ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА И ДОСТОЙНСТВОТОДраги Антоний, твоите две статии във Фейсбук за независимостта и за датата 9.09. не могат да не предизвикат моя отговор.
Както много добре знаеш, невинността, още повече политическата, не е и не може да бъде проблем на политически анализ. Невинността или по-точно невиновността е проблем на юридическия анализ. Съществува както знаеш презумпция за невинност до доказване на противното. Нищо че при социализма съществуваше презумпция за виновност и необходимост да доказваш невинността си пред "най-справедливия и демократичен" строй...
Та какво значи, че не сме били "невинни" на 5.09.1944 г. когато СССР ни обявява война и нахлува на българската територия, а група професионални превратаджии, зад които се крият комунистите – и едните и другите чужди агенти, извършват държавен преврат? Твоят анализ ми звучи като оправдание и за окупаторите, и за превратаджиите, които от гледна точка на вътрешното законодателство са си национални предатели. Не оневинявам и тогавашните ни държавни ръководители от 1941 до 2.09.1944 г., които "доброволно-принудително" сключват съюз с Германия и по-късно безразсъдно обявяват война на САЩ и Великобритания. Но за разлика от националното предателство, извършено на 9.09., те са се ръководели от своята съвест, от това как са разбирали националния интерес, а не от интереса на чужда държава! Не е вярно, че правителството на Муравиев е щяло да бъде свалено и от американци и англичани, ако те биха били по-близо до България от съветската армия. Та това правителство дори обявява война на Германия на 7.09.!
Да се сравним с малка Финландия! Когато през ноември 1939 г. СССР и скалъпва провокация на границата, обвинява в агресия и нахлува на нейна територия с едномилионна армия, малката скандинавска държавица сигурно не е била невинна! Как може под носа на "Големия брат" да доказваш, че може да се живее човешки без социализъм, при това съветски!!! Това е достачен casus belli! Малката финландската армия геройски отблъсва сталинските орди, обгражда и унищожава две съветски армии, по численост горе долу почти колкото цялата финландска армия! Но силите на Финландия не стигат, тя капитулира, но все пак сключва достоен мир, запазвайки своята независимост от Москва, макар да предава на съветските окупатори, пардон "освободители" една трета от най-южните си територии. По-късно в съюз с Германия, Финландската армия през 1941-1944 г. яко пердаши своите неканени "освободители" и си връща загубеното. Но финландците, за разлика от нас не обявяват война на Англия и САЩ, на западните демокрации! И затова, о чудо, запазват независимостта си от СССР и след войната, за разлика дори от Полша и Чехословакия!
Та има над какво да се замислим - не за виновността си, а за липсата на национално достойнство, за нашата вътрешна несвобода, за прекланянето пред по-силния, за разбирането, че правото е винаги на страната на по-силния...
Момчил Баджаков
2 коментара:
Доколкото вече съм разгледана обстойно, не вярвам някой да храни илюзиите, че такова зло като мен, ще тръгне и ще стои кротко и ще се накланя.Много трудно.Има няколко неща, пред които мога да сведа глава и поглед.Не съм сигурна дали се побират на пръстите на едната ръка
На това трябва да се възрази. Тук пак има опит да се сравнява несравнимото и при това традиционно незаслужено и несправеливо да се очернят българската политика и народ. Темата е голяма, затова само няколко бегли забележки.
Българските политици 1878-1944 като цяло могат да бъдат обвинени във всичко друго, но не и в малодушие, липса на национално достинство и преклонение пред силата. Примери колкото щеш – 1885, Балканската война и Първата световна война, когато българите се бият настървено и успешно в Добруджа срещу руснаците и не допускат пробив на фронта, който е щял да бъде фатален.
Положението в навечерието на 9.9.1944 е сложно. Така например на 28 август 1944 германският пълномощен мининтсър Бекерле казва на регента Б. Филов, че българската съпротива срещу Червената армия с нищо не би могла да помогне на Германия, а при нейното отстъпление „ние все едно не бихме могли да избегнем руското нашествие, а знаело се какво щяло да последва от това...” Ако може да се вярва на Михаил Топалов, принц Кирил казва, че в нощта срещу 9 септември 1944 регентите и правителството са били наясно с намеренията и движенията на комунистите. Имало е натиск от страна на офицери „да се действа” и е можело да бъде наредено на армията и полицията да смажат опита за преврат, но на Дунава е стояла Червената армия и са щели да загинат поне 100 000 българи. Така че можела е да бъда дадена заповед на българската армия за съпротива, но това с крайна сметка не е щяло да предотврати съветската окупация. Регентите са били на висотата на ситуацията и са търсели и използвали и най-малките възможности, за да предотвратят съветизацията на България. Из дневника н Б. Филов от 28 август 1944: „...ние знаем, че не можем да спрем русите и че имаме ясна представа за последствията от тяхното навлизане в България, обаче българскитя народ, към който ние имаме преди всичко задължания, не би ни простил, ако не направим опит да спасим страна по друг начин от съветска окупация, колкото и малка да е вероятността за това.” Няма да изброявам всичките сложни дипломатически стъпки, предприети от българските политици.
Финландия НЕ СИ ВРЪЩА ИЗГУБЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ след войната, дори отстъпва допълнителни територии. Tя нарочно не е окупирана от Червената армия. След войната Финландия е избрана да играе специална роля – запазвайки външно пазарната икономика и демократичния строй, да бъда верен сателит на Москва, винаги да е „изпреварващо послушна” и да изпълнява всевъзможни поръчки, вкл. снабдяването на съветската номанклатура със Западни стоки. За това състояние даже беше създаден терминът „финландизация”.
Публикуване на коментар