Моите отговори на анкета на тема "Медии и гражданско общество"

Получих тази нощ следното писъмце:

Уважаеми господин Грънчаров,

Заедно с мои колеги от Факултета по журналистика към Софийския университет провеждаме анкета (тя е анонимна) с блогъри на тема "Медии и гражданско общество". Бихме Ви били много благодарни, ако отделите от времето си и ни отговорите на 20-те въпроса в анкетата.

С пожелание за весело посрещане на Новата година и нека тя Ви донесе много усмивки и сбъднати желания!

Т.Г.

Анонимна, тъй ли?! Аз пък не участвам в "анонимни" работи. И затова отговорих на въпросите и ето, публикувам отговорите си тук, в блога. Смятам, че няма нищо срамно да кажа на повече хора какво мисля по зададените ми въпроси; ето сега въпросите и моите отговори:

1.Медии и гражданско общество
1.1.Бихте ли дали конкретен пример за активна реакция на гражданското общество у нас?

Отговор: През 2010 г. не мога да се сетя за значима такава проява и реакция, а в най-новата ни история – това, безспорно, са протестите в началото на 1997 г. срещу правителството на БСП , т.н. Януарска революция.

1.2.Какви са основните проблеми пред гражданското общество у нас?

Изброявам: апатия, пасивност, търпеливост, несъзнаване на собствените си коренни интереси, нравствена деморализация, очакване да се чуди някакво чудо, та белким се оправим, липса на развито съзнание за свобода, безличностност...

1.3.Съгласни ли сте с тезата, че у нас рядко в медиите бива защитавана активна гражданска позиция?

Да. Медиите само симулират активност, ала ни занимават с дребнотемие. Истински съществените и важни за общността проблеми биват страхливо подминавани, а на хората, които проявяват активност тъкмо по такива проблеми, мълчаливо им се отказва достъп до медиите.

1.4.С какво медиите могат да помогнат на гражданското общество? (отбележете онова, което смятате за най-необходимо или формулирайте свой отговор)

- като разработват теми, в които търсят решение на отрицателни проявления, пречещи на гражданско общество у нас;
- като показват положителни примери от функционирането на гражданското общество в Европа и САЩ;
- като периодично публикуват мнения и позиции на представители на най-различни НПО;

Най-вече като журналистите се освободят от страха и малодушието, като извоюват свободата и независимостта си от олигархичната класа, като не допускат повече да бъдат унизявани, като започнат се борят всеки ден за достойнството си, като осъзнаят високата си мисия, като престанат презрени лакеи, подлизурковци и слуги, а дръзнат да станат личности, презрели безличността.

2.Конкуренция между традиционните медии и онлайн изданията от гледна точка на гражданското общество:

2.1. Приемате ли тезата, че благодарение на интернет пространството гражданското общество успява да се самоорганизира или смятате, че случаите, в които това е станало, са само инцидентни прояви?
- да
- не
Моля обосновете накратко отговора си:

Смятам, че случаите, в които това е станало, са само инцидентни прояви. Нашето гражданско общество не успява да се самоорганизира дори и чрез възможностите на интернет. Причините за това са: прословутият дребнав български индивидуализъм, манията за величие на подвизаващите се из интернет, водеща до липса на солидарност, лицемерието и показността, лакомията за слава и пр.

2.2.По какви други канали гражданското общество може да се самоорганизира?

Въпреки казаното по-горе, интернет си остава един основен канал, чиито възможности у нас тепърва трябва да започнем да използваме по-пълно и истински. Други канали според мен са: организиране на мрежи от дискусионни клубове в училищата, университетите и по местоживеене, организирани от будни и ангажирани, от активни граждани, интелектуалци и пр., към десните политически партии, взаимодействие между различните общности, възникнали на основата на осъзнаване на общите им интереси и цели.

2.3.От онлайн медиите се остава с впечатлението, че макар и да разполагат с форуми с много и различни мнения и позиции, те не реагират на сигнали, така както го правят традиционните медии. (От телевизионния екран например журналистите приканват зрителите да подават сигнали за корупция и други нередности, които те да разследват). До каква степен приемате горното твърдение?
- Напълно съм съгласен
- Донякъде съм съгласен
- Донякъде не съм съгласен
- Изцяло не го приемам

2.4.Съществува представата, че реагирането в интернет – под формата на мнение, подкрепянето на дадена инициатива чрез гласуване, участването в подписка, изчерпва гражданската активност на конкретния участник и той вече не може да бъде накаран да излезе на улицата мирно да протестира или по друг физически начин да се включи в някоя акция. Съгласни ли сте с тази представа?

Донякъде да, точно така става у нас. Но не трябва да бъде така. Активността в интернет трябва да е само подготвителен етап за същинската гражданска активност, която именно се разгръща на улицата.

3.Подмяна на социално значими теми:
3.1.Били ли сте свидетел на подмяна на социално значима тема?
- да
- не
Моля дайте пример...

Редовно се случва така: когато се разрази някакъв скандал или някой от управниците се е дискредитирал по някакъв начин, моментално най-услужливите медии ни подхвърлят „медийна дъвка”, която почва да се дъвче от всички останали. Пример: архарско-узбекистанска епопея на наший любимий президент Гоце Первановый. Нищичко не се чу по „официалните медии” за нея, а когато тя се разрази, в замяна ни занимаваха, общо взето, с простотии.

3.2.Какви са причините за подмяната на социално значимите теми? (отбележете основната според вас причина или формулирайте свой отговор)

- политиците диктуват дневния ред на новините и те подменят социално значимите теми, като непрекъснато “хвърлят” на медиите сензационни бомби;
- редакторите и издателите дават все нови и нови задачи на репортерите си и не им предоставят достатъчно време, за да следят в развитие социално значимите теми;
- пазарният принцип не дава възможност за отделяне на сериозно внимание на социално значимите теми;
- друго.

По-скоро не сами политици, а техните господари от управляваща ни руска-кагебистко-ченгесарска олигархия, диктуват дневния ред на новините; тъкмо те налагат подменянето на социално значимите теми с непрекъснато “хвърляне” из медиите на сензационни бомби.

3.3. Изследователят Дейвид Грийн в книгата си “Връщане към гражданското общество: Преоткриване на благоденствието без участието на политиката” защитава тезата, че силното гражданско общество не предполага, а дори напротив често пъти е стимулирано от липсата на активна социална политика от страна на държавата.
Приемате ли тази теза?
- да
- не
- Моля обосновете отговора си...

Силно за мен е онова гражданско общество, в което индивидите (личностите) съзнават своите коренни интереси и са така чувствителни към накърняването им, че винаги реагират, и то действено, практически, за да защитят ония свои права, на които държавата, управляващите, са посегнали. Силно е гражданското общество, което е съставено от индивиди, държащи на свободата и на достойнството си. Силно е онова гражданско общество, в което индивидите (отделните граждани) не чакат държавата или политиците да ги „оправят”, а всеки упорито работи за собственото си благоденствие, за личния си просперитет. Силно е онова гражданско общество, в което общият просперитет е резултантна на личните постижения на отделните индивиди, а не е резултат на някакви преразпределителни действия да социалната държава и на политиците, които, подхвърляйки трохи на „гражданите”, се опитват да ги подкупят и използват за своите си цели, както е у нас.

3.4. Според известни социолози днешното общество е силно парцелирано на множество социални, етнически, и други групи, което пречи на обединяването му около една или няколко големи социално значими теми.
Приемате ли тази теза?
- да
- не
Моля обосновете отговора си...

Не само днешното, а всяко общество по принцип е парцелирано на множество групи от всякакъв характер. Това е нормалното състояние на здравото, на свободното общество, на обществото, съставено от съзнаващи и държащи на свободата си индивиди. Общество, в което групите са интегрирани отвън за да проявяват някакво мнимо „единство на интересите”, е манипулирано общество, е тоталитарно или авторитарно общество. Отделните групи се структурират на основата на някакви особени, частни интереси и пр. Но всички ние, индивидите, които сме част или „елемент” от най-различни социални групи и общности, наред с частно-груповите интереси имаме и някои общи, личностни, нравствени, граждански интереси и стремежи. Ето на тази основа индивидите от различните групи могат да интегрират енергията си за граждански активни действия за промяна на неблагоприятното, за неизгодното за всички статукво. За мен онова, което е определящо в тази насока, е, че у нас медиите не изпълняват ролята си на медиатор, благодарение на които индивидите могат да осъзнаят общите си, личностни и граждански интереси – и да бъдат подбудени за социално-значимо действие. Затова, за да бъде обезоръжено и деактивирано едно гражданско общество, както това стана у нас, основното, което направи олигархията (по времето на идването на Симеон Втори в политиката), беше да постави медиите под своя тотален контрол. В резултат на това у нас вече 10 години нямаме гражданско общество, хората не са граждани, а са се превърнали в заети с личните проблеми на оцеляването социални „атоми”. Ако медиите са „душата” на едно добре функциониращо гражданско общество, то, разбира се, това гражданско общество няма начин да не стане бездушно когато олигархията успее да го лиши от душа, т.е. да притъпи жилото на отговарящите на мисията си медии. Всъщност, у нас имаме всичко друго, но не и медии: вестниците ни са най-мръсни парцали, телевизиите ни са нещо като „школи за масово оглупяване на човечеството” или за опростачването му (пример: Вучков, Иван и Андрей, Слави Трифонов и пр.) и пр.

4.Изразяване на гражданска позиция - жалби, парламентарни питания:
4.1. Как бихте реагирали, ако до вас бъде изпратен сигнал за закононарушение?
Моля отговорете накратко...

Веднага ще дам публичност на случилото се, което има характера на закононарушение. В блоговете водещото е съвестта на блогъра, т.е. тук имаме напълно свободни канали за медийно въздействие. У нас проблемът е, че отделните блогъри по начало и по принцип обикновено са суетни субекти, носители на недостатъците на националния ни характер, поради което се оказва, че е невъзможно да се проведе взаимодействие за решаването на общозначими проблеми. Безброй пъти съм настоявал да се осъзнае колко е важно т.н. „блогърско цунами”, но блогърската общност продължава да се прави на ударена най-вече поради манията за величавост, обзела най-видните й представители. Които никога няма да приемат нещо, в основата на което не са те самите – и което няма да помогне за подсилване на собствената им слава и на усещането им за величавост. (Що е „блогърско цунами” можете да разберете, като пуснете в търсачката този израз.)

4.2. Изпращали ли сте жалба до някоя институция в качеството си на блогър?
- да
- не
Моля разкажете по-подробно...

Писал съм Открити писма до Омбудсмана на Републиката, до Президента, до Премиера, до Министъра на образованието, младежта и науката и съм поставял въпроси, свързани с тежката криза в българското образование, с духовната катастрофа на нацията и пр. Имам отговори „с половин уста” от съответните институции, като същинския ефект според мен от тия инициативи е поне, че, макар и бавно, се разпространява така потребното ни съзнание за това какво трябва да бъде в тия сфери, което пък е предпоставка индивидите в един момент да почнат да осъзнават собствените си интереси.

4.3. Какво е мнението ви за питанията, поставени от представители на третия сектор, по време на парламентарния контрол? (отбележете онова, което най-пълно се покрива с вашето мнение или формулирайте свой отговор)

- те са лесен и ефективен механизъм за гражданско участие (или поне трябва да бъдат това!)
- те се използват за политически цели
- те са свързани с предварително лобиране, което е под формата на финансиране на дадена политическа сила
- те зависят от личната ангажираност на някой депутат, който е бил заинтригуван от публикации в медиите
- друго...

4.4. Използвали ли сте като информационен повод въпрос, повдигнат по време на парламентарния контрол?
- да
- не
Моля разкажете...

Многократно съм откликвал по повод на по-значими въпроси, поставяни в парламентарния контрол, като съм ги коментирал, т.е. съм представял своята позиция. Обикновено това е било за да подкрепя действия на десните политици на България, от СДС и ДСБ.

5.Подмяна в очакванията и нагласите на аудиторията:
5.1.Могат ли очакванията и нагласите на аудиторията да бъдат подменени?
- да
- не
Моля обосновете отговора си...

Разбира се, че могат, но условието за това е едно: дискусии, разговори, обмяна на позиции, спорове, съотнасяне на раз-личностите и пр. У нас, за жалост, средата е предимно монологична и авторитарна, т.е. се обръща внимание единствено на позициите на т.н. „авторитетно-публични личности”. У нас не се съзнава благотворната роля на дискусията и разговора за изчистване и освобождаване на съзнанията, т.е. за осъзнаване на най-значимите човешки и граждански проблеми. Затова моя милост постоянно участва в какви ли не дискусии, провеждани по форуми и блогове – и е станала „дразнител”, който, подобно на оса, жили постоянно, за да провокира смислен разговор и търсене на истината по сложните въпроси, на които у нас се обръща най-малко внимание. За жалост у нас се обръща най-много внимание тъкмо на най-незначителните въпроси, а за истински значимите и важни въпроси комай не обръщаме никакво внимание.

5.2.Ако на горния въпрос сте отговорили положително, то в какво се изразява подмяната в очакванията и нагласите на аудиторията?
Моля обяснете накратко...

Ами то вече се подразбира: да се разбие масовата нагласа на дезангажираност, апатия, бездушие, да се породи вълнение, потребност от изразяване на своята позиция, от участие в дискусии, благодарение на което пък почват да се прочистват и освобождават съзнанията, а онова, което е постигнато в такива дискусии, почва да ирадиира и да се разпространява във все по-широки слоеве. Този е пътят и начинът. Медиите тук могат да изиграят огромна роля; но чувал ли е някой смислена, автентична дискусия по значим въпрос в някоя наша медия? Аз лично не съм чувал такава дискусия по истински значим въпрос, а обикновено срещам по медиите само имитации за дискусии. Или монолози: Вучков, Слави Трифонов, Иван-Андрейковците и пр.

5.3.Ако на първия въпрос сте отговорили положително, то кой е най-големият “виновник” за подмяната в очакванията и нагласите на аудиторията? (отбележете онова, което най-пълно се покрива с вашето мнение или формулирайте свой отговор)
- политическата и икономическата ситуация през последните 20 години
- неангажираността и непросветеността на аудиторията (чалгаризиране и опростачване)
- жълтите медии
- друго...

Българо-руската кагебистко-ченгесарска олигархия у нас е главната виновница да бъде притъпено гражданското чувство у масовия българин. Тя си създаде необходимия й комфорт, осигурявайки си пълен медиен монопол, под нейна диктовка медиите пожълтяха, бидоха обезоръжени, журналистите бидоха унизени, взет им беше страха, станаха така малодушни, каквито са в момента, народецът пък биде подложен на невероятно интензивна чалгизация и опростачване. Тази и причинно-следствената зависимост тук.

5.4.Как може да се противостои на подмяната в очакванията и нагласите на аудиторията? (отбележете онова, което най-пълно се покрива с вашето мнение или формулирайте свой отговор)
- чрез повече журналистически и блогърски материали, посветени на тази подмяна
- чрез въвеждане на задължителни часове по гражданско образование в училище
- друго...

Има задължителни часове по гражданско образование в училище, но, за жалост, нямаме преподаватели, подготвени за тази отговорна работа по формиране на гражданско съзнание и чувство. Казах какво следва да се промени в неблагоприятната ситуация в т.н. „блогърска общност”, за която, както съм писал, имаме деструктуриране, обособило „блогърски елит” или „блогърска аристокрация”, неизчислими рояци и тълпи „чалга-блогъри”, работещи за доопростачването и дочалгаризирането на нацията и пр.

По едно стечение на обстоятелствата съм едновременно и философ, преподавател по гражданско образование на младежта, и също съм активен блогър. Какво трябва да се прави в тия сфери, какви по-точно са моите разбирания, какво лично аз правя, всеки може да проследи като се порови в моите блогове. Имам нещо като своя лична „медийна империя”, включваща различни по род блогове, именно образователен: СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, аналитични, психологически, именно моят Център за развитие на личността HUMANUS, в това число и ценностно, блог на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и пр.), печатни издания – в-к ГРАЖДАНИНЪ и също периодичното философско списание ИДЕИ – имам своя „персонални телевизии”, именно видеоблог и канал в worldtv.com (Аngel-g-tv), мой канал в YouTube и канала HUMANUS в blip.tv.

Благодаря за това, че ми предоставихте възможността да изкажа разбирането си по толкова важните въпроси, съдържащи се във Вашата анкета!

Желая Ви успехи в професионалното поприще и живота!

Добави в Svejo