Утре, понеделник, 13 декември, съм поканен да участвам в предаването "Тази сутрин" на bTV - чрез директно включване от Пловдив, където ще бъде проведено "открито студио" (или как там му викат) с учениците, участващи в протеста за зимна ваканция, и също така и с моя милост. Днес ми се обадиха да ме поканят, приех, защото това е начин повече хора да разберат за тежките проблеми в образованието. Доколкото разбрах, от bTV са се заинтересували от моето мнение заради мои публикации по темата за ученическите протести напоследък, а също и по проблемите на образованието, за които пиша от много време.
Така че утре, който има тази възможност, би могъл да гледа това директно включване от Пловдив, в което ще участват и протестиращи ученици, и с тях един протестиращ (при това постоянно) деец на образованието, на писанията на който управляващите в тази сфера, именно образованието, обръщат внимание толкова, колкото човек обръща внимание на... ланшния сняг. У нас нещата обикновено си текат по следния тертип: кучетата си лаят, а керванът си върви.
Да, ама ако кучетата не лаеха, ами въртяха покорно и приветливо опашчици, що ли щеше тогава да стане с кервана?! Нищо чудно камилите от бавно, едва-едва движещия се керван да почнат да пристъпват по-бързо когато кучетата до тях така озъбено лаят, знае ли човек?! Пък и лаещите кучета могат да събудят гражданството, което да почне да гледа какво ли правят керванаджиите, именно управниците, така че ако си куче, лай колкото ти държи гърлото...
И ето, аз си лая, като най-примерно куче; е, не лая де, а пиша в блога си всеки ден. Ама то това писане си е тъкмо като онова лаене на кучетата по кервана, от който никой не благоволява да им обърне внимание. Но и някое самотно лаещо куче да разлае други кучета - то медиите са си нещо като кучета все пак де! - пак има известна полза...
Така че утре, който има тази възможност, би могъл да гледа това директно включване от Пловдив, в което ще участват и протестиращи ученици, и с тях един протестиращ (при това постоянно) деец на образованието, на писанията на който управляващите в тази сфера, именно образованието, обръщат внимание толкова, колкото човек обръща внимание на... ланшния сняг. У нас нещата обикновено си текат по следния тертип: кучетата си лаят, а керванът си върви.
Да, ама ако кучетата не лаеха, ами въртяха покорно и приветливо опашчици, що ли щеше тогава да стане с кервана?! Нищо чудно камилите от бавно, едва-едва движещия се керван да почнат да пристъпват по-бързо когато кучетата до тях така озъбено лаят, знае ли човек?! Пък и лаещите кучета могат да събудят гражданството, което да почне да гледа какво ли правят керванаджиите, именно управниците, така че ако си куче, лай колкото ти държи гърлото...
И ето, аз си лая, като най-примерно куче; е, не лая де, а пиша в блога си всеки ден. Ама то това писане си е тъкмо като онова лаене на кучетата по кервана, от който никой не благоволява да им обърне внимание. Но и някое самотно лаещо куче да разлае други кучета - то медиите са си нещо като кучета все пак де! - пак има известна полза...
3 коментара:
Ето тук репортажа.
asinronia1: Това с лаещото куче ми хареса, щото ме подсети за една друга популярна фраза - куче, което лае, но не хапе... Та мислата ми е, че изглежда за такива кучета ни имат тия, които ни е грижа за образованието и затова никой не им обръща внимание - нито камили, нито керванджии и май си оставаме само с лая, който все повече ще избива на вой... Иначе успех утре ви желая, г-н Грънчаров!
i_love_nw_bg
Хубаво предаване беше, ама без Бареков вече не ми харесва!
Публикуване на коментар