари”...И тук могат да се намерят неверници и еретици, опълчващи се срещу тази висша форма, но те са малко и определени като чудаци, бездомни...Истината е, че обикновените хора в уж „светлото бъдеще” са неимоверно жалки и положението на повечето от тях относно правата и свободите им не се е променило съществено в сравнение с това на крепостниците от ХVI в. Или малко по-късно оформилите са пролетарии.
Средният англичанин също живее на тясно, студено, блъска се като добитък в транспорта, не харесва работата си, затънал е в заеми...42% от нетната заплата на собственици, купили жилища със заемни средства, отиват за погасяване на техните ипотеки. Е, у нас с оплакваме, че подобен процент от доходите ни отиват за храна, но човек без покрив над главата си няма...От друга страна, наистиан си заслужава да се види един двустаен английски апартамент. В 80% от случаите едната спалня е малко по-голяма от необходимото място за двойно легло, а втората е с размери 2 на 3 метра. И това е представата на развития Запад за „светлото бъдеще”...Парното е на газ, пуска се само вечер...защото в противен случай разходите биха били непосилни. Сутрин в мегаполиса Лондон обикновено са пътува около час до работа. Повярвайте ми, висящите хора от вратите на автобусите не са патент само на „развития социализъм” или щрих от Третия свят. Задръстване по 2-3 часа, изнервени хора и мачкане до последно са ежедневие за т.нар. средна класа. Да, в Англия е като едно време у нас...Всичко е пряко свързано, разбира се, със следващия компонент на „светлото бъдеще”. Животът на кредит. Системата фунционира така, че за да живееш нормално, си задължен, ама много, на самата система...Средният човечец има жилище, кола, пералня, хладилник, мебели и др., но те всъщност не са негови. Пералнята ще стане негова след 5 години, когато ще се развали и ще трябва нова. Мебелите след 10, когато ще са остарели...жилището след цели 30, когато ще трябва тлъста сума за ремонт...И всичко това...докато си на работа. Ако изпаднеш от системата, оставаш на улицата...Нима при това положение бихте си позволили да роптаете пред шефа си за заплатата или дългия работен ден? Ами ти губиш всичко, ако той си мръдне пръста и те уволни. Тогава живуркаш с каквото ти се даде и имитираш, че си щастлив. При това работиш колкото може повече, защото пенсиите в Англия се формират по много проста формула. Умножаваш заплата си по трудовия стаж в години и разделяш всичко това на 80, т.е. получаваш между една трета и една четвърт от дохода си, докато си работил. И английските пенсионери се жалват като българските, че пенсиите им стигат само за хляб и кисело мляко...
Английската точност
...Съвременният англичнин не е чувал обаче за английската точност...
Епилог
В следващата книжка може и да ви разкажа за „Големия брат” – за „американската мечта” - и живота отвъд Океана. Ако питате мен, там всъщност е най-зле, но не забравяйте, че и пропагандата, твърдяща обратното, е най-силна...В добрата стара Европа хората още не са се роботизирали така напълно, че да нямат време да се замислят за нищо, а това в крайна сметка дава повече хармония в живота им...
...Преди време един приятел, работещ като системен администратор в САЩ...твърди, че изкарвал до 100 000 долара годишно, ми каза, че животът там не го кефел и шял да бяга в някое по-„топло” местенце. Ако го беше казал на някои друг, сигурно нямаше да му повярва. Аз обаче го разбирах напълно. По свой път той беше стигнал до същите прозрения като моите.
Едно време проф. Марко Семов...пишеше хвалебствени книги „За Америка като Америка”, „За Япония като за Япония” и т.н. Надявам се с тази книга поне отмалко да съм успял да балансирам изкривените представи на повечето хора за т. нар. Запад. Пък ако трябва ще отида и до Япония...
Ако имате близък или приятел, който се кани да напусне страната, подарете му тази книга, може пък да размисли. А на тия, които вече са там, вдъхнете сили и вяра да се върнат, защото съвсем скоро икономико-социалният октопод ще се вкопчи в тях така, че ще бъдат безвъзвратно загубени за близките си тук, в родна България, за възможността да съградим заедно едно по-добро общество, учейки се от собствените, както и от грешките на другите.
Амин!
Искрено Ваш,
Апостол
За консервите и консерватизма
...По време на първото ми посещение в Албиона непрестанно се чудех и главоблъсках защо ли нещо си е наопаки на нормалното и каква е логиката да бъде така...Има консерватизъм, който е болестен и тормози същите тези „консерви”, които го създават...Запазването на статуквото е желано най-силно от тези, които са облагодетелствани от него. Останалите според мен го искат по навик или в резултат на пропагандата. По друг начин не бих могъл да си обясня например феномена с двете чешми на мивката в почти всяка английска баня...от едната тече топла, а от другата студена вода...Така е било преди 200 години. Тогава водата не достигала и за да се пести, се е пълнела мивката с топла и студена вода и после се миеш, бръснеш и т.н. в гьолчето. Днес това изглежда малко абсурден вариант, но традициите са си традиции...
Ами така наречената традиционна английска къща? С изключение на централната част почти целият Лондон се състои от двуетажни къщи. Цял живот катериш тесни, но за сметка на това стръмни стълби, за да отскочиш до тоалетната или да поразгледаш какво има в хладилника. Докато бях в болницата (в Лондон), ежедневно виждах хора, предимно възрастни, със счупен крак или друго, на които предстоеше да бъдат затворници в собствените си домове. Ако ги оставят горе в спалнята, няма как да стигнат до кухнята долу...Ако пък са долу, трябва да забравят за обедна почивка в леглото без нечия помощ...В резултат на липсата на високо строителство градът толкова се е разраснал, че е нещо обичайно сутрин да вземеш колата си, да попътуваш 20-ина минути до метрото или влака от от там с 2-3 прехвърляния по гарите – на работа. Общо от един до три часа. Не се учудвайте, че и спирките са на обратно...на спирките платното за движение не се разширява, а се стеснява...
В събота и неделя основното забавление е организирането на битаци. Стоката е върху колите. Цени народни...А народът купува ли, купува...
Малко за чистотата и някои други вредни навици
Дааа, наистина изглежда чисто по английските улици, особено около градските центрове и особено сутрин. Всъщност тя, чистотата, в случая е два вида. От една страна е прахта по улиците, а от друга – всички останали хартийки, кутийки...Ако все пак си мислите, че улиците са чисти, защото съзнанието на хората в достигнало необходимата висота...или поради страх от скритите камери...отговорът е не...Улиците са чисти, защото непрестанно се почистват...А гражданинът...изхвърля малкото боклуче директно на земята, защото плаща данъци. При това положение кошчетата малко или много са излишни. Отредени са им предимно почетни фукции край спирки...А за да няма прах...няма откъде да дойде...Зелените площи в сравнение с който и да било град в България са в пъти по-малко, т.е. асфалтът и паветата са изяли почти всичко от пейзажа...У нас обикновено пръстта излиза отгоре и се лее по асфалтовите пътеки при всеки дъжд...Като се добавят и армията чистачи, които ползват широки четки вместо древните метли, получаав се еко-ефектът...Що ли не вземат тия англичани да си изхвърлят отпадъците в кошчетата?!
Найт Бас - Нощен автобус
...Едно редовно практикувано преживяване, сравнимо по адреналин с бънджи или пого, което, от друга страна, е съдба на всеки студент, бачкатор или просто средностатичстически млад лондончанин е пътуването с нощни автобуси...след здрав купон...алтернативните по посока на заветното леговище са 40 лири за такси или найт бас...
Културата на тъпото
...Културата на тъпото...на тъпия начин на живот, както и много други неща на Запад, е умело насърчавана от всесилните медии. Защо ли? Отговори много...Ако целта е да се произвеждат тъпаци...Рекламите заливат постоянно ефира с послания от типа, че да си дебил е секси, че неуспехът е нещо нормално, че е по-добре да си тъп и безгрижен, отколкото успяващ хипертоник...
Безправието на правилата
Всичко е регламентирано...В кафе „Рандеву” например изрично е написано на всяка маса, че можете да останете точно половин час...Ден след ден хората в Англия са притискани от все повече нови правила, все по-безсмислени и превръщащи ги в безлични нищожества, но Западът е нарекъл това ДЕМОКРАЦИЯ.
За светлото бъдеще
...Тук ценността е само една. Нарича се „пари”...И тук могат да се намерят неверници и еретици, опълчващи се срещу тази висша форма, но те са малко и определени като чудаци, бездомни...Истината е, че обикновените хора в уж „светлото бъдеще” са неимоверно жалки и положението на повечето от тях относно правата и свободите им не се е променило съществено в сравнение с това на крепостниците от ХVI в. Или малко по-късно оформилите са пролетарии.
Средният англичанин също живее на тясно, студено, блъска се като добитък в транспорта, не харесва работата си, затънал е в заеми...42% от нетната заплата на собственици, купили жилища със заемни средства, отиват за погасяване на техните ипотеки. Е, у нас с оплакваме, че подобен процент от доходите ни отиват за храна, но човек без покрив над главата си няма...От друга страна, наистиан си заслужава да се види един двустаен английски апартамент. В 80% от случаите едната спалня е малко по-голяма от необходимото място за двойно легло, а втората е с размери 2 на 3 метра. И това е представата на развития Запад за „светлото бъдеще”...Парното е на газ, пуска се само вечер...защото в противен случай разходите биха били непосилни. Сутрин в мегаполиса Лондон обикновено са пътува около час до работа. Повярвайте ми, висящите хора от вратите на автобусите не са патент само на „развития социализъм” или щрих от Третия свят. Задръстване по 2-3 часа, изнервени хора и мачкане до последно са ежедневие за т.нар. средна класа. Да, в Англия е като едно време у нас...Всичко е пряко свързано, разбира се, със следващия компонент на „светлото бъдеще”. Животът на кредит. Системата фунционира така, че за да живееш нормално, си задължен, ама много, на самата система...Средният човечец има жилище, кола, пералня, хладилник, мебели и др., но те всъщност не са негови. Пералнята ще стане негова след 5 години, когато ще се развали и ще трябва нова. Мебелите след 10, когато ще са остарели...жилището след цели 30, когато ще трябва тлъста сума за ремонт...И всичко това...докато си на работа. Ако изпаднеш от системата, оставаш на улицата...Нима при това положение бихте си позволили да роптаете пред шефа си за заплатата или дългия работен ден? Ами ти губиш всичко, ако той си мръдне пръста и те уволни. Тогава живуркаш с каквото ти се даде и имитираш, че си щастлив. При това работиш колкото може повече, защото пенсиите в Англия се формират по много проста формула. Умножаваш заплата си по трудовия стаж в години и разделяш всичко това на 80, т.е. получаваш между една трета и една четвърт от дохода си, докато си работил. И английските пенсионери се жалват като българските, че пенсиите им стигат само за хляб и кисело мляко...
Публикуване на коментар