По повод на вчерашната ми статия под заглавие Две "анархистични" нововъведения в училище в блога няма никакъв коментар, а във Фейсбук тази сутрин откривам само два коментара, по-скоро две реакции, понеже първият коментар просто цитира откъс от статията ми, която е впечатлил коментатора. Ето ги все пак, което показва, че гласът ми все още не е глас в пустиня:Ludmila Mihailova: "Ний, българите, не зная дали сте го забелязали, но сме перфекционисти в пилеенето на най-скъпото, което имаме: личностният, човешкият потенциал на нацията си. Тук ни бива като никъде другаде. И затова сме довели нещата до този хал. Бедни и унизени сме като... като... просяци, като… църковни мишки, като... магарета на мост, знае ли човек да каже как точно и колко именно сме унизени и бедни?!"
Атанас Ганчев: Прав, прав до болка е Ангел Грънчаров, един от последните мохикани в битката за истинско българско училище, което да създава мислещи хора, истински личности. Жестоко права е Людмила Михайлова, ние сме уникален народ в унищожаването на човешкия си потенциал, но такава е ориста ни, защото вместо да употребяваме човешката си енергия за градивни неща, ние я употребяваме за да оцеляваме.
Людмила, подкрепи ни в издаването на списанието "ИДЕИ", единстеното списание, което е отворено към гражданското общество...
А иначе аз съм все още под напора на изказванията на министрите Веждьо, Вежди ли беще Рашидов и Серго, Сергей ли беше Игнатов от поозиднешния вот: всичко е окей, цъфтим и ще вържем, след пет години ще бъдем на нивото на средностатистическия европеец, само дето в настоящето сме със жизнен статус на аборигени! Ашколсун на наште окумуш министри: какви мисионери, какви визионери, не бе... пишман популисти, тоест лакърджии!
Целта е ясна: унищожаване и на малкото, що може да мисли и да се съпротивлява, напред към осъществяването на главната стратигическа цел, а именно:
Унищожаване на гражданското общество, въпреки че то едва кълни, пълна аморфност на населението, защото така диктуват господарите, а властта е сладка работа!
4 коментара:
Г-н Грънчаров, позволих си да пусна цитат от статията Ви / придружен, естествено, с линк към първоизточника/ "Две "архаистични" нововъведения в училище" в популярен ловешки сайт. Зная, че доста учители в града четат новините там, и наивно предположих, че ще се заформи някаква дискусия по въпроса. За съжаление, не се появи нито едно мнение на преподавател, ученик или родител. Колко удобно е да се отпуснем и течението да ни носи безгрижно, като се правим, че не съществува високият водопад след завоя...
Промените в Източна Европа бяха дирижирани от Москва и бяха част от комунистически сценарии. Москва и след 1989 продължава да контролира „бившите” комунистически страни чрез сложна мрежа от неявни канали и връзки. Само че колкото по-дълго се проточва във времето сценарият на Москва за фалшива либерализция, колкото повече се отдалечаваме от сакралната 1989, толкова повече отслабват скритите съветски структури, които контролират Източна Европа. Те не могат да се обновяват при новите условия. Това беше големият риск, който Москва пое, когато стартира своя план за заблуда и измама. Общ контрол върху обществото, партиите и икономиката е възможен, само че е трудно да имаш пълен контрол завинаги. Именно в това е надеждата на източноевропейците. Вече на няколко пъти лидери и правителства в Източна Европа успяха в някаква степен да се изплъзнат от руския контрол. В повечето случаи Москва успя да възстанови своето влияние, но все пак това е показателно и дава някава поне минимална надежда. Така че не бързайте да отписвате българското гражданско общество. Възможно е то тепърва да се ревитализира. Хората искат всичко тук и сега, но бъдете хладнокръвни и търпеливи, борбата едва сега започва.
В ШОК съм и за това не правя никакви коментари тази седмица.
В Държавата ни станаха неща, за които в Нормална Държава отговорните лица вече щяха да са си подали оставката. Но ние не сме Нормална Държава...
Не само , че не си подадоха оставките, но си и гласуваха ВОТ НА ДОВЕРИЕ.
В ШОК съм!!!...
Наистина има оснивание да сме шокирани. Но ако мога накратко да коментирам същността на събитията от последните седмици, бих казал:
щастието и нещастието на България е в нейното ключово геостратегическо положение. Поради това българската политика съвсем не е проста работа, а трябва постоянно да държи сметка най-малкото за интересите на четири фактора: Вашингтон, Брюксел, Москва и Анкара. Правителството на ГЕРБ досега се опитваше, макар и на моменти доста неумело, да лавира, маневрира и балансира между тези сили. Само че явно на Москва тези игрички са й омръзнали и тя е решила да „дисциплинира” кабинета на ГЕРБ и да го обърне твърдо на Изток, вероятно без поне засега да го сваля, макар че сигурно има и такава опция. Само че това пък едва ли ще се хареса на ЕС и САЩ. Така че не бих искал да бъда български мининстър-председател в тази ситуация. Въобще да си премиер на България е трудна работа, поне ако си истински, автентичен политик, а не пионка и марионетка. Това, което в момента наблюдаваме и което на моменти прилича на досаден цирк с „активни мероприятия” като подслушване и пр., всъщност е само видима проява, фасада на гигантски задкулисен геополитически сблъсък между Изтока и Запада, засега без използване на военна сила, и теренът на тази битка е България. Иначе засега не бих искал да коментирам детайлите на скандалите – кой, кого, кога и защо. Във всеки случай ако не беше подслушването, Москва щеше да измисли нещо друго. Но чекистите обичат тайните служби, подслушването, проследяването и т.н.
Русия не се колебае да използва и военна сила, ако интересите й са наистина застрашени, както видяхме в Грузия 2008. Ако не беше твърдата реакция на Запада, руските войски щяха да влязат в Тбилиси и да свалят омразния на Москва Саакашвили.
Публикуване на коментар